Добро-зло и познаването на Бога
бележки върху Етика на Спиноза
От учението за целевите причини – това, че в природата има цел, всичко е сътворено от Бога, човекът е създаден, за да (с цел) почита Бога, се развива стройна етическа система. Учението за доброто и злото, правилното и погрешното произлиза от този възглед за Бога, който е представен от Юдео-християнската теология. На тази основа хората си “образуват понятия, чрез които да обясняват природата на нещата, като добро, лошо, ред, безредие, топло, студено, красота и грозота.” Нравствената категория Бог определя двете противоположни етически направления – “всичко, което допринася за здравето и почитането на Бога, людете нарекли добро, а това, което и е противоположно – зло.” Първоначалните наблюдения ни посочват, че в природата има ред, нещата са добре разположени, дето се казва "на мястото си са". Тези, които не ни пасват на възприятията и не са разположени добре, ние наричаме "зле положени". Спиноза поддържа тезата, че хората се водят предимно от сетивата и не познават истинската природа на нещата. Обаче това не им пречи да изказват оценъчни твърдения и да категоризират нещата в дуалната схема – добро-зло. По такъв начин хората казват, че Бог е създал всичко в ред. Човешкият разсъдък страда от голям недостатък. Сетивата предават нашите впечатления за нещата в съзнанието,затова “всеки съди за нещата според състоянието на своя мозък, или по-скоро е взел възбудите на въображението за самите неща.” (с. 102) По отношение на моралното добро, “ хората съдят за нещата според състоянието на своя мозък и повече си представят нещата, отколкото ги разбират.” Ще се спра за малко на тезата, че ние съдим за добро и зло от нагласата на мозък ни и степента на възбуда на въображението. Какво е състоянието на въображението при отсъждане добро и зло? Например стопанката и кучето. Стопанката на кучето съди, че не е добро входната врата на двора, в който живее да се оставя отворена, защото нейното куче ще избяга. Моралното отсъждане е от състоянието на нейния мозък и въображеине. Навярно тя си представя как любимеца й е избягал през отворената врата и го е сполетяло нещо лошо – бутнало го е кола или се изгубило, или е откраднато. Подбудена от страх да не изгуби кучето си като нейна собственост, тя прави морални отсъждания с твърдение (или поведение) от рода: “Добро е вратата да бъде затворена”. В ума си тя е формирала едно “добро” според нейната представа и лична полза. Добро е вратата да се затваря, защото нейното куче...... Но нейното “добро” не е “добро” за другите жители на жилищния комплекс, които минават бързо през вратата, без да си правят труда да я затварят. Някои изобщо не смятат, че е “добро” вратата да бъде затворена всеки път, когато излизат или влизат. Съседите гледат с безразлочие, защото нямат куче, затова състоянието на мозъка и въображението им при възприемане на нещата е различно. Така представата им за добро и зло няма да е същото, както стопанката на кучето. Тази е причината хората да спорят за добро и зло. И Спиноза отбелязва:
“ Поради това не е за учудване (нека забележим и това покрай другото), че между людете са произлезли, както знаем от опита, множество спорове, от които най-после скептицизмът. Защото, макар и човешките тела в много отношения да са сходни помежду си, при все това повечето от тях са различни и затова, което на едного изглежда добро, за другиго е лошо…” (с. 102)
Спиноза смята, че добро и зло са само модуси на мисленето и понятия, които образуваме от сравняването на нещата. Например има доказателство как едно и също нещо може да бъде в едно и също време добро или лошо или безразлично. Авторът дава пример с музиката Музиката за натъжения е добра, а за скърбящия лоша, за глухия безразлична. Оттук можем да заключим, че доброто и злото са въпрос на възприятие – мислене и преценяване.
Сещам се за един пример. Изпитът е добро за изпитващия, защото той ще провери наличните познания на учениците. За учениците изпитът не е добро, а лошо, защото трябва да учат усилено и да усвоят трудните знания, за да ги изложат на изпита пред учителя. За неучащия изпитът е безразличен, нито добро, нито зло, защото той няма отношение към ученето.
Доброто – разумното
Доброто е усъвършенствуване на разума като най-висше щастие на човека:
“Нашите действия, т.е. тези желания, които се определят чрез мощта на човека или чрез разума, са винаги добри, а другите могат да бъдат както добри, така и лоши.” (с. 291)
Злото е “всичко това, което пречи на човека да усъвършенствува своя разум и да се наслаждава на един разумен живот.” (с. 292)
П. Наков
