Етика - добро и зло (фрагменти)

Аристотел

“…вроденото чувство за желание трябва да се подчинява на разума.

Затова трябва у благоразумния вроденото чувство за желание да бъде в съгласие с разума; защото и при двете целта е прекрасното и благоразумният желае тези неща, които трябва и както трябва и когато трябва, а точно така предписва разумът.” (Аристотел, Никомахова етика).

Сенека

“Да уголемим живота си; смисълът на живота и неговото доказателство е действието.

Благо има само там, където има място за разума.

Върни се към своето благо. Какво е то? Дух безукорен и чист….съвършеният разум.” (Сенека, Нравствени писма до луцилий)

“И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие  правете на тях; защото това е законът и пророците.”         Исус Христос

Съорен Киркегор

“само чрез абсолютния избор може да се избере етическото; винаги е важно да избираме правилно.

Цялото твое същество представлява противоречие. От него ти си в състояние обаче да се измъкнеш единствено посредством едно “или-или.”

Самият избор е от решително значение за съдържанието на личността, чрез избора, тя потъва в избраното, а когато не избира, линее и загива.

Това, което трябва да се избира, се намира в най-дълбоко отношение с избиращия…

Следователно трябва да се живее или естетически, или етически.

Колко е тъжно, когато наблюдаваш човешкия живот, че толкова много хора живеят в пълна изолация като прокълнати; те сякаш изживяват себе си извън себе си, чезнат като сенки, безсмъртието на душата бива отнесено от вихъра и те не се страхуват от въпроса за нейната безсмъртност, тъй като са се разпаднали още преди да умрат физически. Те не живеят естетически, но и етическото не им се е показало в своята същност.”

Този, който избира етическото избира доброто, но доброто тук е изцяло абстрактно, неговото битие е самоположено и от това в никакъв случай не следва, че избиращият не може отново да избере злото, макар да е избрал вече доброто.”

Следователно това, което излиза наяве посредством моето или-или, е етическо.” (Киркегор, Или-Или)

Мигел де Унамуно

“…неувереността, съмнението, постоянната битка срещу тайната на нашата крайна съдба, духовното отчаяние и липсата на солидна и стабилна догматична обосновка, могат да послужат за основа на морал.”

“нашите теории са чисто  и просто едно апостериорно оправдание на нашето поведение или начинът, по който се опитваме да си обясним ние сами за себе си.”

“Може да се заключи следователно, че всяка философска теория служи, за да обясни и оправдае една етика, една норма на поведение, която се поражда в действителност от интимното морално чувство на нейния автор.” (Мигел де Унамуно, Трагичното чувство за живота)

Макинтайър

Моралните системи са различни, хетерогенни, те си съперничат и състезават за нашето признание, ние можем да съдим за тези морални теории и да ги приемем или отхвърлим!

Днес ясно се наблюдава нравствена катастрофа: моралният език в обитавания от нас свят е в пагубно състояние на безредие. Ние сме загубили разбирането си както теоретическо, така и практическо или нравствеността си.

В историята ни се е случила “катастрофа, способна да хвърли в пагубно безредие езика и практиката на морала.” (Макинтайър, След добродетелта)

Спиноза

“Нашите действия, т.е., тези желания, които се определят чрез мощта на човека или разума, са винаги добри, а другите могат да бъдат както добри, така и лоши.”

Доброто е самоусъвършенстване разсъдъка или разума, “това е най-висшето щастие на човека или блаженството.”

Зло

“Всичко това, което пречи на човека да усъвършенства своя разум и да се наслаждава на един разумен живот.”

“от правилния начин на живеене произлиза най-висшето самодоволство на духа.”

“И тъй няма разумен живот без разумно познание и нещата са само дотолкова добри, доколкото способствуват на човека да се наслаждава от живота на душата, който се определя чрез разумното познание.” (Спиноза, Етика)

фрагменти

Ученето

"За учения човек един ден е по-дълъг от най-дългия живот на невежата."  Поседоний

Сенека

“Добрата книга трябва да грабва ума и да вдъхновява.”

