“Върни се при мен със цялото си сърце…”

http://www.youtube.com/watch?v=dac-v_cfc2Q

Фрагменти, любов

“И така под предлога на научните занимания ние изцяло се отдадохме на любовта си, а тайното уединение, към което любовта се стреми, ни предоставиха уроците ни. И над отворените книги се произнасяха повече думи за любовта, отколкото за учението и целувките бяха повече от мъдрите изречения. Ръцете се протягаха по-често към гърдите, отколкото към книгите; очите по-скоро отразяваха н себе си любовта, отколкото следваха написаното.

За да будим по-малко подозрения, понякога я биех, но с любов, а не с ярост, с нежност, а не с гняв, и тези удари бяха по-приятни от всички целебни балсами.” 

Пиер Абелар, История на Абеларовите нещастия.

"О, жалък човек е тоя, дето нивга не е изпитвал потребност да пожертва от любов, да пожертва всичко от любов, който значи не би бил способен на такова нещо! Но ако човек някак си открие, че тъкмо тя, че е възможно тъкмо неговата пожертвователност в любовта да стане за другия човек, за любимия, най-голямото нещастие: тогава? Тогава или любовта в него би загубила своята дееспособност, от това, да бъде самия живот на могъществото, би се снизила до някакво затворено под ключ основание за едно горчиво чувство, /той би се отказал от любовта, не би дръзнал да извърши делото на тази любов, изнемогвайки, но не под тежестта на делото, ами под тежестта на оная възможност."

                                                                                                           С. Киркегор

 “Ти, суверен на моето сърце, пазен в най-дълбоките крепости на моите гърди, в пълнотата на мисълта, там... незнайно божество! Ах, дали ще мога да повярвам на приказките на поета, според който някой вижда обекта на любовта си и си въобразява, че го е виждал много отдавна, така всяка любов, като всяко знание е припомняне, че любовта също има своите предсказания за човека... на мен ми се струва, че трябва да притежавам цялата красота на всички момичета, за да съм способен да обрисувам красота подобна на твоята, и трябва да избягам от света, за да открия мястото, което ми липсва, нататък ме води най-дълбоката мистерия на цялото ми същество, в следващия момент ти си до мен, изпълвайки духа ми с невероятна сила, аз съм преобразен за себе си и чувствам, че е прекрасно да си тук.”

– Сьорен Киркегор, Дневници (2 февруари 1839)

"Тази е причината за тези чувства – че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно, че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов."  Платон. Пирът

"Свързването между мъж и жена е раждане, а то е божествено и в смъртното същество безсмъртно е това – зачеване и раждане…целта на любовта не е красивото…Създаването и раждането в красота…А защо именно раждането? Понеже вечното съществуване и безсмъртието за смъртния е раждането. От това, което вече установихме, щом като любовта е стремеж завинаги да притежава доброто, то по необходимост следва, че заедно с доброто тя е стремеж към безсмъртие."  Пирът, Платон

"Тези, които носят плодовитостта в тялото си, се обръщат повече към жените и по такъв начин те осъществяват любовта, като чрез създаване на деца си спечелват “во веки веков”, както те мислят, безсмъртие, спомен и щастие. А пък тези, които носят плодовитостта в душата си – да, има и такива – каза тя, - които оплождат в душата – и то много повече отколкото в тялото – това, което е присъщо и да го зачене и да г ороди. А какво е присъщо?- Мисъл и останалите добродетели. Между тези хора са без съмнение и всички поети, които са творци, а между занаятчиите и тези, които наричат изобретатели."            

                                                                      Платон. Пирът. Диалози,т.21 С. 1982

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее."  Библия, 1 Коринтяни 13 гл.

“Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.

Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми.

