Аристотел
“…вроденото чувство за желание трябва да се подчинява на разума.
Затова трябва у благоразумния вроденото чувство за желание да бъде в съгласие с разума; защото и при двете целта е прекрасното и благоразумният желае тези неща, които трябва и както трябва и когато трябва, а точно така предписва разумът.” (Аристотел, Никомахова етика).
Сенека
“Да уголемим живота си; смисълът на живота и неговото доказателство е действието.
Благо има само там, където има място за разума.
Върни се към своето благо. Какво е то? Дух безукорен и чист….съвършеният разум.” (Сенека, Нравствени писма до луцилий)
“И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е законът и пророците.” Исус Христос
Съорен Киркегор
“само чрез абсолютния избор може да се избере етическото; винаги е важно да избираме правилно.
Цялото твое същество представлява противоречие. От него ти си в състояние обаче да се измъкнеш единствено посредством едно “или-или.”
Самият избор е от решително значение за съдържанието на личността, чрез избора, тя потъва в избраното, а когато не избира, линее и загива.
Това, което трябва да се избира, се намира в най-дълбоко отношение с избиращия…
Следователно трябва да се живее или естетически, или етически.
Колко е тъжно, когато наблюдаваш човешкия живот, че толкова много хора живеят в пълна изолация като прокълнати; те сякаш изживяват себе си извън себе си, чезнат като сенки, безсмъртието на душата бива отнесено от вихъра и те не се страхуват от въпроса за нейната безсмъртност, тъй като са се разпаднали още преди да умрат физически. Те не живеят естетически, но и етическото не им се е показало в своята същност.”
Този, който избира етическото избира доброто, но доброто тук е изцяло абстрактно, неговото битие е самоположено и от това в никакъв случай не следва, че избиращият не може отново да избере злото, макар да е избрал вече доброто.”
Следователно това, което излиза наяве посредством моето или-или, е етическо.” (Киркегор, Или-Или)
Мигел де Унамуно
“…неувереността, съмнението, постоянната битка срещу тайната на нашата крайна съдба, духовното отчаяние и липсата на солидна и стабилна догматична обосновка, могат да послужат за основа на морал.”
“нашите теории са чисто и просто едно апостериорно оправдание на нашето поведение или начинът, по който се опитваме да си обясним ние сами за себе си.”
“Може да се заключи следователно, че всяка философска теория служи, за да обясни и оправдае една етика, една норма на поведение, която се поражда в действителност от интимното морално чувство на нейния автор.” (Мигел де Унамуно, Трагичното чувство за живота)
Макинтайър
Моралните системи са различни, хетерогенни, те си съперничат и състезават за нашето признание, ние можем да съдим за тези морални теории и да ги приемем или отхвърлим!
Днес ясно се наблюдава нравствена катастрофа: моралният език в обитавания от нас свят е в пагубно състояние на безредие. Ние сме загубили разбирането си както теоретическо, така и практическо или нравствеността си.
В историята ни се е случила “катастрофа, способна да хвърли в пагубно безредие езика и практиката на морала.” (Макинтайър, След добродетелта)
Спиноза
“Нашите действия, т.е., тези желания, които се определят чрез мощта на човека или разума, са винаги добри, а другите могат да бъдат както добри, така и лоши.”
Доброто е самоусъвършенстване разсъдъка или разума, “това е най-висшето щастие на човека или блаженството.”
Зло
“Всичко това, което пречи на човека да усъвършенства своя разум и да се наслаждава на един разумен живот.”
“от правилния начин на живеене произлиза най-висшето самодоволство на духа.”
“И тъй няма разумен живот без разумно познание и нещата са само дотолкова добри, доколкото способствуват на човека да се наслаждава от живота на душата, който се определя чрез разумното познание.” (Спиноза, Етика)