“Четенето подхранва ума и, когато е уморен от духовни занимания, но не пак без духовни занимания.”

Четенето е необходимо за да не се задоволявам само със себе си; “веднъж научил какво са изследвали другите, хем да преценя откритото, хем да помисля, какво още трябва да се открие.”

“Полза допринася четенето по план, безразборното е за развлечение. Когато човек иска да стигне, закъдето се е запътил, следва един път, а не броди по много: иначе не пътува, а скита.”

За книгите

“Не е важно колко са много, а колко са добри.”

“Но каквито и са моите книги, чети ги с мисълта, че и до този момент продължавам да търся истината, без да я зная – все пак упорито продължавам да я търся.”

“Много вярвам на мнението на великите мъже, но претендирам и за нещо свое. Понеже те са ни оставили не открития, а въпроси, на които трябва да се даде отговор. Може би щяха да стигнат до необходимото, ако не се занимаваха с излишни неща. Много време са им отнели игрите на думи, шлифоването на едно безплодно остроумие в празни диспути. Заплитаме нещата, придаваме двуяк смисъл на думите, а после разплитаме.”

Направляване стремежът към учене

-         Нещата не бива да се човкат безразборно, нито пък ненаситно да им се нахвърляме

-         Нужно е достигане цялото част по част

-         Натоварването с познание трябва да е според силите: “Трябва да поемеш не колкото искаш, а колкото побираш”, “Колкото повече духът побира в себе си, толкова повече се разширява.”

-         “Една и съща трябва да е и целта на преподавателя, и на ученика: първият да иска да помогне, вторият – да напредне.”

-         Благополучие от ученето: “Защото на млади години можем да се учим, можем да напътим податливия и лесноуправляем дух към доброто; защото това време е подходящо за работа, подходящо е ума си да раздвижваме с духовни занимания.”

-         През старостта човек не учи; болест  старост са едно до друго: “старостта е неизличима болест”,  тя е “печална”;

-         “в един и същи текст всеки намира подходящ материал за своята теза, на една  и съща ливада кравата намира трева, щъркелът гущер, вълкът заек.” Така философът историкът филологът подхождат различно към знанието:

“когато книгата на Цицерон за държавата попадне в ръцете било на филолог, било на философ, било на граматик, всеки насочва вниманието си към различно нещо.”

-         Съвет: “приложи чутото и прочетеното у философите към целта си – блажения живот; нека издирваме не стари или измислени думи, необичайни метафори и фигури на речта, а НАСТАВЛЕНИЯ, които веднага да въплътим в реалност. Да ги изучаваме така, че което е било думи, да стане дела.”

Еклесиаст

“Аз говорих в сърцето си и казах:

Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

Защото в многото мъдрост има тъга, и който умножава знание, умножава печал.”

“И освен, че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.

Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.

И освен това сине мой, приеми поучението: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.”

Философията, абстрактното мислене (фрагменти)

"...Пълна неутралност във философията нито е възможна, нито е желателна. Философската работа винаги рефлектира върху дълбокото посвещение на личността." C. Stephen Evans


Киркегор
Философията и действието
"Философията се обръща към миналото, към цялата изживяна световна история, показва как дискурсивните моменти се сливат в едно по-висше единство, тя разграничава."
"Действието по своята същност е бъдеще."
Философът е антиквар- изцяло е обгърнат от миналото, само дрехата му е останала в настоящето. Философът е винаги "вън", той не участва в настоящето, той сади и старее.
Съхраняването на философията
Философията е запазила признанието, че съществува абсолютна медитация, а това е важно, защото с медитацията идва и спекулацията.

Философът  е индивид, който изразява двойна екзистенция. Екзистенцията обърната "навън" преживява историята и свободата. Индивидът обърнат "навътре" към личното действие само на него.
"Насоченото навътре действие е истински живот на свобода."
Философията разглежда външното действие или екзистенция, философът насочен навън губи себе си.

