МОЯ ПРОЛЕТ

Тя е тук,

долетя с крилата на вятъра,

дойде с утринното слънце,                                                         

замина тихо над тополите.

Моя пролет, Моя бяла пролет,

изживяна и празнувана.

Моята пролет е пъстроцветна.

Обагрена със стотици цветове – бяло, жълто, зелено, червено, синъо....

Тя облича цветя, храсти дървета с шарени дрехи.

Моята пролет е слънчева и топла.

С дъха си тя стопля земята студена,

сгрява все живо след дългата зима.

Моята пролет е мъдра.

Тя с облаци черни насипва простора,

с дъжд напоява земята, храна на човека да ражда,

да радва сърцето му клето.

Моята пролет мирише на лайка.

Навред тя пръска омайно ухание, носи се свежест.

Пролетта птичките сбира и с песни оглася простора небесен,

летят пеперуди, пълзят насекоми, зайчета скачат, пръхтят и конете;

съществата безбройни за нов живот се пробуждат.

Моята пролет живот вдъхновява.

Събужда тя малкото семе от съня непробуден,

живот му дарява, растеж плодоносен.

Моята пролет е засмяна.

На всички тя радост и щастие дава,

не се щади, нов живот да дарява!

Петър Наков   
10.08. 2013 г

.

Етика на живота и смъртта (фрагменти)

“Смъртта е единственият вдъхновяващ гений или Мусагет на философията, поради което Сократ е нарекъл философията танату мелете – подготовка за смъртта. Едва ли някой би философствал, ако не бе смъртта.”

                                                      Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа

“Проявяващата се тук безгранична привързаност към живота не може да е възникнала само от знание и размишление. За мисълта тя изглежда по-скоро глупава, тъй като въпросът за обективната стойност на живота е много деликатен и най-малкото е съмнително дали животът е за предпочитане пред небитието и дори, ако се вслушаме в опита на размишлението навярно небитието ще спечели.” 

                                                             А. Шопенхауер, Светът като воля и представа

“От двете страни в дебатите за евтаназията стои страхът: от една страна е страхът от болката, неприемливата зависимост, страх да изпитваш или предизвикваш тежест, от дълъг живот, в които чувството за липса на собствено достойнство задушава самоуважението.

От друга страна е страхът от понижаване на стойността на човешкия живот, страх от лекарите – какво вече са извършили в условията на корумпирани и тиранични общества и какво могат да направят сега при неуместно вмешателство или под натиска на ограничените ресурси, ако това е съчетано с правото и силата да прекъсват живота на пациентите.” G. Dunstan

“Проблемът, с който се сблъскваме тук, е проблемът за евтаназията, но не само в смисъл на помощ в часа на смъртта, но и в по-широк смисъл на предизвикване на смъртта и слагане край на мъките.

В тази връзка бихме искали да кажем следното.

Първо, не е работа на лекаря да съди относно ценността на нечий човешки живот. Той е упълномощен единствено да помага когато може, и да облекчава болките, когато трябва, да лекува, доколкото може и да се грижи за хората, когато не е в състояние да ги излекува.”   

                                                                   В. Франкъл, Лекарят и душата

“Неговата смърт, доколкото тя е негова, е част от живота му и едва тя го превръща в смислена цялост.”   В. Франкъл, Лекарят и душата

“…според будизма няма морално задължение да се запази животът на всяка цена. Осъзнаването на неизбежността на смъртта разбира се, е централен елемент в будисткото учение. Смъртта не може да се отлага вечно и писанията насърчават будистите да бъдат предпазливи и да се готвят за последния час, когато му дойде времето. Стремежът да се удължи животът отвъд естествените му граници чрез използване на все по-сложна техника, когато не се вижда никаква надежда за лечение, е опит за отрицание на факта, че човек е смъртен. Според будизма такова поведение е породено  от заблуда (моха) и прекалено привързване ( тришна).”

                                                                    Дамиен Къун, Будистка етика

“Евтаназията не поставя единствено медицински проблеми: тя подбужда дискусии относно базисни морални ценности и принципи, поставя въпроси за живота и смъртта, за правата и задълженията към себе си лично, към близките и обществото, за достойнството и особено на страдащия и поставен в критична ситуация човек.”

