
Моят блог е опит да комуникирам във виртуалното пространство, което означава - споделяне на мисли, текстове, музика и други неща. Всеки понякога иска да избяга от скуката на профанното зло-бо-дневие и да преживее света вълнуващо. Усетът за ново и непознато, различно и впечатляващо, това е, което ни подтиква да сме тук, предполагам.
понеделник, 28 март 2011 г.
Природа (фрагменти)
"Пролетта засмяна
над света ликува,
зимата престана
тука да царува.
С дреха пъстроткана
Флора се обкичи-
слуша песента
на хоровите птичи.
Над полята цветни
Феб се появява
и в лъчи приветни
всичко засиява,
а ветрецът лек е
и ни упоява
и жадува всеки
в любовта прослава.
Пее недалече
славеят упойно
и пъстреят вече
дебрите усойни.
Пълна е гората
с птици сладкопойни,
пълни са сърцата
с радости безбройни.
Алан от Лил
Природа
"Природа! Обкръжени, обхванати от нея, ние не можем да й се изплъзнем, нито можем да проникнем по-дълбоко. Незвана, неочаквана, тя ни въвлича във вихъра на своя танц и се носи заедно с нас, докато уморени не изпаднем в ръцете й. Тя вечно твори нови форми: каквото е налице сега в нея, никога преди не е било; каквото е било, вече няма да бъде, всичко е ново, а всъщност всичко си е старо. Ние живеем сред нея; без да й бъдем чужди. Тя вечно говори с нас, ала не ни открива тайните си. Ние непрестанно й въздействаме, но власт над нея нямаме.
Децата й нямат брой. Към всяко тя е еднакво щедра, но има и любимци, с които разточителства и дори често ги пренася в жертва. Всичко велико тя поема под свое покровителство.
Тя обкръжава човека с мрак и постоянно го подтиква към светлина.
Тя създава потребности...
Тя позволява на всяко детенце да хитрува с нея;
Тя самата няма слово и език, но създава хиляди езици и хиляди сърца, с които говори и чувства.
Тя е всичко.
Тя е премъдра и тиха.
Тя е хитра...
Тя е цялостна, но все недовършена.
Тя ме е въвела в живота и тя ще ме изведе от него. Аз напълно й се доверявам. Нека да прави с мен каквото иска. Тя няма да намрази собственото си творение. Аз още нищо не съм й казал за нея. Тя обаче вече е казала, кое е истинно и кое не. В това е цялата й вина и заслуга."
Гъоте
над света ликува,
зимата престана
тука да царува.
С дреха пъстроткана
Флора се обкичи-
слуша песента
на хоровите птичи.
Над полята цветни
Феб се появява
и в лъчи приветни
всичко засиява,
а ветрецът лек е
и ни упоява
и жадува всеки
в любовта прослава.
Пее недалече
славеят упойно
и пъстреят вече
дебрите усойни.
Пълна е гората
с птици сладкопойни,
пълни са сърцата
с радости безбройни.
Алан от Лил
Природа
"Природа! Обкръжени, обхванати от нея, ние не можем да й се изплъзнем, нито можем да проникнем по-дълбоко. Незвана, неочаквана, тя ни въвлича във вихъра на своя танц и се носи заедно с нас, докато уморени не изпаднем в ръцете й. Тя вечно твори нови форми: каквото е налице сега в нея, никога преди не е било; каквото е било, вече няма да бъде, всичко е ново, а всъщност всичко си е старо. Ние живеем сред нея; без да й бъдем чужди. Тя вечно говори с нас, ала не ни открива тайните си. Ние непрестанно й въздействаме, но власт над нея нямаме.
Децата й нямат брой. Към всяко тя е еднакво щедра, но има и любимци, с които разточителства и дори често ги пренася в жертва. Всичко велико тя поема под свое покровителство.
Тя обкръжава човека с мрак и постоянно го подтиква към светлина.
Тя създава потребности...
Тя позволява на всяко детенце да хитрува с нея;
Тя самата няма слово и език, но създава хиляди езици и хиляди сърца, с които говори и чувства.
Тя е всичко.
Тя е премъдра и тиха.
Тя е хитра...
Тя е цялостна, но все недовършена.
Тя ме е въвела в живота и тя ще ме изведе от него. Аз напълно й се доверявам. Нека да прави с мен каквото иска. Тя няма да намрази собственото си творение. Аз още нищо не съм й казал за нея. Тя обаче вече е казала, кое е истинно и кое не. В това е цялата й вина и заслуга."
Гъоте
Абонамент за:
Публикации (Atom)