Гласът на различния
“Хераклит нарича противоположното полезно и казва, че най-красивата хармония се получава от различните неща”
Аристотел, “Никомахова етика”
"И те се чудеха на учението Му, защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като книжниците"
Евангелие от Марк 1:22
"Познай себе си!" неизвестен автор
На въпросa: "Кой е различният?", бих отговорил следното: Различният е емблематичен образ на някой - Той или Тя. Той, различният има много имена - Иван, Георги, Мария, Елена. Различният може да е философът - Питагор или Сократ, пророкът - Исус Христос, здравият – Петър или увредената - Мария. Той е с много лица. Макар и с множество имена и черти гласът на различните хора е един.
Различният това е той или тя. В детска или в зряла възраст. Дете, юноша или зрял вече човек. Висок, нисък или среден на ръст. Слаб или пълен. С ясни изразени черти на лицето. С очи кафяви или сини. Но очи, които са прозорец към душата му. Очи, които говорят много. Човек със силни крака или човек с увреждане. Стъпил здраво на пода или седящ неудобно в инвалидната количка. Подпиращ се на своите канадки. Този е образът на различния човек. Несигурен и обезпокоен поради това, че е различен. Но питам се, защо ли ? Какво от това, че е различен?
Спомените ми ме връщат отново към нея - различността. В детството моята различност като дете на разведени родители. Като юноша различен с очилата, които носех на носа си. Сега съм различен с това, че съм теист (виж значението в обяснението), а не атеист. Различен съм с любовта си към знанието, мъдростта.. За разлика от другите, които презират да познават. Различен съм с желанието си да помагам на хора с физически ограничения, а не да развивам бизнес. Аз просто съм различен! Но какво свойство е различността?
Различен означава "нееднакъв, несходен с друг". Яворът и дъбът не са еднакви дървета. Думата означава също "разнообразен, не само един." Древният мъдрец Сократ не е бил само един от своите съграждани. С рядката си любознателност и стремеж да знае той се е отличавал (внасял е разнообразие) в общността. Исус Христос както ни казва неговият ученик Марк, беше различен (нееднакъв, несходен с ) от книжниците, "защото поучаваше като един който има власт"/Мк 1:22/. Питагор, който пръв е назован философ е съчетал и двете: любовта към знанието/мъдростта и почитта към Бога. Историческите документи свидетелстват, че "на въпроса на флиунтския тиран Леонт, какъв е той, Питагор отговорил: "философ", което означава "Обичащ мъдростта". И по-нататък, че "в Египет той, Питагор влизал в светилищата и узнал за боговете най-съкровенното". Поради това древният учен е считан за странен, чудноват и различен от останалите.
Различността по своята същност е неотменимо свързана счовека. Тя е качество и характеристика на човешкото същество. Различността е особен вид глас, който говори какво е човек; глас, който предава познание за самия него. Преди много векове неизвестен автор записал върху фронтона на храма в Делфи етическата максима: "Gnoti seauton"- Познай себе си!" Познай себе си, своята различност изразена в твоето "съм", и тяхното (на другите) "те са". Гласът на различния е огледало, в което се оглеждат индивидът и обществото. Как иначе бихме разграничили грозното от красивото, умното от глупавото, доброто от злото, истинското от неистинското? Как бих ги различил, ако не познавах нея - различността? Нали според древногръцкия философ Хераклит, “най-красивата хармония се получава от различните неща”.
Различният става различен, когато той се свърже с другите, с обществото. Мъдростта на Сократ би останала скрита, ако той не се беше появил на обществената сцена. Там тя се откроява от невежеството на масите. Любовта към Бога на Питагор и Исус Христос изпъква над безверието на безбожниците. Различният е там в моята страна, моят град, квартал, улица, блок, училище, фирма. Различните хора са около нас. Повдигни очи и ще ги видиш.
Връзката между различния и другия (обществото) е вобщия свят, в който те живеят. Те съжителстват съвместно в общия вселенски дом. Това е тяхната къща. Споделен покрив, под който те са приютени. Защо тогава те искат да се лишат едни други, да си отнемат общия дом? Защо чуваме: "Ти не си ми нужен, напусни?"