Отчаянието на философите
Немските философи са отчаяни въпреки че се "разсейват чрез обективното мислене." (има предвид Хегел и Кант).  "Тяхната мисъл е успокоена, обективната логична мисъл е приведена в покой в съответната й обективност..."
"Човек може да се разсейва по много начини."

"Абстрактното мислене (философията) е силно "упоително средство" за разсейване, "защото при него важното е да бъдеш колкото е възможно по безличен."

"Истинската изходна точка за намиране на абсолютното не е съмнението, а отчаянието."
"Избирам абсолютното, а какво е то? Това съм самия аз в своята вечна валидност."

Поетите и отчаянието
"по принцип съществуването на един поет е човешко жертвоприношение."
"поетичната екзистенция като такава се намира в онзи мрак, който се  дължи на обстоятелството, че отчаянието не е осъществено докрай, че душата продължава да тръпне в отчаяние и духът не съумява да намери своето истинско просветление. Поетичният идеал е винаги неистински, защото истинският идеал е винаги действителният."

Мигел Де Унамуно

Философията се отнася до цялото ни съществуване, до цялата ни съдба, до нашето отношение към света и живота.

“Философията е също наука за трагедията на живота, отражение на трагичното чувство за него.”

“И тъй хората обикновено философстват, за да убеждават сами с себе си, макар и безуспешно. Този техен стремеж да убеждават сами себе си тоест стремежът да се насили самата човешка природа, е обикновено истинската дълбоко изходна точка на не малко философи.”

“Откъде идвам аз и откъде идва светът, в който живея и от който живея? Накъде отивам и накъде отива всичко, което ме заобикаля? Какво означава това? Това са въпросите, които си задава човек, щом се освободи от притъпяващата необходимост да трябва да се издържа материално.”

"защото самият абстрактен мислител или мислител на абстракции мисли, за да съществува, за да не престане да съществува, или може би мисли, за да забрави, че ще трябва да престане да съществува."

"защото без разум нищо не може да съществува."

Философията според Цицерон е “наука за божественото и човешкото и за причини, в които те се съдържат.”

"Философията може да има и действително има индивидуален произход; теологията е непременно колективна."

"Самият наш език като всеки културен език съдържа в себе си една философия. Езикът е в действителност потенциална философия."

Сенека

“Философията нито отблъсква някого, нито избира: тя свети за всички.”

“Философията дава сила да победиш неизбежното, да се освободиш от него. Обърни се към нея, ако искаш да си здрав, безметежен, щастлив, и накрая – а това е най-важното – ако искаш да си свободен.”

“Ако искаш всичко да ти се подчини, подчини себе си на разума, ще управляваш мнозина, ако теб те управлява разумът. То ще те научи какво и как да предприемеш, няма да се движи наслуки.”

 Философията използва разговорът за да обучава и прониква в душата: “Философията просто е добър съвет.”

“Ако във философията има нещо хубаво, то е, че тя не гледа родословието. Ако се върнем към първоначалата – всички произлизат от боговете. Пътят към правилния начин на мислене е открит за всички, за него ние всички сме достатъчно знатни.”

Философията е спасителна и приятна, тя ни лекува от нашите недостатъци и пороци – алчност, корист, блудство и т.н.

Науката философия

“Всъщност една единствена наука е действително свободна – тази, която ни прави свободни: науката философия, възвишена храбра, благородна. Останалите са повърхностни, детински. “

“Трябва да се предадеш в робство на философията, за да постигнеш истинска свобода.”

“Ако й се подчиниш и предадеш, и ден дори няма да чакаш свободата: тя ще ти се даде веднага. Защото самото служене на философията е свобода.”

“И така философията ще ти даде това, от което според мен няма нищо по-важно: да не се разкайваш за постъпките си.”