Потърсих го и не го намерих.”   Пес.3,1

“да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.” Песен

"Остава любовта. Тук проблемът е по-важен, щом, както смятам аз, именно в любовта и в нищо друго ние намираме не само висшата стойност на живота, но също и висшата реалност на живота и, наистина, на вселената…"   Дж. Е. Мактагарт

"За да изградите чувството на любов към другите, трябва да знаете, какво означава да обичате себе си."    Далай Лама

"Любовта е споделено страдание, тя е състрадание, обща болка. Живеем в нея, без да се досещаме за това, както не си даваме сметка, че живеем от въздуха, докато не почнем мъчително да се задушваме. Да чакаш Любовта: чака любовта само онзи, вика я само онзи, който я крие дълбоко в себе си, който, дори без да знае, живее от кръвта й." 

                                                                                           Мигел де Унамуно

"Да живееш в любовта като че ли изключва всичко останало. Действителната любов ни дава увереност в нравствената истинност на делата, произтичащи от нея. Затова Августин казва: обичай и прави каквото искаш. Но за нас, хората, е невъзможно да живеем само благодарение на любовта, на тази сила от третото стъпало, защото постоянно се отклоняваме и объркваме. Затова не бива сляпо и във всеки момент да се уповаваме на нашата любов, а трябва да я просветлим." 

                                                                                                      Карл Ясперс

 "Любовта  е радост, която човек, доколкото може се стреми да запази." Спиноза

"Любовта и желанието могат да стигнат до крайност."  Спиноза

"Следователно, който живее по указанията на разума ще се стреми да отвърне на омразата на другиго спрямо него с любов, т.е. с великодушие."  Спиноза

"Духовната любов към Бога, е...вечна; Бог обича самия себе си с безкрайна духовна любов."                                                                                                                                                                                                                                    Спиноза

“Любовта дълго търпи и е милостива…” ап. Павел

Има една история за светеца, който се оженил за проститутка. Господ му казал да си вземе жена блудница и да има деца от нея. Светият човек се покорил, отишъл и намерил в града една блудна жена. И за почуда на всички вдигнал голяма и пищна сватба. Но след като му родила три деца, жената започнала да ходи и да се среща с други мъже. Тя си подбирала най-богатите и красиви любовници в града, падала си по изтънчени неща – украшения, накити, бижута както и по просторни и луксозни къщи и мебели. Светецът живеел скромно и се грижел за своите деца, които майка им изоставила. Той търпеливо понасял изневерите на жена си и се отдавал на пост и молитва. Клетият човек търпял блудствата на съпругата си, защото я обичал от цялото си сърце. Ставал и отивал да  я търси в многолюдния град. Откривал я при някой от нейните любовници и я молел да се върне у дома при него и децата. Но тя отказвала и се отдавала на веселие, разкош,охолства и срамен живот. Накрая светията изгарян от любов отишъл, потърсил жена си и я намерил на пазара за роби. Любовниците й я изхвърлили там след като й се наситили. Човекът я разпознал сред другите робини – изложена пред очите на всички хора, гола, мръсна, гладна, с изранено тяло и тъжни очи. Клетникът извадил последните си пари и я откупил от господарите й. Прегърнал я нежно, целунал и й казал през сълзи: “Моля те, остани при мен за дълго време, не блудствай и не се отдавай на друг мъж, бъди моя и аз ще бъда твой.”   Книга Осия, Стар Завет

Това е най покъртителната история, която съм чел през живота си. Тя показва, какво е наистина любовта - от любов човек пожертва всичко и открива своята нищета.....но и величие обичайки!
Нима човекът не е за да обича, защото човекът е човек, когато обича?

“Върни се при мен със цялото си сърце…”