Гласът на различния - Сократ, Исус Христос, Питагор, Петър, Мария - се издига високо в обкръжаващия ни свят. Гласът вика, крещи с висок звук и изисква да бъде чут.
Въз-приет от околните. Различните в нашето общество издават шум, те говорят високо, казват слово, реч, предават своето послание. Те ни съобщават, че искат да бъдат равнопоставени, да имат равни права, да са с възможност за личен избор и да прогресират. Нима това не е гласът на човека изобщо? Защо ни звучи познат този глас? Нима това не е вик на човешкото същество да се освободи от ограниченията си и да постигне съвършенство?
Гласът на различния е глас, който търси ухо, което да слуша. Изострен слух. Това е глас, който държи да бъде чут и разбран от своите себеподобни. Но за да стане това, той трябва да бъде оставен да говори! Вълшебната думичка е да бъде ПРИЕТ (чут, видян, забелязан, оценен)! Този глас търси приемане. Търси внимателно изслушване, разбиране за да стане самият приемащ и слушащ по-зрял, по-мъдър, по-човечен, по-хуманен! Защото не се ли стремим именно към това? Нима природата не ни е най-добрият учител? Защото самата тя е създала различните дървета, цветя, треви, планини, реки, морета. И майката природа ги е приела всички, въпреки тяхната различност! Какво ни пречи да се поучим от нея?
Гласът на различния плаща скъпа цена. Тази цена е отхвърлянето. Неприемането, дискриминирането, безправието, подтискането на избора са шумове, които заглушават гласа на различния. Скъпата цена, която заплаща този глас е да остане глас, който прокънтява в празното пространство. Глас, който заглъхва и потъва в мрака. Глас в пустиня.
Гласът на различния води до себепознание. Познание на самия него различния, и едновременно с това и другите, обществото до него!
Ние познаваме себе си, Кои сме, благодарение на различността ни, на това, че сме различни! Нашето домашно огледало, в което всекисе оглежда за да види себе си.
В същото време гласът на различните хора подпомага самото общество, другите да разпознаят самите себе си. Ето защо той е необходим! Резултатът от това е изпълнение на мъдрата етична максима, която неизвестният автор е написал: "Познай себе си!". Така ние достигаме до себепознание. А това е една значителна крачка напред към узряване, порастване и постигане на съвършенство. Защото себепознанието е изконен устрем към себеусъвършенстване! Нима всеки от нас не се стреми да постигне именно това? Защо не оставим гласът на различния да прозвучи свободно?
Използвана литература
1. Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Изд. Верен, пл. "Славейков" 1, София, 2000 г.
2. Български Тълковен Речник А-Я. Изд. БАН, София 1993 г.
3. Питагор и Питагорейците. Съст. и превел И. Панчовски, С. Терзийски, Л. Кашъмов. София, Лик, 1994 г.
4. Старогръцки Български Речник. Фондация Отворено Общество, София, 1992 г.
5. Християнска етика, Философия на морала. Т. 1, част I. Димитър Киров. Изд. ЕТ "Йор" - 92, София - 1996 г.
Обяснение на думи и понятия
1. Емблематичен - от гръцката дума "emblema, tos" - всичко, което е поставено в или на нещо друго: частта от дръжката, както е желязото на копието, украшение на ваза прикрепено после.
2. Различност - използвам тази дума в смисъл на "раз" - "личност", друга личност, разграничаваща се от останалите. РАЗ, поставя ударение на разграниченост; и ЛИЧНОСТ - човешко същество, което е различно и се отличава. Буквално различна личност.
3. Теист - от гръцката дума "Teos" - Бог. Човек, който вярва, че във вселената има личен Бог-Създател на природата и човека.
4. Атеист - противоположно на теист. Човек, който отрича вярата в личен Бог-Създател. Атеистът вярва, че Природата е всичко, което някога е било, е, и ще бъде. Бог не съществува.
П. Наков