„...така
проповядваме...вие така и сте повярвали.” (1 Кор. 15:1)
„И за това се
моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво
разбиране, за да разпознавате най-доброто...” (Филипяни 1:9,10)
Неотдавна разговарях с мой познат за
малката книжка „Мирен договор” [1] и
нейния автор. Това стана повод да изследвам по-обстойно какво учи този текст и
дали съдържанието му отговаря на Евангелската истина за помирението (и
спасението).
Искам да поясня, че целта на тази статия е опит
да изпитаме нещата, които се различават. Намерението ми е напълно в духа на
Християнската вяра, светоотеческата и богословска традиция, и по-тясно поръката
на Ап. Павел към филипяните (и всички християни): „И моля
се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране
на всичко, за да различавате, що е по-добро... “ (Филипяни 1:10). Всъщност желанието ми е
нашите (богословски) размишления да преминат молитвено по примера на Христовия
апостол: „И моля се, щото вашата любов все повече и повече да
изобилва чрез познание и разбиране на всичко, за да
различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов, изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса
Христа, за слава и похвала Божия.” (Фил. 1:9-11)
В тази
кратка молитва ап. Павел обобщава ключовите християнски добродетели, които са
универсални за всички християни през вековете: 1. любов; 2. просветеност (в
любов); 3. умение за разграничаване (изпитване) и 4. други важни добродетели –
искреност, незлобливост (ст. 10) и всички добри плодове на правдата в Исус
Христос за слава на Бога (ст. 11).
В настоящата
статия искам да поставя акцент на два въпроса: Първо, дали посланието в Мирен
договор е в съгласие с Евангелското учение за спасението (примирението) и по
тясно на Павловото богословие в Римляни 5 глава? Второ, на какво се дължи
засиленият интерес и симпатия от страна на много евангелски християни, числящи
се към традиционните евангелски църкви към учението и практиките на проповедника?
Намерението ми тук е да представя моите открития от изучаването на проблемите и
да оставя читателите сами да си направят изводите.
Първоначалното
ми впечатление от книжката е видната несистематичност на текста. Затова си
струваше да направя някакъв опит за систематизация на знанието, което ни се
представя в Мирния договор. Книжката носи заглавието „Мирен договор”, като в
съдържанието то е разширено в идеята „Мирен договор на грешника с небесното
царство” (стр. 4, 23). Следва Предисловие (стр. 3-23), централна част
озаглавена „Мирен договор....”, която представлява опити на отрицание и
утвърждаване за изцеление (стр. 23-51), кратък речник (стр. 52), описание на
Сатанински практики (стр. 53,54) като завършва с молитвата „Отче наш” (стр. 55)
и Символа на вярата (стр. 55,56). На корицата отзад също е изписан Символа на
вярата.
От голямо
значение е да отбележа какъв е подхода, който използва автора при излагане на
неговите знания, понеже това ще (пред)определи и тяхната валидност (или
невалидност)! Съществено е, че авторът тръгва от неговата лична опитност
(сънища, видения и откровения), която е отнесена и подкрепена с библейски
цитати. Смея да поставя и първия си критичен въпрос тук: доколко е коректно ние
да обосноваваме личната си опитност (и преживявания) и поуката, истината
получени от нея, с истината и опита постановени в свещеното Писание (Библията)?
С други думи, какво трябва да ни води в нашите познавателни опити: емпирията
(опита) или Истината (Писанието)? Ще проследим линията на авторовата мисъл
имайки в ума си въпроса, как съдържанието на личния опит (сънища, съновидения)
е отнесено към истината от Писанието?
Някои детайли по съдържанието
Сънят през 1984
г., гласът от небето, срещата с тримата предатели, дало повод за написването на
ръкописа (с. 3, 4). С други думи, авторът сам ни казва как е създал текста (от
опит) и целта на неговото създаване – четенето на болни за изцеление (отново
опит). Предназначението на книжката е
ясно постановено във втория сън: опитността на площад „Пирдоп” и гласът, който
заявява защо е написан текста, а именно да бъде „универсално лекарство против
болестите и рака” (стр. 4). Да обобщим казаното дотук. Още в предисловието
имаме силен акцент върху опита, който преминава като златна нишка през цялата
книга. Двете водещи линии тук са: 1. личният опит на автора и 2. позоваване на
Писанието за подкрепа на първоначалния опит (стр. 4-6).