                               П. Лисаев, Евтаназия или медицински контрол върху смъртта.

“Науката и технологията ще ни помогнат да заместим повече жизненоважни органи, а отговорността за проблемите, които касаят живота  и смъртта, донорите и реципиентите, ще нарастват неколкократно. Пред днешните и бъдещите поколения ще изникват правни, морални, етични и психологични проблеми, те ще трябва да решават се повече и повече въпроси, свързани с живота и смъртта, докато един ден и тези решения навярно ще бъдат вземани от компютри.”

                                                     Кюблър-Рос, За смъртта  и умирането.

“Ако се нуждаем от една умна помощничка при раждането си – в момента, в който се появяваме на този свят, то двойно повече се нуждаем от някой по-умен помощник, когато умираме и напускаме този свят.” M. de Montainge

“Става ясно, че лекарите нямат отговорност да поддържат живота на пациента “завинаги”. Съществуват обстоятелства, при които разполагайки със съответните инструкции от пациентите или упълномощени лица, те могат да се придържат от прибягване до животоподържащи грижи, без да се страхуват, че ще бъдат подведени под наказателна отговорност. Пациентите имат право да се откажат от подобни грижи и то се запазва след като са изгубили способността си да съобщават желанията си. Упълномощени лица могат да упражняват това право от тяхно име, съобразявайки решенията си или с известни за тях предпочитания на пациентите, или със собствената им преценка кое е в негов интерес.” 

                                              Албърт Джонсън, Раждането на биоетиката

Етика на живота и смъртта (фрагменти)

“Ако пък болестта е не само неизлечима, но и непрекъснато мъчи и терзае човека, тогава свещениците и управниците го подканят да се позамисли, щом вече не е в състояние да се справи със своите житейски задължения, станал е тежест за другите и досаден за самия себе си и вече преживява своята смърт, затова да се реши повече да не подхранва своята мъка и неволя и да не се колебае вече да умре.

Обхванат от добра надежда, нека той сам да се лиши от този тежък живот като карцер и мъчилище или да се съгласи доброволно други да го изтръгнат от живота. Постъпката му ще бъде благоразумна, защото ще тури край чрез смъртта си не на радости, а на мъки.” 

                                                                                          Томас Мор, Утопия

“Когато вече няма никаква надежда за спасение, и когато може да се направи смъртта по-лека и спокойна, евтаназията сама по себе си е вече немалко щастие.”

                                        Ф. Бейкън, За достойнството и напредъка в науката

“Всяко нещо, доколкото е в негова власт, се стреми да постоянства в неговото съществуване.”                                                                                       Спиноза, Етика

 “Какво значи живот? – Живот – това значи: непрекъснато да отхвърляш от себе си нещо, което ще умре. Живот – това значи: да бъдеш жесток и безпощаден към всичко, което е слабо и старо у нас. Живот – значи ли това следователно да не изпитваш страхопочитание пред умиращите, нещастните и старците? Непрекъснато да бъдеш убиец? И все пак старият Мойсей е казал: “Не убивай!”

                                                                              Ф. Ницше, Веселата наука

“Свещена жестокост. – При един светец дошъл човек, който държал едно току-що родено дете. “Какво да правя с това дете?” попитал той, “то е жалко, уродливо и недостатъчно жизнено, за да умре.” “Убий го”, извикал светецът със страховит глас, “убий го и след това го дръж три дни и три нощи на ръце, за да запечатиш картината в паметта си – така никога вече няма да създадеш дете, докато не ти е дошло времето да го създаваш.” – При тези думи мъжът си отишъл разочарован и мнозина упрекнали светеца, защото го бе посъветвал да постъпи жестоко, като убие детето. “А не е ли жестоко да го остави да живее?” казал светецът.”

                                                                              Ф. Ницше, Веселата наука

“А тази тайна самият живот ми довери:

- Виж – каза той, - аз съм това, което трябва винаги само себе си да превъзмогва.”

                                                                 Ф. Ницше, Тъй рече Заратустра

“Мисълта за смъртта. – Фактът, че хората изобщо не искат да мислят за смъртта ме прави щастлив. На драго сърце бих допринесъл с нещо за възможността да им внуша, че сто пъти повече заслужава да се мисли за живота.”

