Powered By Blogger

вторник, 7 юни 2011 г.

Философията, абстрактното мислене (фрагменти)

"...Пълна неутралност във философията нито е възможна, нито е желателна. Философската работа винаги рефлектира върху дълбокото посвещение на личността." C. Stephen Evans


Киркегор
Философията и действието
"Философията се обръща към миналото, към цялата изживяна световна история, показва как дискурсивните моменти се сливат в едно по-висше единство, тя разграничава."
"Действието по своята същност е бъдеще."
Философът е антиквар- изцяло е обгърнат от миналото, само дрехата му е останала в настоящето. Философът е винаги "вън", той не участва в настоящето, той сади и старее.
Съхраняването на философията
Философията е запазила признанието, че съществува абсолютна медитация, а това е важно, защото с медитацията идва и спекулацията.
Философът  е индивид, който изразява двойна екзистенция. Екзистенцията обърната "навън" преживява историята и свободата. Индивидът обърнат "навътре" към личното действие само на него.
"Насоченото навътре действие е истински живот на свобода."
Философията разглежда външното действие или екзистенция, философът насочен навън губи себе си.

Отчаянието на философите
Немските философи са отчаяни въпреки че се "разсейват чрез обективното мислене." (има предвид Хегел и Кант).  "Тяхната мисъл е успокоена, обективната логична мисъл е приведена в покой в съответната й обективност..."
"Човек може да се разсейва по много начини."

"Абстрактното мислене (философията) е силно "упоително средство" за разсейване, "защото при него важното е да бъдеш колкото е възможно по безличен."

"Истинската изходна точка за намиране на абсолютното не е съмнението, а отчаянието."
"Избирам абсолютното, а какво е то? Това съм самия аз в своята вечна валидност."

Поетите и отчаянието
"по принцип съществуването на един поет е човешко жертвоприношение."
"поетичната екзистенция като такава се намира в онзи мрак, който се  дължи на обстоятелството, че отчаянието не е осъществено докрай, че душата продължава да тръпне в отчаяние и духът не съумява да намери своето истинско просветление. Поетичният идеал е винаги неистински, защото истинският идеал е винаги действителният."

Мигел Де Унамуно
Философията се отнася до цялото ни съществуване, до цялата ни съдба, до нашето отношение към света и живота.

“Философията е също наука за трагедията на живота, отражение на трагичното чувство за него.”

“И тъй хората обикновено философстват, за да убеждават сами с себе си, макар и безуспешно. Този техен стремеж да убеждават сами себе си тоест стремежът да се насили самата човешка природа, е обикновено истинската дълбоко изходна точка на не малко философи.”

“Откъде идвам аз и откъде идва светът, в който живея и от който живея? Накъде отивам и накъде отива всичко, което ме заобикаля? Какво означава това? Това са въпросите, които си задава човек, щом се освободи от притъпяващата необходимост да трябва да се издържа материално.”

"защото самият абстрактен мислител или мислител на абстракции мисли, за да съществува, за да не престане да съществува, или може би мисли, за да забрави, че ще трябва да престане да съществува."

"защото без разум нищо не може да съществува."

Философията според Цицерон е “наука за божественото и човешкото и за причини, в които те се съдържат.”

"Философията може да има и действително има индивидуален произход; теологията е непременно колективна."

"Самият наш език като всеки културен език съдържа в себе си една философия. Езикът е в действителност потенциална философия."


Сенека
“Философията нито отблъсква някого, нито избира: тя свети за всички.”

“Философията дава сила да победиш неизбежното, да се освободиш от него. Обърни се към нея, ако искаш да си здрав, безметежен, щастлив, и накрая – а това е най-важното – ако искаш да си свободен.”

“Ако искаш всичко да ти се подчини, подчини себе си на разума, ще управляваш мнозина, ако теб те управлява разумът. То ще те научи какво и как да предприемеш, няма да се движи наслуки.”

 Философията използва разговорът за да обучава и прониква в душата: “Философията просто е добър съвет.”

“Ако във философията има нещо хубаво, то е, че тя не гледа родословието. Ако се върнем към първоначалата – всички произлизат от боговете. Пътят към правилния начин на мислене е открит за всички, за него ние всички сме достатъчно знатни.”

Философията е спасителна и приятна, тя ни лекува от нашите недостатъци и пороци – алчност, корист, блудство и т.н.

Науката философия
“Всъщност една единствена наука е действително свободна – тази, която ни прави свободни: науката философия, възвишена храбра, благородна. Останалите са повърхностни, детински. “

“Трябва да се предадеш в робство на философията, за да постигнеш истинска свобода.”
“Ако й се подчиниш и предадеш, и ден дори няма да чакаш свободата: тя ще ти се даде веднага. Защото самото служене на философията е свобода.”

