Късна есен

Есента на моя живот

Тялото ми отслабна и заболя,

зъбите ми се чупят и падат;

зрението ми отслабна и погледът ми се замъгли,

коремът ми слабее и провисна,

косата ми оредя и окапва,

пръстите се кривят и треперят.

Главата ме боли и свят ми се вие.

Страдам от безсъние и нощните часове ме притискат.

Душата ми отпада и се терзае,

умът ми блуждае над трудни въпроси.

Съзнанието ми се измъчва от суетни помисли,

Паметта ми е къса и отслабва.

Духът ми се смущава от среднощни видения.

Приятелите ме забравиха и изоставиха,

семейството ми отстъпи от мен и

близките ми стоят надалеч.

Жена ми се отдалечи и отчужди от мен,

синовете ми порастнаха и ме напуснаха.

Жилището ми запустя и живея на чужда земя,

в града никой не познавам и срещам само безлики лица,

ходя самотен и тъжен сред многобройна тълпа.

Работя за чужда слава и трудът ми е напразен.

Годините ми свършват и аз прехождам,

смъртен съм и скоро ще умра.

Дните на живота ми са малко и

цялото ми съществуване е суета (Екласиаст 1:2,4).

Господ ме отблъсна и скри лицето си от мен:

«Аз съм нещастен и от младини се топя:

нося Твоите ужаси и изнемогвам.» (Псалом 87:14, 15)

Но аз търся милостта:

«Господи, Боже на моето спасение!
Денем и нощем викам пред Тебе:

да влезе пред Твоето лице молитвата ми,

наклони ухото си към молбата ми.» (Пс. 87:1,2)

Петър Наков