ЕЗИК, ДУМИ (фрагменти)

"Във думи най-добре се вярва." 

“Едно те моля, Луцилий: да приемеш философията дълбоко в сърцето си и да не мериш напредъка си с изречени или написани думи, а с твърдостта на духа, с намаляване на страстите. Думите доказвай с дела. Философията ни учи как да постъпваме, а не как да говорим и изисква всеки да живее според собствения си закон; да няма разминаване между думи и живот…

Основната задача и основният белег на мъдростта е думи и дела да са в съгласие, човек да е верен на себе си и винаги да бъде един и същ.”          Сенека

                                                                                                              

“Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.”                            Еклесиаст

                                                                                                                     

“Езикът на праведния е избрано сребро, сърцето на безбожните не струва нищо.”

“Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.”

“дума на време – колко е добра!                          Притчи 9:20; 16:24;15:23

                                                                                            

“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.

Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.”

                                                                                                  Исус Христос

“И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;

Но езикът никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.” 

                                                           Яков 3:6-8

“Границите на моя език означават границите на моя свят…

Това, което изобщо може да се каже, трябва да се каже ясно, а за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи.”          Лудвиг Витгенщайн

                                                                                                          

Студент

  “Към богословието пак се пристрастявам.

Мефистофел

  Не искам да ви заблуждавам:

 Каквото се касай до таз наука,

 Не лесно се избягва кривий път,

 Отрова скрита има много тука,

 Едвам се различава от церът.

 Във едного да вярваш – най върви,

 За негови слова на облог се лови;

 А дръжте се изобщо вий за думи само,

 Така ще влезете през сигурни врата

 На твърдото познание във храма.

Студент

  Но всяка дума ще си има смисълта.

Мефистофел

  “Знам, Знам! Това не трябва толкоз да ни трови,

  Че тъкмо мисли дето няма,

 Там всякога са думите готови.

 Със думи препирните си води,

 От думи цяла философия гради,

 Във думи най-добре се вярва.

 От думата ни точка се изкарва.”

                                                 Гъоте

“Затова езикът е едновременно дом на битието и обиталище на човешката същност. Само защото езикът е обиталището на същността на човека, исторически съществуващите човечества и хора могат да не са у дома си в своя език, така че той се превръща в черупка на техните скрити промени.”              Мартин Хайдегер

                                                                                                       

“Светът не говори, единствено ние правим това. След като сме вече самопрограмирали с даден език, светът може да ни тласне към определен и вярвания. Но той не може да ни предложи език, на който да говорим.”           Ричард Рорти

                                                                                            

“Аз владея окото на истинското учение, сърцевината на Нирвана, истинската форма на безформеното и чародейното встъпване в дхарма. То не се обяснява с думи, а се предава по особен начин встрани от сутрите. Това учение предавам на Махакашяпа.”         Буда                                                                                                                                                               

                                                                                                                            

“Голям залък лапни, голяма дума не казвай!”

 

Sad Violin

http://www.youtube.com/watch?v=gIuotFZnBtk

Nature

http://www.youtube.com/watch?v=hedTqhf5sLs

Природа (фрагменти)

"Пролетта засмяна
над света ликува,
зимата престана
тука да царува.
С дреха пъстроткана
Флора се обкичи-
слуша песента
на хоровите птичи.

Над полята цветни
 Феб се появява
и в лъчи приветни
всичко засиява,
а ветрецът лек е
и ни упоява
и жадува всеки
в любовта прослава.

Пее недалече
славеят упойно
и пъстреят вече
дебрите усойни.
Пълна е гората
с птици сладкопойни,
пълни са сърцата
с радости безбройни.
                        Алан от Лил


Природа
"Природа! Обкръжени, обхванати от нея, ние не можем да й се изплъзнем, нито можем да проникнем по-дълбоко. Незвана, неочаквана, тя ни въвлича във вихъра на своя танц и се носи заедно с нас, докато уморени не изпаднем в ръцете й. Тя вечно твори нови форми: каквото е налице сега в нея, никога преди не  е било; каквото е било, вече няма да бъде, всичко е ново, а всъщност всичко си е старо. Ние живеем сред нея; без да й бъдем чужди. Тя вечно говори с нас, ала не ни открива тайните си. Ние непрестанно й въздействаме, но власт над нея нямаме.
Децата й нямат брой. Към всяко тя е еднакво щедра, но има и любимци, с които разточителства и дори често ги пренася в жертва. Всичко велико тя поема под свое покровителство.
Тя обкръжава човека с мрак и постоянно го подтиква към светлина.
Тя създава потребности...
Тя позволява на всяко детенце да хитрува с нея;
Тя самата няма слово и език, но създава хиляди езици и хиляди сърца, с които говори  и чувства.
Тя е всичко.
Тя е премъдра и тиха.
Тя е хитра...
Тя е цялостна, но все недовършена.
Тя ме е въвела в живота и тя ще ме изведе от него. Аз напълно й се доверявам. Нека да прави с мен каквото иска. Тя няма да намрази собственото си творение. Аз още нищо не съм й казал за нея. Тя обаче вече е казала, кое е истинно и кое не. В това е цялата й вина и заслуга."
                                                                                                                                      Гъоте