                                                                     Ф. Ницше, Веселата наука

Етика на живота и смъртта (фрагменти)

Етика на живота и смъртта

“Смъртта принадлежи на живота, както раждането му принадлежи. Повдигането на крака, както и неговото поставяне обратно на земята, правят крачката.” 

                                                                                     Тагор, Заблудени птици

“Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И ти ме изцеляваш и ме съживяваш.

Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението….

Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност.

Живият, живият, то ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност.” 

                                      Библия, Стар Завет, Исая 38:16-19, песента на Езекия

“Мъдрият човек живее колкото трябва, а не колкото може.”

                                                         Сенека, Нравствени писма до Луцилий

“Аз няма да дам никому исканото от мен смъртоносно средство и няма да посоча пътя за осъществяване на подобен замисъл.”
                                                                       Клетвата на Хипократ

“Като вземат децата от добрите, смятам, че те ще ги занесат в специално място при кърмачки, които живеят отделно в някоя част на държавата, а децата от по-лошите и всички родени с някакъв телесен недостатък, ще скрият в тайно и неизвестно  място, както е редно.” 

                                                                                            Платон, Държавата

“Самоубийството е изцяло непозволено, защото:

1. “понеже всяко нещо е естествено да обича себе си: оттук всяка вещ естествено се стреми да съхрани съществуването си и да устои, доколкото е възможно, на онова, което разрушава. Затова самоубийството е против естествената ни наклонност и против боголюбието, по силата на което всеки трябва да обича себе си.
2. “понеже всяка част, такава, каквато е, принадлежи на цялото. Всеки човек е част от общността, така че такъв, какъвто  е, той принадлежи на общността. Убивайки себе си, следователно, той извършва несправедливост спрямо общността….”
3. “понеже животът е дар предоставен човеку от Бога, и е подвластен тъкмо на оня, който отнема и дава живот. Затова, който лишава себе си от живот, прегрешава срещу Бога: също както убилият чужда слуга, е прегрешил пред господаря на въпросния слуга, и както прегрешава онзи, който си присвоява правото да съди, което не му е било предоставено. Единствен Бог може да отсъжда смърт и живот: съгласно реченото във Второзаконие: “Аз съм, който мори и съживява.”

                                                   Тома от Аквино, Сума на теологията

Звездно приятелство

Звездно приятелство. – Бяхме приятели, а се отчуждихме.

Но така е добре и нека не го прикриваме и замъгляваме, сякаш се срамуваме. Ние сме два кораба, всеки от които има своя цел и свой път. Възможно е пътищата ни пак да се кръстосат и да отпразнуваме заедно един празник, както сме го правили някога – тогава добрите кораби стояха така спокойно в едно пристанище и под едно слънце, че почти изглеждаше сякаш са достигнали вече целта си и са имали една цел. Но след това всемогъщата сила на нашата задача ни раздели отново и се пръснахме в различни морета и слънчеви пояси и може би вече не ще се видим – а може и да се видим, но няма да се познаем – различните морета и слънца ни промениха! Законът властващ над нас, повелява да се отчуждим: именно затова трябва да се уважаваме повече един друг! Именно затова мисълта за някогашното ни приятелство трябва да стане по-свята! Вероятно съществува някаква огромна невидима крива и слънчева орбита, в която нашите толкова различни пътища и цели са включени като малки отсечки от пътя – да се извисим до тази мисъл! Животът ни обаче е твърде кратък и силата на зрението ни твърде слаба, за да можем да бъдем повече от приятели в смисъла на тази висша възможност. – И така, нека вярваме в нашето звездно приятелство, дори и да сме принудени на земята да бъдем врагове!

Ницше, Фридрих, Веселата наука.

Има ли звездно приятелство?

Приятелите се отчуждават. Глупаво е да се прикриват или преструват, сякаш не е така. Кого заблуждават? От какво се срамуват? Ако са истински приятели, ще го признаят – отчуждението. По-добре е и двамата да разберат причините за отчуждението си.