След като е
представен личният опит, който е създал Мирен договор, следват свидетелствата
на хора, които са преживели чудеса и изцеления (стр. 10 и сл.). Кръгът от
свидетели е поместен тук, за да потвърди, че методът работи или че
„лекарството” (Мирен договор) наистина
дава разултати в опита.
Евангелието
и „другото евангелие” (сравнителен анализ)
Бих искал да
направя кратък сравнителен анализ между идеите за спасението (помирението),
така както са представени в Мирен договор и в посланието на ап. Павел до
Римляните 5 глава.
В Мирен договор
се апелира за помиряване на братята един с друг и сключване на т.нар., „мирен
договор с небето” (стр. 3). Въпросът е как се предлага да стане това или каква
е технологията на спасението, помирението?
Посланието на
Мирен договор акцентира върху две важни условия за помирение с Бога: 1.
покаяние и 2. човешки избор. Цялата секция „Мирен договор” (стр. 23-51) поставя
ударение на горните две условия с т. нар., опити на отрицание и утвърждаване.
Каещият се трябва да премине през процеса на отричане от старите грехове и
навици, като е изложен подробен списък на
пороците и злодеянията. Това са някакви изповедни формули, които трябва да имат
за положителен резултат покаянието (изцелението) (вж. стр. 23-41). Като крайната
цел винаги е изцелението на болните (телесна болест) (вж. стр. 4). С други
думи, в тези изповедни формули и опити на отрицание и утвърждение, е поставен
силен акцент предимно върху човешкото участие, а не върху Божията благодат!
Важно е да отбележа факта, че думата „благодат” не се споменава никъде в
ръкописа Мирен дотовор (не намерих думата нито в една от секциите, предисловие,
свидетелства, мирният договор). Както вече казах по-рано целта (или
предназначението), с която е написана Мирен договор е за изцеление на болните.
Помирението
с Бога (Рм. 5 гл.)
В посланието до
римляните глава 5 ап. Павел представя ясно учението си за спасението или
помирението с Бога. Каква е технологията на помирението според Павловия текст?
Текстът ясно разграничава шест основни теми/въпроси, засягащи познанието за
спасението: 1. Оправданието чрез вяра; 2. Чрез Исус Христос или заместителното
изкупление; 3. Божията благодат[2]; 4. Греховността на човека и смъртта; 5
любовта на Бога; и 6. Вечният живот.
Помирението без
Божията благодат е невъзможно (Рм. 5:2, 15,17,20-21). Калвин[3]
също ясно потвърждава тази истина: „Благодатта на Бога изпрати Христос да
извърши делото, което ни донесе спасение”; и „Само благодатта лекува покварата
в човешкото естество. Дори желанието за правда е дело на Божията благодат,
която действа в нас.” „Когато бяхме
най-дълбоко затънали в греха...когато нямаше нищо привлекателно в нас, Той –
само заради Своята благодат и любов – отново ни върна благоволението Си.” С
други думи, благодатта е изключително необходимо за истински мир с Бога: „Човек
може да изпита истински мир в ума и сърцето в присъствието на Бога, ако приеме
праведността като безплатен дар.” (Калвин) Дори молитвата, която е
най-съществения елемент от духовния живот на вярващия, без плодовете на
благодатта е пуста и празна: „Виждаш ли
каква пустош владее без благодатта,
колко нехайна и равнодушна е душата към всичко духовно” (св. Теофан
Затворник).
В началото на
своето послание ап. Павел изтъква целта, поради която е писал: да се проповядва
благовестието (1:1); и привеждане в послушание към вярата всички човеци (1:5).
Задачата, което следва за читателя е да сравни сам как учението на Мирния
договор се разминава (или съвпада) с Павловото учение за помирението и
спасението. Така той ще има възможността да упражни собственото си критично
мислене.
Заключителни
бележки
В заключение бих искал да направя някои
изводи от това изследване.
1.
Проблематичност
на формулата „Опитът и само опитът”.
Видяхме, че основателно можем да
подложим на съмнение подхода, който използва проповедника – опитът и само
опитът. Доколко трябва да се доверим на опита като единствения или водещ критерий за придобиване
на познание? Дали опитът е достатъчна мярка за познанието на истината? Трябва
ли да приемем нещо за истина само защото то работи в практиката (емпирията)?
След като работи, значи е добро. Подобно схващане е изразено и в Мирния
договор. Такъв подход е проблематичен. Ще приведа пример от семейството.
