Есента на моя живот
Тялото ми отслабна
и заболя,
зъбите ми се чупят
и падат;
зрението ми отслабна
и погледът ми се замъгли,
коремът ми слабее и
провисна,
косата ми оредя и
окапва,
пръстите се кривят
и треперят.
Главата ме боли и свят
ми се вие.
Страдам от безсъние
и нощните часове ме притискат.
Душата ми отпада и
се терзае,
умът ми блуждае над
трудни въпроси.
Съзнанието ми се
измъчва от суетни помисли,
Паметта ми е къса и
отслабва.
Духът ми се смущава
от среднощни видения.
Приятелите ме
забравиха и изоставиха,
семейството ми
отстъпи от мен и
близките ми стоят
надалеч.
Жена ми се отдалечи
и отчужди от мен,
синовете ми
порастнаха и ме напуснаха.
Жилището ми запустя
и живея на чужда земя,
в града никой не
познавам и срещам само безлики лица,
ходя самотен и
тъжен сред многобройна тълпа.
Работя за чужда
слава и трудът ми е напразен.
Годините ми
свършват и аз прехождам,
смъртен съм и скоро
ще умра.
Дните на живота ми
са малко и
цялото ми
съществуване е суета (Екласиаст 1:2,4).
Господ ме отблъсна
и скри лицето си от мен:
«Аз съм нещастен и
от младини се топя:
нося Твоите ужаси и
изнемогвам.» (Псалом 87:14, 15)
Но аз търся милостта:
«Господи, Боже на
моето спасение!
Денем и нощем викам пред Тебе:
Денем и нощем викам пред Тебе:
да влезе пред
Твоето лице молитвата ми,
наклони ухото си
към молбата ми.» (Пс. 87:1,2)
Петър Наков