Приятелите са два кораба, всеки има своя цел и свой път в живота. Понякога се случва пътищата им да се пресекат, което е наистина радостно. Тогава те могат да акостират в едно пристанище, да стоят “под едно слънце”, сякаш имат общ курс на плаване. Времето обаче е техният най-голям враг. Времето показва различните цели и задачи на приятелите, те пътуват в “различни морета и слънчеви пояси”. И се разделят, навярно за да се срещнат отново.

Има закон по-силен от нас хората, закон, който повелява приятелите да се отчуждят Но макар и отчуждени, приятелите трябва да се уважават и ценят. Заради доброто старо време, когато са били близки. Навярно в нашата безкрайна вселена и “слънчева орбита” има линия, в която техните толкова “различни пътища и цели са включени като малки отсечки от пътя.” Може би нашите пътища, на приятелите, ще се обединят отново. Самата тази мисъл ни дава надеждата. 

Надеждата ни е в звездното приятелство. Макар и принудени да са неприятели тук на земята, отчуждените приятели могат да се надяват на звездното приятелство!

 П. Наков

13.09. 2011 г.

“Върни се при мен със цялото си сърце…”

http://www.youtube.com/watch?v=dac-v_cfc2Q

Фрагменти, любов

“И така под предлога на научните занимания ние изцяло се отдадохме на любовта си, а тайното уединение, към което любовта се стреми, ни предоставиха уроците ни. И над отворените книги се произнасяха повече думи за любовта, отколкото за учението и целувките бяха повече от мъдрите изречения. Ръцете се протягаха по-често към гърдите, отколкото към книгите; очите по-скоро отразяваха н себе си любовта, отколкото следваха написаното.

За да будим по-малко подозрения, понякога я биех, но с любов, а не с ярост, с нежност, а не с гняв, и тези удари бяха по-приятни от всички целебни балсами.” 

Пиер Абелар, История на Абеларовите нещастия.

"О, жалък човек е тоя, дето нивга не е изпитвал потребност да пожертва от любов, да пожертва всичко от любов, който значи не би бил способен на такова нещо! Но ако човек някак си открие, че тъкмо тя, че е възможно тъкмо неговата пожертвователност в любовта да стане за другия човек, за любимия, най-голямото нещастие: тогава? Тогава или любовта в него би загубила своята дееспособност, от това, да бъде самия живот на могъществото, би се снизила до някакво затворено под ключ основание за едно горчиво чувство, /той би се отказал от любовта, не би дръзнал да извърши делото на тази любов, изнемогвайки, но не под тежестта на делото, ами под тежестта на оная възможност."

                                                                                                           С. Киркегор

 “Ти, суверен на моето сърце, пазен в най-дълбоките крепости на моите гърди, в пълнотата на мисълта, там... незнайно божество! Ах, дали ще мога да повярвам на приказките на поета, според който някой вижда обекта на любовта си и си въобразява, че го е виждал много отдавна, така всяка любов, като всяко знание е припомняне, че любовта също има своите предсказания за човека... на мен ми се струва, че трябва да притежавам цялата красота на всички момичета, за да съм способен да обрисувам красота подобна на твоята, и трябва да избягам от света, за да открия мястото, което ми липсва, нататък ме води най-дълбоката мистерия на цялото ми същество, в следващия момент ти си до мен, изпълвайки духа ми с невероятна сила, аз съм преобразен за себе си и чувствам, че е прекрасно да си тук.”

– Сьорен Киркегор, Дневници (2 февруари 1839)

"Тази е причината за тези чувства – че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно, че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов."  Платон. Пирът

"Свързването между мъж и жена е раждане, а то е божествено и в смъртното същество безсмъртно е това – зачеване и раждане…целта на любовта не е красивото…Създаването и раждането в красота…А защо именно раждането? Понеже вечното съществуване и безсмъртието за смъртния е раждането. От това, което вече установихме, щом като любовта е стремеж завинаги да притежава доброто, то по необходимост следва, че заедно с доброто тя е стремеж към безсмъртие."  Пирът, Платон

"Тези, които носят плодовитостта в тялото си, се обръщат повече към жените и по такъв начин те осъществяват любовта, като чрез създаване на деца си спечелват “во веки веков”, както те мислят, безсмъртие, спомен и щастие. А пък тези, които носят плодовитостта в душата си – да, има и такива – каза тя, - които оплождат в душата – и то много повече отколкото в тялото – това, което е присъщо и да го зачене и да г ороди. А какво е присъщо?- Мисъл и останалите добродетели. Между тези хора са без съмнение и всички поети, които са творци, а между занаятчиите и тези, които наричат изобретатели."            

