Звездно приятелство. – Бяхме приятели, а се отчуждихме.
Но така е добре и нека не го прикриваме и замъгляваме, сякаш се срамуваме. Ние сме два кораба, всеки от които има своя цел и свой път. Възможно е пътищата ни пак да се кръстосат и да отпразнуваме заедно един празник, както сме го правили някога – тогава добрите кораби стояха така спокойно в едно пристанище и под едно слънце, че почти изглеждаше сякаш са достигнали вече целта си и са имали една цел. Но след това всемогъщата сила на нашата задача ни раздели отново и се пръснахме в различни морета и слънчеви пояси и може би вече не ще се видим – а може и да се видим, но няма да се познаем – различните морета и слънца ни промениха! Законът властващ над нас, повелява да се отчуждим: именно затова трябва да се уважаваме повече един друг! Именно затова мисълта за някогашното ни приятелство трябва да стане по-свята! Вероятно съществува някаква огромна невидима крива и слънчева орбита, в която нашите толкова различни пътища и цели са включени като малки отсечки от пътя – да се извисим до тази мисъл! Животът ни обаче е твърде кратък и силата на зрението ни твърде слаба, за да можем да бъдем повече от приятели в смисъла на тази висша възможност. – И така, нека вярваме в нашето звездно приятелство, дори и да сме принудени на земята да бъдем врагове!
Ницше, Фридрих, Веселата наука.
Има ли звездно приятелство?
Приятелите се отчуждават. Глупаво е да се прикриват или преструват, сякаш не е така. Кого заблуждават? От какво се срамуват? Ако са истински приятели, ще го признаят – отчуждението. По-добре е и двамата да разберат причините за отчуждението си.
Приятелите са два кораба, всеки има своя цел и свой път в живота. Понякога се случва пътищата им да се пресекат, което е наистина радостно. Тогава те могат да акостират в едно пристанище, да стоят “под едно слънце”, сякаш имат общ курс на плаване. Времето обаче е техният най-голям враг. Времето показва различните цели и задачи на приятелите, те пътуват в “различни морета и слънчеви пояси”. И се разделят, навярно за да се срещнат отново.
Има закон по-силен от нас хората, закон, който повелява приятелите да се отчуждят Но макар и отчуждени, приятелите трябва да се уважават и ценят. Заради доброто старо време, когато са били близки. Навярно в нашата безкрайна вселена и “слънчева орбита” има линия, в която техните толкова “различни пътища и цели са включени като малки отсечки от пътя.” Може би нашите пътища, на приятелите, ще се обединят отново. Самата тази мисъл ни дава надеждата.
Надеждата ни е в звездното приятелство. Макар и принудени да са неприятели тук на земята, отчуждените приятели могат да се надяват на звездното приятелство!
13.09. 2011 г.