“И така философията ще ти даде това, от което според мен няма нищо по-важно: да не се разкайваш за постъпките си.”


събота, 2 април 2011 г.

безкрайност (фрагменти)

“От необходимостта на божията природа трябва да следват безкрайно много неща по безкрайно много начини (т.е. всичко, което може да бъде обект на безкрайния разум).”                Спиноза, теорема 16, За Бога

Бог съществува по необходимост, казва Спиноза, така както съществуват по необходимост природните и математическите закони. Понятието за Бога включва една безкрайна природа, от което следва, че посредством Бога съществуват безкрайно много неща, неща, които ние дори не подозираме, че съществуват, безкрайно много неща, които не можем да обхванем с нашия разум въпреки че се опитваме. Освен, че съществуват безкрайно много неща породени от Божията природа, тези безкрайно много неща съществуват по безкрайно много начини. Безкрайно много начини и свойства, но и реалности. Божият разум както и човешкия са безкрайни. Ние можем да мислим безкрайно, безкрайно много неща по безкрайно много начини.
За мен това твърдение на философа е озарено с особена светлина. От него строят лъчи и ми дават надежда! "Безкрайно много начини" да мислиш битието човешко, безкрайно много начини да възприемаш един обект. Мисля, че е време да се обърна към себе си и да позная една безкрайна природа.

сряда, 30 март 2011 г.

ЕЗИК, ДУМИ (фрагменти)

"Във думи най-добре се вярва." 

“Едно те моля, Луцилий: да приемеш философията дълбоко в сърцето си и да не мериш напредъка си с изречени или написани думи, а с твърдостта на духа, с намаляване на страстите. Думите доказвай с дела. Философията ни учи как да постъпваме, а не как да говорим и изисква всеки да живее според собствения си закон; да няма разминаване между думи и живот…
Основната задача и основният белег на мъдростта е думи и дела да са в съгласие, човек да е верен на себе си и винаги да бъде един и същ.”          Сенека
                                                                                                              

“Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.
Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.”                            Еклесиаст
                                                                                                                     

“Езикът на праведния е избрано сребро, сърцето на безбожните не струва нищо.”
“Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.”
“дума на време – колко е добра!                          Притчи 9:20; 16:24;15:23
                                                                                            

“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.
Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.”
                                                                                                  Исус Христос

“И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.
Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;
Но езикът никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.” 
                                                           Яков 3:6-8

“Границите на моя език означават границите на моя свят…
Това, което изобщо може да се каже, трябва да се каже ясно, а за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи.”          Лудвиг Витгенщайн
                                                                                                          


Студент
  “Към богословието пак се пристрастявам.
Мефистофел
  Не искам да ви заблуждавам:
 Каквото се касай до таз наука,
 Не лесно се избягва кривий път,
 Отрова скрита има много тука,
 Едвам се различава от церът.
 Във едного да вярваш – най върви,
 За негови слова на облог се лови;
 А дръжте се изобщо вий за думи само,
 Така ще влезете през сигурни врата
 На твърдото познание във храма.
Студент
  Но всяка дума ще си има смисълта.
Мефистофел
  “Знам, Знам! Това не трябва толкоз да ни трови,
  Че тъкмо мисли дето няма,
 Там всякога са думите готови.
 Със думи препирните си води,
 От думи цяла философия гради,
 Във думи най-добре се вярва.
 От думата ни точка се изкарва.”
                                                 Гъоте

“Затова езикът е едновременно дом на битието и обиталище на човешката същност. Само защото езикът е обиталището на същността на човека, исторически съществуващите човечества и хора могат да не са у дома си в своя език, така че той се превръща в черупка на техните скрити промени.”              Мартин Хайдегер
                                                                                                       

“Светът не говори, единствено ние правим това. След като сме вече самопрограмирали с даден език, светът може да ни тласне към определен и вярвания. Но той не може да ни предложи език, на който да говорим.”           Ричард Рорти
                                                                                            

“Аз владея окото на истинското учение, сърцевината на Нирвана, истинската форма на безформеното и чародейното встъпване в дхарма. То не се обяснява с думи, а се предава по особен начин встрани от сутрите. Това учение предавам на Махакашяпа.”         Буда                                                                                                                                                               
                                                                                                                            
“Голям залък лапни, голяма дума не казвай!”

 

Sad Violin


понеделник, 28 март 2011 г.

Nature

http://www.youtube.com/watch?v=hedTqhf5sLs

Природа (фрагменти)

"Пролетта засмяна
над света ликува,
зимата престана
тука да царува.
С дреха пъстроткана
Флора се обкичи-
слуша песента
на хоровите птичи.

Над полята цветни
 Феб се появява
и в лъчи приветни
всичко засиява,
а ветрецът лек е
и ни упоява
и жадува всеки
в любовта прослава.

