МОЯ ПРОЛЕТ
Тя е тук,
долетя с крилата на вятъра,
дойде с
утринното слънце,
замина тихо над тополите.
Моя пролет, Моя бяла пролет,
изживяна и празнувана.
Моята пролет е пъстроцветна.
Обагрена със стотици цветове –
бяло, жълто, зелено, червено, синъо....
Тя облича цветя, храсти дървета с
шарени дрехи.
Моята пролет е слънчева и топла.
С дъха си тя стопля земята
студена,
сгрява все живо след дългата
зима.
Моята пролет е мъдра.
Тя с облаци черни насипва
простора,
с дъжд напоява земята, храна на
човека да ражда,
да радва сърцето му клето.
Моята пролет мирише на лайка.
Навред тя пръска омайно ухание,
носи се свежест.
Пролетта птичките сбира и с песни
оглася простора небесен,
летят пеперуди, пълзят насекоми,
зайчета скачат, пръхтят и конете;
съществата безбройни за нов живот
се пробуждат.
Моята пролет живот вдъхновява.
Събужда тя малкото семе от съня
непробуден,
живот му дарява, растеж
плодоносен.
Моята пролет е засмяна.
На всички тя радост и щастие
дава,
не се щади, нов живот да дарява!
Петър Наков
.