http://www.youtube.com/watch?v=dac-v_cfc2Q

Етика

Добро-зло и познаването на Бога

бележки върху Етика на Спиноза

     От учението за целевите причини – това, че в природата има цел, всичко е сътворено от Бога, човекът е създаден, за да (с цел) почита Бога, се развива стройна етическа система. Учението за доброто и злото, правилното и погрешното произлиза от този възглед за Бога, който е представен от Юдео-християнската теология. На тази основа хората си “образуват понятия, чрез които да обясняват природата на нещата, като добро, лошо, ред, безредие, топло, студено, красота и грозота.” Нравствената категория Бог определя двете противоположни етически направления – “всичко, което допринася за здравето и почитането на Бога, людете нарекли добро, а това, което и е противоположно – зло.” Първоначалните наблюдения ни посочват, че в природата има ред, нещата са добре разположени, дето се казва "на мястото си са". Тези, които не ни пасват на възприятията и не са разположени добре, ние наричаме "зле положени". Спиноза поддържа тезата, че хората се водят предимно от сетивата и не познават истинската природа на нещата. Обаче това не им пречи да изказват оценъчни твърдения и да категоризират нещата в дуалната схема – добро-зло. По такъв начин хората казват, че Бог е създал всичко в ред. Човешкият разсъдък страда от голям недостатък. Сетивата предават нашите впечатления за нещата  в съзнанието,затова “всеки съди за нещата според състоянието на своя мозък, или по-скоро е взел възбудите на въображението за самите неща.” (с. 102) По отношение на моралното добро, “ хората съдят за нещата според състоянието на своя мозък и повече си представят нещата, отколкото ги разбират.” Ще се спра за малко на тезата, че ние съдим за добро и зло от нагласата на  мозък ни и степента на възбуда на въображението. Какво е състоянието на въображението при отсъждане добро и зло? Например стопанката и кучето. Стопанката на кучето съди, че не е добро входната врата на двора, в който живее да се оставя отворена, защото нейното куче ще избяга. Моралното отсъждане е от състоянието на нейния мозък и въображеине. Навярно тя си представя как любимеца й е избягал през отворената врата и го е сполетяло нещо лошо – бутнало го е кола или се изгубило, или е откраднато. Подбудена от страх да не изгуби кучето си като нейна собственост, тя прави морални отсъждания с твърдение (или поведение) от рода: “Добро е вратата да бъде затворена”. В ума си тя е формирала едно “добро” според нейната представа и лична полза. Добро е вратата да се затваря, защото нейното куче...... Но нейното “добро” не е “добро” за другите жители на жилищния комплекс, които минават бързо през вратата, без да си правят труда да я затварят. Някои изобщо не смятат, че е “добро”  вратата да бъде затворена всеки път, когато излизат или влизат. Съседите гледат с безразлочие, защото нямат куче, затова състоянието на мозъка  и въображението им при възприемане на нещата е различно. Така представата им за добро и зло няма да е същото, както стопанката на кучето. Тази е причината хората да спорят за добро и зло. И Спиноза отбелязва:

“ Поради това не е за учудване (нека забележим и това покрай другото), че между людете са произлезли, както знаем от опита, множество спорове, от които най-после скептицизмът. Защото, макар и човешките тела в много отношения да са сходни помежду си, при все това повечето от тях са различни и затова, което на едного изглежда добро, за другиго е лошо…” (с. 102)

      Спиноза смята, че добро и зло са само модуси на мисленето и понятия, които образуваме от сравняването на нещата. Например има доказателство как едно и също нещо може да бъде в едно и също време добро или лошо или безразлично. Авторът дава пример с музиката Музиката за натъжения е добра, а за скърбящия лоша, за глухия безразлична. Оттук можем да заключим, че доброто и злото са въпрос на възприятие – мислене и преценяване.

      Сещам се за един пример. Изпитът е добро за изпитващия, защото той ще провери наличните познания на учениците. За учениците изпитът не е добро, а лошо, защото трябва да учат усилено и да усвоят трудните знания, за да ги изложат на изпита пред учителя. За неучащия изпитът е безразличен, нито добро, нито зло, защото той няма отношение към ученето.

Доброто – разумното

Доброто е усъвършенствуване на разума като  най-висше щастие на човека:

“Нашите действия, т.е. тези желания, които се определят чрез мощта на човека или чрез разума, са винаги добри, а другите могат да бъдат както добри, така и лоши.” (с. 291)

Злото е “всичко това, което пречи на човека да усъвършенствува своя разум и да се наслаждава на един разумен живот.” (с. 292)

П. Наков

Deep Purple

http://youtu.be/oovbKFWf9qU