Пее недалече
славеят упойно
и пъстреят вече
дебрите усойни.
Пълна е гората
с птици сладкопойни,
пълни са сърцата
с радости безбройни.
                        Алан от Лил


Природа
"Природа! Обкръжени, обхванати от нея, ние не можем да й се изплъзнем, нито можем да проникнем по-дълбоко. Незвана, неочаквана, тя ни въвлича във вихъра на своя танц и се носи заедно с нас, докато уморени не изпаднем в ръцете й. Тя вечно твори нови форми: каквото е налице сега в нея, никога преди не  е било; каквото е било, вече няма да бъде, всичко е ново, а всъщност всичко си е старо. Ние живеем сред нея; без да й бъдем чужди. Тя вечно говори с нас, ала не ни открива тайните си. Ние непрестанно й въздействаме, но власт над нея нямаме.
Децата й нямат брой. Към всяко тя е еднакво щедра, но има и любимци, с които разточителства и дори често ги пренася в жертва. Всичко велико тя поема под свое покровителство.
Тя обкръжава човека с мрак и постоянно го подтиква към светлина.
Тя създава потребности...
Тя позволява на всяко детенце да хитрува с нея;
Тя самата няма слово и език, но създава хиляди езици и хиляди сърца, с които говори  и чувства.
Тя е всичко.
Тя е премъдра и тиха.
Тя е хитра...
Тя е цялостна, но все недовършена.
Тя ме е въвела в живота и тя ще ме изведе от него. Аз напълно й се доверявам. Нека да прави с мен каквото иска. Тя няма да намрази собственото си творение. Аз още нищо не съм й казал за нея. Тя обаче вече е казала, кое е истинно и кое не. В това е цялата й вина и заслуга."
                            
                                                                                                         Гъоте

петък, 25 март 2011 г.

Човекът е....(фрагменти)

“Човекът е зоон политикон или социално животно.” Аристотел

“Човекът е мислещо същество.” Сенека

“Човекът е разумно смъртно същество.” Августин

Човекът е свободно, духовно същество.” Хегел

“Човекът е усъвършенстващо се животно.” Бердяев

“Човекът е смеещо се животно.” Хердер

“Човекът е животно, което прави оръдия.” Б. Франклин

“Човекът е лирическо животно.” Ортега-и- Гасет

“Човекът е същество, стремящо се да излезе извън своите предели.” Ясперс

“Човекът е животно надарено с култура.” Верн Грант

“Човекът е животно, стремящо към истина.”  М. Вартофски


 “Мирозданието цяло
ни е книга, огледало
На живота и смъртта ни,
на дела и участта ни
вярно означение.

Розата рисува ясно
участта ни и прекрасно
всичко се разбира.
Всяко цвете разцъфтява
отцъфтява, прецъфтява,
вехне и умира.

Сутрин цветето ухайно
се разлиства и нехайно
ражда се в смъртта си.
Старецът и младенецът,
грозният и хубавецът
следват ориста си.

Във живота на човека
младостта напъпва леко
със цъфтеж неверен.
А накрая слага край на
всички утринни омайни
сумракът вечерен.

Още щом се изявява
красотата преминава
с възрастта изтича

На човека битието
от страдание обзето
към смъртта отива.
В смърт животът, в плач смехът ни,
в бряг морето, в нощ денят ни
винаги загива.

Първо удар ни нанасят
скръб и болест, а това са
на смъртта лицата.
И обхванати от горест
свикваме със свойта орис,
краят й познат е.

Този е законът, който
впримчил е, човеко, твойто
битие човешко.
Как роден си, кой ще бъдеш,
кой си - трябва да отсъдиш
и да схванеш вещо.
                       
Този е законът, който
впримчил е, човеко, твойто
битие човешко.
Как роден си, кой ще бъдеш,
кой си - трябва да отсъдиш
и да схванеш вещо.

Над съдбата си да плачеш,
страстите си да оплачеш,
да сведеш главата.
Мисълта си да напътстваш
 и да водиш и упътваш
 в пътя прав душата.
                        Алан от Лил

“Човекът е сама тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика…Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно, защото го съзнава.
 Загрижеността на човека към дребните неща и равнодушието му към най-важните е безспорно странно извращение на човешката природа.”         Блез Паскал

“Човекът е въже опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст…Великото у човека е това, че той е мост, а не цел. Това, което заслужава обич при него е, че той е преход и залез.”         Ф. Ницше

“Войнът уравновесява ужаса да си човек с чудото да си човек.”
                                                                                  К. Кастанеда

“Човекът е синтез на време и вечност.” С. Киркегор


http://www.youtube.com/watch?v=kAiyaCRbKlY