Етика на живота и смъртта (фрагменти)

“Смъртта е единственият вдъхновяващ гений или Мусагет на философията, поради което Сократ е нарекъл философията танату мелете – подготовка за смъртта. Едва ли някой би философствал, ако не бе смъртта.”

                                                      Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа

“Проявяващата се тук безгранична привързаност към живота не може да е възникнала само от знание и размишление. За мисълта тя изглежда по-скоро глупава, тъй като въпросът за обективната стойност на живота е много деликатен и най-малкото е съмнително дали животът е за предпочитане пред небитието и дори, ако се вслушаме в опита на размишлението навярно небитието ще спечели.” 

                                                             А. Шопенхауер, Светът като воля и представа

“От двете страни в дебатите за евтаназията стои страхът: от една страна е страхът от болката, неприемливата зависимост, страх да изпитваш или предизвикваш тежест, от дълъг живот, в които чувството за липса на собствено достойнство задушава самоуважението.

От друга страна е страхът от понижаване на стойността на човешкия живот, страх от лекарите – какво вече са извършили в условията на корумпирани и тиранични общества и какво могат да направят сега при неуместно вмешателство или под натиска на ограничените ресурси, ако това е съчетано с правото и силата да прекъсват живота на пациентите.” G. Dunstan

“Проблемът, с който се сблъскваме тук, е проблемът за евтаназията, но не само в смисъл на помощ в часа на смъртта, но и в по-широк смисъл на предизвикване на смъртта и слагане край на мъките.

В тази връзка бихме искали да кажем следното.

Първо, не е работа на лекаря да съди относно ценността на нечий човешки живот. Той е упълномощен единствено да помага когато може, и да облекчава болките, когато трябва, да лекува, доколкото може и да се грижи за хората, когато не е в състояние да ги излекува.”   

                                                                   В. Франкъл, Лекарят и душата

“Неговата смърт, доколкото тя е негова, е част от живота му и едва тя го превръща в смислена цялост.”   В. Франкъл, Лекарят и душата

“…според будизма няма морално задължение да се запази животът на всяка цена. Осъзнаването на неизбежността на смъртта разбира се, е централен елемент в будисткото учение. Смъртта не може да се отлага вечно и писанията насърчават будистите да бъдат предпазливи и да се готвят за последния час, когато му дойде времето. Стремежът да се удължи животът отвъд естествените му граници чрез използване на все по-сложна техника, когато не се вижда никаква надежда за лечение, е опит за отрицание на факта, че човек е смъртен. Според будизма такова поведение е породено  от заблуда (моха) и прекалено привързване ( тришна).”

                                                                    Дамиен Къун, Будистка етика

“Евтаназията не поставя единствено медицински проблеми: тя подбужда дискусии относно базисни морални ценности и принципи, поставя въпроси за живота и смъртта, за правата и задълженията към себе си лично, към близките и обществото, за достойнството и особено на страдащия и поставен в критична ситуация човек.”

                               П. Лисаев, Евтаназия или медицински контрол върху смъртта.

“Науката и технологията ще ни помогнат да заместим повече жизненоважни органи, а отговорността за проблемите, които касаят живота  и смъртта, донорите и реципиентите, ще нарастват неколкократно. Пред днешните и бъдещите поколения ще изникват правни, морални, етични и психологични проблеми, те ще трябва да решават се повече и повече въпроси, свързани с живота и смъртта, докато един ден и тези решения навярно ще бъдат вземани от компютри.”

                                                     Кюблър-Рос, За смъртта  и умирането.

“Ако се нуждаем от една умна помощничка при раждането си – в момента, в който се появяваме на този свят, то двойно повече се нуждаем от някой по-умен помощник, когато умираме и напускаме този свят.” M. de Montainge

“Става ясно, че лекарите нямат отговорност да поддържат живота на пациента “завинаги”. Съществуват обстоятелства, при които разполагайки със съответните инструкции от пациентите или упълномощени лица, те могат да се придържат от прибягване до животоподържащи грижи, без да се страхуват, че ще бъдат подведени под наказателна отговорност. Пациентите имат право да се откажат от подобни грижи и то се запазва след като са изгубили способността си да съобщават желанията си. Упълномощени лица могат да упражняват това право от тяхно име, съобразявайки решенията си или с известни за тях предпочитания на пациентите, или със собствената им преценка кое е в негов интерес.” 

                                              Албърт Джонсън, Раждането на биоетиката

Етика на живота и смъртта (фрагменти)

“Ако пък болестта е не само неизлечима, но и непрекъснато мъчи и терзае човека, тогава свещениците и управниците го подканят да се позамисли, щом вече не е в състояние да се справи със своите житейски задължения, станал е тежест за другите и досаден за самия себе си и вече преживява своята смърт, затова да се реши повече да не подхранва своята мъка и неволя и да не се колебае вече да умре.

Обхванат от добра надежда, нека той сам да се лиши от този тежък живот като карцер и мъчилище или да се съгласи доброволно други да го изтръгнат от живота. Постъпката му ще бъде благоразумна, защото ще тури край чрез смъртта си не на радости, а на мъки.” 

                                                                                          Томас Мор, Утопия

“Когато вече няма никаква надежда за спасение, и когато може да се направи смъртта по-лека и спокойна, евтаназията сама по себе си е вече немалко щастие.”

