Просветление,
мъдрост
1 януари Обрезание Господне, св. Василий Велики
Човешкият
дух винаги е търсел просветление, мъдрост, знание. Разумният човек от край
време се е стремял към изясняване на битието и света. Според библейския автор
има бесовска и божествена мъдрост или знание (вж. Як. 3:15,17). Божествената
мъдрост или „мъдростта, която слиза отгоре” ни се е явила чрез Господ Иисус
Христос, Който е Божията премъдрост (1 Кор. 1:24; Кол. 2:3) дадена на всички
хора.
Евангелист
Лука предава разказа за обрязването на Христа в осмия ден от Неговото раждане, когато
той беше и кръстен с името „Иисус”: „Като се изпълниха осем
дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха му името Иисус, наречено от ангела,
преди да се роди той в утробата.” (Лк. 2:21). Така
родителите на младенеца изпълниха Мойсеевият закон, който беше книгата на
мъдростта за старозаветните вярващи. Обичаят на обрязването посочваше към
принадлежността на юдеите – те бяха народ, който принадлежи на Господа на силите.
След като изпълниха всичко записано в закона Господен (Лк. 2:23), Йосиф и Мария
срещнаха в храма стареца Симеон, който беше изпълнен със Святия дух и с
мъдрост. Старият мъж прегърнал детето и след като разпознал в него „Христа
Господен”, благославил Бога с думите, станали възторжена молитва на Църквата: „сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си,
смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на
всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ
Израиля.» (Лк. 2:29-32).
Детето Иисус ще бъде спасение и светлина за просвета на
езичниците и слава на Божия народ Израил! С други думи, Иисус Христос, Божият
син, е Спасение и светлина за човеците в света (Йо. 1:9). Той е същият, Който
каза: «Аз съм светлината на света» (Йо. 8:12; 9:5). Образът на светлината е
даден тук, за да обозначи Божествената мъдрост и просветление. По-нататък в
историята за чудното дете ни се казва, че то «растеше и крепнеше духом, като се
изпълваше с мъдрост, и Божията благодат беше върху него» (Лк. 2:40).
Историята
на Църквата свидетелства за свети човеци просияли със своята мъдрост и чудесно
житие. За св. Василий Велики обаче църквата пее възторжено:
По цялата земя се
разнесе твоето учение,
защото прие словото, с което боголепно си поучавал:
естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил,
царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите
души.
Св. Василий е приел Словото Господне и с
това слово е поучавал за изясняване естеството на съществуващото. Словото
разбира се е Христос (Йо. 1:1), Който сам е поучавал човеците в Божието царство
и мъдрост (Мк. 1:14).
Също както
Спасителят изпълни Закона – Божията мъдрост и постановления за старозаветните
вярващи, така и светителят изпълнил всички добри постановления и правила на
Църквата: кръщение, епископски сан, монашество, пост и аскеза (вж. житието на
светеца). Така в своето време св. Василий бил оприличен на трудолюбива пчела,
която носи мед и храни (със словото) правовярващите християни. Доказателство за
силната жажда за поучение на светителя е богатото духовно наследство, което той
е завещал на Църквата. Някои от неговите поучения са достъпни за всеки търсещ
християнин, например: За милостта и за съда, Рождество
Христово: Узнай тайната, За неписаните установления в Църквата, Изображение на
сегашното състояние на църквите, Беседа за
това, че Бог не е виновник за злото, Подбудителна
беседа за приемане на свето Кръщение, За поста, Молитви от
св. Василий Велики, Шестоднев.
В беседа със
своя учител-философ
Евул, св. Василий разкрива тайната на висшата мъдрост: мъдростта се състои в
помненето на смъртта и различаването между тленното, преходното и нетленното,
вечното (вж. житието на светеца). В Рождество
Христово: Узнай тайната, св. Василий представя рождението на Христа като
една тайна, която не е постижима напълно от разума. Рождението на Христа от
девица не може да се изрази напълно с изрази и понятия от човешкия език и
израз: „...образът на Божественото рождение е непостижим за мислите и е
неизречим с човешки думи.” Тук ни се разкрива мистичния характер на
богословието (науката за Бога). На въпроса: защо Бог стана човек? светителя
отговаря така: „Узнай тайната. Бог се яви в плът, за да унищожи загнездилата се
у нея смърт”. Примерите от медицината и природата ни помагат по-добре да
вникнем в тайната: „Както спасителното лекарство усвоено от тялото, унищожава
смъртоностните отрови, или както царящата в стаята тъмнина се разсейва от
влизането на светлината, така и господстващата над човешката природа смърт се
унищожава от присъствието на Божеството” (из „Узнай тайната”). Така с много
други негови поучения, светителят наистина ни помага да разберем смисълът на
съществуващото (както се пее в тропара). За св. Василий Велики и всички светии
на Църквата (коренът на думата „светия” идва от светя, свети) се изпълняват
думите на Христа: „вие сте
светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито
запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.”
(Мт. 5:14-15)
В този ред на мисли може би е добре
да се запитаме: Кои сме ние? Защо сме тук? В света! Какво е нашето пред-на-значение в този живот? Добре би било да започнем новата година (1 януари,
Обрезание господне и св. Василий Велики) с трезва преоценка на нашите ценности.
На нашето съществуване в този свят като вземем пример от Иисус Христос и св.
Василий Велики. И двамата са живяли за кратко на земята – Христос 33 години, светителят
49 години. Но те са имали ясно съзнание за тяхното предназначение в света. И
двамата са дошли в този свят, за да бъдат светлина, да светят, да просвещават,
да даряват мъдрост. Уместно е да се запитаме как ние изпълняваме нашето
предназначение като светии и християни. Нека гледаме на Иисуса Христа и на
светиите (Евреи 12:1-3). Да помним светиите и да им подражаваме (Евреи 13:7,8).