Човекът е....(фрагменти)

“Човекът е зоон политикон или социално животно.” Аристотел

“Човекът е мислещо същество.” Сенека

“Човекът е разумно смъртно същество.” Августин

Човекът е свободно, духовно същество.” Хегел

“Човекът е усъвършенстващо се животно.” Бердяев

“Човекът е смеещо се животно.” Хердер

“Човекът е животно, което прави оръдия.” Б. Франклин

“Човекът е лирическо животно.” Ортега-и- Гасет

“Човекът е същество, стремящо се да излезе извън своите предели.” Ясперс

“Човекът е животно надарено с култура.” Верн Грант

“Човекът е животно, стремящо към истина.”  М. Вартофски

 “Мирозданието цяло

ни е книга, огледало

На живота и смъртта ни,

на дела и участта ни

вярно означение.

Розата рисува ясно

участта ни и прекрасно

всичко се разбира.

Всяко цвете разцъфтява

отцъфтява, прецъфтява,

вехне и умира.

Сутрин цветето ухайно

се разлиства и нехайно

ражда се в смъртта си.

Старецът и младенецът,

грозният и хубавецът

следват ориста си.

Във живота на човека

младостта напъпва леко

със цъфтеж неверен.

А накрая слага край на

всички утринни омайни

сумракът вечерен.

Още щом се изявява

красотата преминава

с възрастта изтича

На човека битието

от страдание обзето

към смъртта отива.

В смърт животът, в плач смехът ни,

в бряг морето, в нощ денят ни

винаги загива.

Първо удар ни нанасят

скръб и болест, а това са

на смъртта лицата.

И обхванати от горест

свикваме със свойта орис,

краят й познат е.

Този е законът, който

впримчил е, човеко, твойто

битие човешко.

Как роден си, кой ще бъдеш,

кой си - трябва да отсъдиш

и да схванеш вещо.

                       

Този е законът, който

впримчил е, човеко, твойто

битие човешко.

Как роден си, кой ще бъдеш,

кой си - трябва да отсъдиш

и да схванеш вещо.

Над съдбата си да плачеш,

страстите си да оплачеш,

да сведеш главата.

Мисълта си да напътстваш

 и да водиш и упътваш

 в пътя прав душата.

                        Алан от Лил

“Човекът е сама тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика…Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно, защото го съзнава.

 Загрижеността на човека към дребните неща и равнодушието му към най-важните е безспорно странно извращение на човешката природа.”         Блез Паскал

“Човекът е въже опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст…Великото у човека е това, че той е мост, а не цел. Това, което заслужава обич при него е, че той е преход и залез.”         Ф. Ницше

“Войнът уравновесява ужаса да си човек с чудото да си човек.”

                                                                                  К. Кастанеда

“Човекът е синтез на време и вечност.” С. Киркегор

http://www.youtube.com/watch?v=kAiyaCRbKlY

Мъдрост

“Мъдрецът е винаги сит. Висшето благо не търси средства отвън: човек го отглежда вътре в себе си, то изцяло зависи от себе си. Ако навън търси някаква своя част, то започва да зависи от случайността

…той намира покой със себе си отдаден на размисъл…в себе си се скрива, със себе си остава.”   Сенека

Така и прочутият Стилпон след превземането на родния му град, загубил жена и деца, той излязъл от пожарището сам, но щастлив. Деметрий го запитал дали не  е загубил нещо, а Стилпон отвърнал: “Всичките ми блага са с мен.” По Сенека

“И освен че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи. Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.”    Еклесиаст

Има три начина на живот, от които най-добър е съзерцателният. Висшето благо е да се напредва в добродетелите на ума.   Аристотел

Swiftwater - Scott D. Davis

Етика (фрагменти)

"От това, което ми пишеш и което чувам, започвам много да се обнадеждавам за теб -
не тичаш насам-натам, не тревожиш духа си, като често променяш мястото. Такова мятане е признак на болен дух.
Основният белег на уравновесения ум според мен е да може да спре и да остане насаме със себе си."
                                                                                                                                          Сенека