Просветление, мъдрост

Просветление, мъдрост

1 януари Обрезание Господне, св. Василий Велики

       Човешкият дух винаги е търсел просветление, мъдрост, знание. Разумният човек от край време се е стремял към изясняване на битието и света. Според библейския автор има бесовска и божествена мъдрост или знание (вж. Як. 3:15,17). Божествената мъдрост или „мъдростта, която слиза отгоре” ни се е явила чрез Господ Иисус Христос, Който е Божията премъдрост (1 Кор. 1:24; Кол. 2:3) дадена на всички хора.

Евангелист Лука предава разказа за обрязването на Христа в осмия ден от Неговото раждане, когато той беше и кръстен с името „Иисус”: „Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха му името Иисус, наречено от ангела, преди да се роди той в утробата.” (Лк. 2:21). Така родителите на младенеца изпълниха Мойсеевият закон, който беше книгата на мъдростта за старозаветните вярващи. Обичаят на обрязването посочваше към принадлежността на юдеите – те бяха народ, който принадлежи на Господа на силите. След като изпълниха всичко записано в закона Господен (Лк. 2:23), Йосиф и Мария срещнаха в храма стареца Симеон, който беше изпълнен със Святия дух и с мъдрост. Старият мъж прегърнал детето и след като разпознал в него „Христа Господен”, благославил Бога с думите, станали възторжена молитва на Църквата: „сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.» (Лк. 2:29-32).

Детето Иисус ще бъде спасение и светлина за просвета на езичниците и слава на Божия народ Израил! С други думи, Иисус Христос, Божият син, е Спасение и светлина за човеците в света (Йо. 1:9). Той е същият, Който каза: «Аз съм светлината на света» (Йо. 8:12; 9:5). Образът на светлината е даден тук, за да обозначи Божествената мъдрост и просветление. По-нататък в историята за чудното дете ни се казва, че то «растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост, и Божията благодат беше върху него» (Лк. 2:40).   

Историята на Църквата свидетелства за свети човеци просияли със своята мъдрост и чудесно житие. За св. Василий Велики обаче църквата пее възторжено:

По цялата земя се разнесе твоето учение,
защото прие словото, с което боголепно си поучавал:
естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил,
царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Св. Василий е приел Словото Господне и с това слово е поучавал за изясняване естеството на съществуващото. Словото разбира се е Христос (Йо. 1:1), Който сам е поучавал човеците в Божието царство и мъдрост (Мк. 1:14).

Също както Спасителят изпълни Закона – Божията мъдрост и постановления за старозаветните вярващи, така и светителят изпълнил всички добри постановления и правила на Църквата: кръщение, епископски сан, монашество, пост и аскеза (вж. житието на светеца). Така в своето време св. Василий бил оприличен на трудолюбива пчела, която носи мед и храни (със словото) правовярващите християни. Доказателство за силната жажда за поучение на светителя е богатото духовно наследство, което той е завещал на Църквата. Някои от неговите поучения са достъпни за всеки търсещ християнин, например: За милостта и за съда, Рождество Христово: Узнай тайната, За неписаните установления в Църквата, Изображение на сегашното състояние на църквите, Беседа за това, че Бог не е виновник за злото, Подбудителна беседа за приемане на свето Кръщение, За поста, Молитви от св. Василий Велики, Шестоднев.

В беседа със своя учител-философ Евул, св. Василий разкрива тайната на висшата мъдрост: мъдростта се състои в помненето на смъртта и различаването между тленното, преходното и нетленното, вечното (вж. житието на светеца). В Рождество Христово: Узнай тайната, св. Василий представя рождението на Христа като една тайна, която не е постижима напълно от разума. Рождението на Христа от девица не може да се изрази напълно с изрази и понятия от човешкия език и израз: „...образът на Божественото рождение е непостижим за мислите и е неизречим с човешки думи.” Тук ни се разкрива мистичния характер на богословието (науката за Бога). На въпроса: защо Бог стана човек? светителя отговаря така: „Узнай тайната. Бог се яви в плът, за да унищожи загнездилата се у нея смърт”. Примерите от медицината и природата ни помагат по-добре да вникнем в тайната: „Както спасителното лекарство усвоено от тялото, унищожава смъртоностните отрови, или както царящата в стаята тъмнина се разсейва от влизането на светлината, така и господстващата над човешката природа смърт се унищожава от присъствието на Божеството” (из „Узнай тайната”). Така с много други негови поучения, светителят наистина ни помага да разберем смисълът на съществуващото (както се пее в тропара). За св. Василий Велики и всички светии на Църквата (коренът на думата „светия” идва от светя, свети) се изпълняват думите на Христа: „вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.” (Мт. 5:14-15)

В този ред на мисли може би е добре да се запитаме: Кои сме ние? Защо сме тук? В света! Какво е нашето пред-на-значение в този живот? Добре би било да започнем новата година (1 януари, Обрезание господне и св. Василий Велики) с трезва преоценка на нашите ценности. На нашето съществуване в този свят като вземем пример от Иисус Христос и св. Василий Велики. И двамата са живяли за кратко на земята – Христос 33 години, светителят 49 години. Но те са имали ясно съзнание за тяхното предназначение в света. И двамата са дошли в този свят, за да бъдат светлина, да светят, да просвещават, да даряват мъдрост. Уместно е да се запитаме как ние изпълняваме нашето предназначение като светии и християни. Нека гледаме на Иисуса Христа и на светиите (Евреи 12:1-3). Да помним светиите и да им подражаваме (Евреи 13:7,8).