                                                                      Платон. Пирът. Диалози,т.21 С. 1982

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее."  Библия, 1 Коринтяни 13 гл.

“Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.

Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми.

Потърсих го и не го намерих.”   Пес.3,1

“да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.” Песен

"Остава любовта. Тук проблемът е по-важен, щом, както смятам аз, именно в любовта и в нищо друго ние намираме не само висшата стойност на живота, но също и висшата реалност на живота и, наистина, на вселената…"   Дж. Е. Мактагарт

"За да изградите чувството на любов към другите, трябва да знаете, какво означава да обичате себе си."    Далай Лама

"Любовта е споделено страдание, тя е състрадание, обща болка. Живеем в нея, без да се досещаме за това, както не си даваме сметка, че живеем от въздуха, докато не почнем мъчително да се задушваме. Да чакаш Любовта: чака любовта само онзи, вика я само онзи, който я крие дълбоко в себе си, който, дори без да знае, живее от кръвта й." 

                                                                                           Мигел де Унамуно

"Да живееш в любовта като че ли изключва всичко останало. Действителната любов ни дава увереност в нравствената истинност на делата, произтичащи от нея. Затова Августин казва: обичай и прави каквото искаш. Но за нас, хората, е невъзможно да живеем само благодарение на любовта, на тази сила от третото стъпало, защото постоянно се отклоняваме и объркваме. Затова не бива сляпо и във всеки момент да се уповаваме на нашата любов, а трябва да я просветлим." 

                                                                                                      Карл Ясперс

 "Любовта  е радост, която човек, доколкото може се стреми да запази." Спиноза

"Любовта и желанието могат да стигнат до крайност."  Спиноза

"Следователно, който живее по указанията на разума ще се стреми да отвърне на омразата на другиго спрямо него с любов, т.е. с великодушие."  Спиноза

"Духовната любов към Бога, е...вечна; Бог обича самия себе си с безкрайна духовна любов."                                                                                                                                                                                                                                    Спиноза

“Любовта дълго търпи и е милостива…” ап. Павел

Има една история за светеца, който се оженил за проститутка. Господ му казал да си вземе жена блудница и да има деца от нея. Светият човек се покорил, отишъл и намерил в града една блудна жена. И за почуда на всички вдигнал голяма и пищна сватба. Но след като му родила три деца, жената започнала да ходи и да се среща с други мъже. Тя си подбирала най-богатите и красиви любовници в града, падала си по изтънчени неща – украшения, накити, бижута както и по просторни и луксозни къщи и мебели. Светецът живеел скромно и се грижел за своите деца, които майка им изоставила. Той търпеливо понасял изневерите на жена си и се отдавал на пост и молитва. Клетият човек търпял блудствата на съпругата си, защото я обичал от цялото си сърце. Ставал и отивал да  я търси в многолюдния град. Откривал я при някой от нейните любовници и я молел да се върне у дома при него и децата. Но тя отказвала и се отдавала на веселие, разкош,охолства и срамен живот. Накрая светията изгарян от любов отишъл, потърсил жена си и я намерил на пазара за роби. Любовниците й я изхвърлили там след като й се наситили. Човекът я разпознал сред другите робини – изложена пред очите на всички хора, гола, мръсна, гладна, с изранено тяло и тъжни очи. Клетникът извадил последните си пари и я откупил от господарите й. Прегърнал я нежно, целунал и й казал през сълзи: “Моля те, остани при мен за дълго време, не блудствай и не се отдавай на друг мъж, бъди моя и аз ще бъда твой.”   Книга Осия, Стар Завет

Това е най покъртителната история, която съм чел през живота си. Тя показва, какво е наистина любовта - от любов човек пожертва всичко и открива своята нищета.....но и величие обичайки!
Нима човекът не е за да обича, защото човекът е човек, когато обича?

“Върни се при мен със цялото си сърце…”

http://www.youtube.com/watch?v=dac-v_cfc2Q