Родителите добре знаят, че децата умеят майсторски да шмекеруват. Често се
случва детето, но което е отказано нещо от бащата, да се допита до майката, за да получи
желаното нещо (играчка). Бащата, който е по-строгия в семейството, отказва да
задоволи прищевките на детето да получи за рождения си ден нов айфон или
таблет. Тогава хлапето започва да изнудва неговата мила майка, докато получи
търсения предмет. Фактът, че нещо работи – манипулацията и измамата на детето,
не означава, че то е истинно (правилно). Шмекеруването на детето работи в
опита, но в никакъв случай не е правилно. Напротив това е погрешно и уврежда
нравствеността на детето и цялото семейство.
2.
Сериозно
разминаване с Евангелското и Апостолско учение за спасението (помирението).
От направения анализ стана ясно, че
посланието в Мирен договор се различава сериозно от Евангелската истина за
помирението и спасението. Налице е пренебрегване на основни евангелски доктрини
като оправданието чрез вяра, заместителното изкупление и напълното игнориране на
благодатта. Проповедникът повдига стария спор, дали човек се оправдава чрез
вяра или чрез дела?
3.
Неразбиране
същността на спасението (помирението)
Очевидно Мирен договор демонстрира едно
неразбиране на технологията на спасението и го редуцира единствено до изцеление
на тялото.
4.
Интерес и
симпатия към учението на Мирен договор
Любопитно е,
защо мнозинство от евангелските християни харесват и симпатизират на
проповедника? Наблюденията ми през изминалите години са, че християни принадлежащи
към традиционните евангелски църкви (методисти, баптисти, харизматици,
петдесятни, конгрешани и пр.), се числят към т. нар., „църква” на независимия
проповедник. Вероятно част от отговора ни открива самата негова книга. На
страниците й е представено свидетелството на християни, които са живеели в
грях, но са били освободени, след като са прочели Мирен договор (стр. 41). На
друго място има явен призив към всички християни, атеисти, вярващи и невярващи,
„ако нещо липсва в живота ви, ако имате нужда от освобождение...” (стр. 22).
Навярно това обяснява интересът и симпатията на тези християни към Мирния
договор и проповедника: празнота в духовния живот. Понеже усещат липсата на
нещо в техния християнски живот, чувстват някаква вътрешна неудовлетвореност от
вярата си и църквата. С други думи, психологическият фактор е причина някои
християни от традиционните църкви да посещават събранията на проповедника, да
слушат неговите поучение и да опитват от неговите дела (изцеление на болести,
изгонване на демони, решаване на мъчни проблеми и пр.). Защото не виждаме да
стават чудеса в нашите църкви, ние отиваме на друго място, където такива действително
се случват. Разбира се, това дава повод да се запитаме, защо в нашите събрания
не се случват наистина чудни неща? Защо църквата е редуцирала богослужението на
Бога само до сухо проповядване на Словото и монотонно пеене на едни и същи
песни?
Нуждата от
проницателност
Християните са синове на светлината и
истината, понеже следват Христос, Който Сам е светлината (Йо. 8:12), пътят,
истината и животът (Йоан 14:6). Затова на нас, християните, ни е дадено
Писанието и опитът на Християнската църква, за да осветляват пътя пред нас. Ние
сме задължени да изпитваме нещата, които се различават (Фил. 1:9,10) и да стоим
в Истината. Нуждата от проницателност и разграничение са същностни добродетели
на Божиите деца. Ние се нуждаем от проницателност, просветеност и разумност, за
да разбираме нещата. Предлагам да изпитаме сами себе си като си зададем
следните въпроси: Дали ние изпълняваме Павловото (и на Христос) намерение към
християните да проверяваме нещата, които се различават? Доколко ние
съвременните христяни имаме нужната проницателност да отсяваме изсред
множеството нездрави учения на времето, така че да стоим твърдо в евангелската
истина за спасение? Научени ли сме наистина да изпитваме нещата, които се
различават?
Искрено се надявам мнозинството от нас
да отговорят положително на тези въпроси!
Ваш в Христос,
Петър Наков
[1] Велев, Петър.
Мирен договор. 2014 г.
[2] Вж.повече за ап.
Павел – учителят на благодатта и началните поздрави в неговите послания: Рм.
1:7; 1 Кор. 1:3; 2 Кор. 1:2; Гал. 1:2; ! Сол. 1:1; 2 Сол. 1:2; 1Тим. 1:2; 2
Тим. 1:2; Тит 1:4; Филимон ст. 3
[3] Калвин, Жан.
Библейско Християнство. Нов Човек, С., 2000 г., стр. 100, 69, 95, 128.
Няма коментари:
Публикуване на коментар