Powered By Blogger

петък, 25 март 2011 г.

Човекът е....(фрагменти)

“Човекът е зоон политикон или социално животно.” Аристотел

“Човекът е мислещо същество.” Сенека

“Човекът е разумно смъртно същество.” Августин

Човекът е свободно, духовно същество.” Хегел

“Човекът е усъвършенстващо се животно.” Бердяев

“Човекът е смеещо се животно.” Хердер

“Човекът е животно, което прави оръдия.” Б. Франклин

“Човекът е лирическо животно.” Ортега-и- Гасет

“Човекът е същество, стремящо се да излезе извън своите предели.” Ясперс

“Човекът е животно надарено с култура.” Верн Грант

“Човекът е животно, стремящо към истина.”  М. Вартофски


 “Мирозданието цяло
ни е книга, огледало
На живота и смъртта ни,
на дела и участта ни
вярно означение.

Розата рисува ясно
участта ни и прекрасно
всичко се разбира.
Всяко цвете разцъфтява
отцъфтява, прецъфтява,
вехне и умира.

Сутрин цветето ухайно
се разлиства и нехайно
ражда се в смъртта си.
Старецът и младенецът,
грозният и хубавецът
следват ориста си.

Във живота на човека
младостта напъпва леко
със цъфтеж неверен.
А накрая слага край на
всички утринни омайни
сумракът вечерен.

Още щом се изявява
красотата преминава
с възрастта изтича

На човека битието
от страдание обзето
към смъртта отива.
В смърт животът, в плач смехът ни,
в бряг морето, в нощ денят ни
винаги загива.

Първо удар ни нанасят
скръб и болест, а това са
на смъртта лицата.
И обхванати от горест
свикваме със свойта орис,
краят й познат е.

Този е законът, който
впримчил е, човеко, твойто
битие човешко.
Как роден си, кой ще бъдеш,
кой си - трябва да отсъдиш
и да схванеш вещо.
                       
Този е законът, който
впримчил е, човеко, твойто
битие човешко.
Как роден си, кой ще бъдеш,
кой си - трябва да отсъдиш
и да схванеш вещо.

Над съдбата си да плачеш,
страстите си да оплачеш,
да сведеш главата.
Мисълта си да напътстваш
 и да водиш и упътваш
 в пътя прав душата.
                        Алан от Лил

“Човекът е сама тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика…Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно, защото го съзнава.
 Загрижеността на човека към дребните неща и равнодушието му към най-важните е безспорно странно извращение на човешката природа.”         Блез Паскал

“Човекът е въже опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст…Великото у човека е това, че той е мост, а не цел. Това, което заслужава обич при него е, че той е преход и залез.”         Ф. Ницше

“Войнът уравновесява ужаса да си човек с чудото да си човек.”
                                                                                  К. Кастанеда

“Човекът е синтез на време и вечност.” С. Киркегор


http://www.youtube.com/watch?v=kAiyaCRbKlY