"...Пълна неутралност във философията нито е възможна, нито е желателна. Философската работа винаги рефлектира върху дълбокото посвещение на личността." C. Stephen Evans
Киркегор
Философията и действието
"Философията се обръща към миналото, към цялата изживяна световна история, показва как дискурсивните моменти се сливат в едно по-висше единство, тя разграничава."
"Действието по своята същност е бъдеще."
Философът е антиквар- изцяло е обгърнат от миналото, само дрехата му е останала в настоящето. Философът е винаги "вън", той не участва в настоящето, той сади и старее.
Съхраняването на философията
Философията е запазила признанието, че съществува абсолютна медитация, а това е важно, защото с медитацията идва и спекулацията.
Киркегор
Философията и действието
"Философията се обръща към миналото, към цялата изживяна световна история, показва как дискурсивните моменти се сливат в едно по-висше единство, тя разграничава."
"Действието по своята същност е бъдеще."
Философът е антиквар- изцяло е обгърнат от миналото, само дрехата му е останала в настоящето. Философът е винаги "вън", той не участва в настоящето, той сади и старее.
Съхраняването на философията
Философията е запазила признанието, че съществува абсолютна медитация, а това е важно, защото с медитацията идва и спекулацията.
Философът е индивид, който изразява двойна екзистенция. Екзистенцията обърната "навън" преживява историята и свободата. Индивидът обърнат "навътре" към личното действие само на него.
"Насоченото навътре действие е истински живот на свобода."
Философията разглежда външното действие или екзистенция, философът насочен навън губи себе си.
Отчаянието на философите
Немските философи са отчаяни въпреки че се "разсейват чрез обективното мислене." (има предвид Хегел и Кант). "Тяхната мисъл е успокоена, обективната логична мисъл е приведена в покой в съответната й обективност..."
"Човек може да се разсейва по много начини."
"Абстрактното мислене (философията) е силно "упоително средство" за разсейване, "защото при него важното е да бъдеш колкото е възможно по безличен."
"Истинската изходна точка за намиране на абсолютното не е съмнението, а отчаянието."
"Избирам абсолютното, а какво е то? Това съм самия аз в своята вечна валидност."
Поетите и отчаянието
"по принцип съществуването на един поет е човешко жертвоприношение."
"поетичната екзистенция като такава се намира в онзи мрак, който се дължи на обстоятелството, че отчаянието не е осъществено докрай, че душата продължава да тръпне в отчаяние и духът не съумява да намери своето истинско просветление. Поетичният идеал е винаги неистински, защото истинският идеал е винаги действителният."
Сенека
"Насоченото навътре действие е истински живот на свобода."
Философията разглежда външното действие или екзистенция, философът насочен навън губи себе си.
Отчаянието на философите
Немските философи са отчаяни въпреки че се "разсейват чрез обективното мислене." (има предвид Хегел и Кант). "Тяхната мисъл е успокоена, обективната логична мисъл е приведена в покой в съответната й обективност..."
"Човек може да се разсейва по много начини."
"Абстрактното мислене (философията) е силно "упоително средство" за разсейване, "защото при него важното е да бъдеш колкото е възможно по безличен."
"Истинската изходна точка за намиране на абсолютното не е съмнението, а отчаянието."
"Избирам абсолютното, а какво е то? Това съм самия аз в своята вечна валидност."
Поетите и отчаянието
"по принцип съществуването на един поет е човешко жертвоприношение."
"поетичната екзистенция като такава се намира в онзи мрак, който се дължи на обстоятелството, че отчаянието не е осъществено докрай, че душата продължава да тръпне в отчаяние и духът не съумява да намери своето истинско просветление. Поетичният идеал е винаги неистински, защото истинският идеал е винаги действителният."
Мигел Де Унамуно
Философията се отнася до цялото ни съществуване, до цялата ни съдба, до нашето отношение към света и живота.
“Философията е също наука за трагедията на живота, отражение на трагичното чувство за него.”
“И тъй хората обикновено философстват, за да убеждават сами с себе си, макар и безуспешно. Този техен стремеж да убеждават сами себе си тоест стремежът да се насили самата човешка природа, е обикновено истинската дълбоко изходна точка на не малко философи.”
“Откъде идвам аз и откъде идва светът, в който живея и от който живея? Накъде отивам и накъде отива всичко, което ме заобикаля? Какво означава това? Това са въпросите, които си задава човек, щом се освободи от притъпяващата необходимост да трябва да се издържа материално.”
"защото самият абстрактен мислител или мислител на абстракции мисли, за да съществува, за да не престане да съществува, или може би мисли, за да забрави, че ще трябва да престане да съществува."
"защото без разум нищо не може да съществува."
Философията според Цицерон е “наука за божественото и човешкото и за причини, в които те се съдържат.”
"Философията може да има и действително има индивидуален произход; теологията е непременно колективна."
"Самият наш език като всеки културен език съдържа в себе си една философия. Езикът е в действителност потенциална философия."
Сенека
“Философията нито отблъсква някого, нито избира: тя свети за всички.”
“Философията дава сила да победиш неизбежното, да се освободиш от него. Обърни се към нея, ако искаш да си здрав, безметежен, щастлив, и накрая – а това е най-важното – ако искаш да си свободен.”
“Ако искаш всичко да ти се подчини, подчини себе си на разума, ще управляваш мнозина, ако теб те управлява разумът. То ще те научи какво и как да предприемеш, няма да се движи наслуки.”
Философията използва разговорът за да обучава и прониква в душата: “Философията просто е добър съвет.”
“Ако във философията има нещо хубаво, то е, че тя не гледа родословието. Ако се върнем към първоначалата – всички произлизат от боговете. Пътят към правилния начин на мислене е открит за всички, за него ние всички сме достатъчно знатни.”
Философията е спасителна и приятна, тя ни лекува от нашите недостатъци и пороци – алчност, корист, блудство и т.н.
Науката философия
“Всъщност една единствена наука е действително свободна – тази, която ни прави свободни: науката философия, възвишена храбра, благородна. Останалите са повърхностни, детински. “
“Трябва да се предадеш в робство на философията, за да постигнеш истинска свобода.”
“Ако й се подчиниш и предадеш, и ден дори няма да чакаш свободата: тя ще ти се даде веднага. Защото самото служене на философията е свобода.”
“И така философията ще ти даде това, от което според мен няма нищо по-важно: да не се разкайваш за постъпките си.”
