Powered By Blogger

сряда, 8 юни 2011 г.

фрагменти

Ученето
"За учения човек един ден е по-дълъг от най-дългия живот на невежата."  Поседоний

Сенека
“Добрата книга трябва да грабва ума и да вдъхновява.”

“Четенето подхранва ума и, когато е уморен от духовни занимания, но не пак без духовни занимания.”

Четенето е необходимо за да не се задоволявам само със себе си; “веднъж научил какво са изследвали другите, хем да преценя откритото, хем да помисля, какво още трябва да се открие.”

“Полза допринася четенето по план, безразборното е за развлечение. Когато човек иска да стигне, закъдето се е запътил, следва един път, а не броди по много: иначе не пътува, а скита.”
За книгите
“Не е важно колко са много, а колко са добри.”

“Но каквито и са моите книги, чети ги с мисълта, че и до този момент продължавам да търся истината, без да я зная – все пак упорито продължавам да я търся.”

“Много вярвам на мнението на великите мъже, но претендирам и за нещо свое. Понеже те са ни оставили не открития, а въпроси, на които трябва да се даде отговор. Може би щяха да стигнат до необходимото, ако не се занимаваха с излишни неща. Много време са им отнели игрите на думи, шлифоването на едно безплодно остроумие в празни диспути. Заплитаме нещата, придаваме двуяк смисъл на думите, а после разплитаме.”
Направляване стремежът към учене
-         Нещата не бива да се човкат безразборно, нито пък ненаситно да им се нахвърляме
-         Нужно е достигане цялото част по част
-         Натоварването с познание трябва да е според силите: “Трябва да поемеш не колкото искаш, а колкото побираш”, “Колкото повече духът побира в себе си, толкова повече се разширява.”
-         “Една и съща трябва да е и целта на преподавателя, и на ученика: първият да иска да помогне, вторият – да напредне.”
-         Благополучие от ученето: “Защото на млади години можем да се учим, можем да напътим податливия и лесноуправляем дух към доброто; защото това време е подходящо за работа, подходящо е ума си да раздвижваме с духовни занимания.”
-         През старостта човек не учи; болест  старост са едно до друго: “старостта е неизличима болест”,  тя е “печална”;
-         “в един и същи текст всеки намира подходящ материал за своята теза, на една  и съща ливада кравата намира трева, щъркелът гущер, вълкът заек.” Така философът историкът филологът подхождат различно към знанието:
“когато книгата на Цицерон за държавата попадне в ръцете било на филолог, било на философ, било на граматик, всеки насочва вниманието си към различно нещо.”
-         Съвет: “приложи чутото и прочетеното у философите към целта си – блажения живот; нека издирваме не стари или измислени думи, необичайни метафори и фигури на речта, а НАСТАВЛЕНИЯ, които веднага да въплътим в реалност. Да ги изучаваме така, че което е било думи, да стане дела.”

Еклесиаст
“Аз говорих в сърцето си и казах:
Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.
И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.
Защото в многото мъдрост има тъга, и който умножава знание, умножава печал.”

“И освен, че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.
Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.
Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.
И освен това сине мой, приеми поучението: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.”