                                        Ф. Бейкън, За достойнството и напредъка в науката

“Всяко нещо, доколкото е в негова власт, се стреми да постоянства в неговото съществуване.”                                                                                       Спиноза, Етика

 “Какво значи живот? – Живот – това значи: непрекъснато да отхвърляш от себе си нещо, което ще умре. Живот – това значи: да бъдеш жесток и безпощаден към всичко, което е слабо и старо у нас. Живот – значи ли това следователно да не изпитваш страхопочитание пред умиращите, нещастните и старците? Непрекъснато да бъдеш убиец? И все пак старият Мойсей е казал: “Не убивай!”

                                                                              Ф. Ницше, Веселата наука

“Свещена жестокост. – При един светец дошъл човек, който държал едно току-що родено дете. “Какво да правя с това дете?” попитал той, “то е жалко, уродливо и недостатъчно жизнено, за да умре.” “Убий го”, извикал светецът със страховит глас, “убий го и след това го дръж три дни и три нощи на ръце, за да запечатиш картината в паметта си – така никога вече няма да създадеш дете, докато не ти е дошло времето да го създаваш.” – При тези думи мъжът си отишъл разочарован и мнозина упрекнали светеца, защото го бе посъветвал да постъпи жестоко, като убие детето. “А не е ли жестоко да го остави да живее?” казал светецът.”

                                                                              Ф. Ницше, Веселата наука

“А тази тайна самият живот ми довери:

- Виж – каза той, - аз съм това, което трябва винаги само себе си да превъзмогва.”

                                                                 Ф. Ницше, Тъй рече Заратустра

“Мисълта за смъртта. – Фактът, че хората изобщо не искат да мислят за смъртта ме прави щастлив. На драго сърце бих допринесъл с нещо за възможността да им внуша, че сто пъти повече заслужава да се мисли за живота.”

                                                                     Ф. Ницше, Веселата наука

Етика на живота и смъртта (фрагменти)

Етика на живота и смъртта

“Смъртта принадлежи на живота, както раждането му принадлежи. Повдигането на крака, както и неговото поставяне обратно на земята, правят крачката.” 

                                                                                     Тагор, Заблудени птици

“Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И ти ме изцеляваш и ме съживяваш.

Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението….

Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност.

Живият, живият, то ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност.” 

                                      Библия, Стар Завет, Исая 38:16-19, песента на Езекия

“Мъдрият човек живее колкото трябва, а не колкото може.”

                                                         Сенека, Нравствени писма до Луцилий

“Аз няма да дам никому исканото от мен смъртоносно средство и няма да посоча пътя за осъществяване на подобен замисъл.”
                                                                       Клетвата на Хипократ

“Като вземат децата от добрите, смятам, че те ще ги занесат в специално място при кърмачки, които живеят отделно в някоя част на държавата, а децата от по-лошите и всички родени с някакъв телесен недостатък, ще скрият в тайно и неизвестно  място, както е редно.” 

                                                                                            Платон, Държавата

“Самоубийството е изцяло непозволено, защото:

1. “понеже всяко нещо е естествено да обича себе си: оттук всяка вещ естествено се стреми да съхрани съществуването си и да устои, доколкото е възможно, на онова, което разрушава. Затова самоубийството е против естествената ни наклонност и против боголюбието, по силата на което всеки трябва да обича себе си.
2. “понеже всяка част, такава, каквато е, принадлежи на цялото. Всеки човек е част от общността, така че такъв, какъвто  е, той принадлежи на общността. Убивайки себе си, следователно, той извършва несправедливост спрямо общността….”
3. “понеже животът е дар предоставен човеку от Бога, и е подвластен тъкмо на оня, който отнема и дава живот. Затова, който лишава себе си от живот, прегрешава срещу Бога: също както убилият чужда слуга, е прегрешил пред господаря на въпросния слуга, и както прегрешава онзи, който си присвоява правото да съди, което не му е било предоставено. Единствен Бог може да отсъжда смърт и живот: съгласно реченото във Второзаконие: “Аз съм, който мори и съживява.”

                                                   Тома от Аквино, Сума на теологията

Звездно приятелство

Звездно приятелство. – Бяхме приятели, а се отчуждихме.

Но така е добре и нека не го прикриваме и замъгляваме, сякаш се срамуваме. Ние сме два кораба, всеки от които има своя цел и свой път. Възможно е пътищата ни пак да се кръстосат и да отпразнуваме заедно един празник, както сме го правили някога – тогава добрите кораби стояха така спокойно в едно пристанище и под едно слънце, че почти изглеждаше сякаш са достигнали вече целта си и са имали една цел. Но след това всемогъщата сила на нашата задача ни раздели отново и се пръснахме в различни морета и слънчеви пояси и може би вече не ще се видим – а може и да се видим, но няма да се познаем – различните морета и слънца ни промениха! Законът властващ над нас, повелява да се отчуждим: именно затова трябва да се уважаваме повече един друг! Именно затова мисълта за някогашното ни приятелство трябва да стане по-свята! Вероятно съществува някаква огромна невидима крива и слънчева орбита, в която нашите толкова различни пътища и цели са включени като малки отсечки от пътя – да се извисим до тази мисъл! Животът ни обаче е твърде кратък и силата на зрението ни твърде слаба, за да можем да бъдем повече от приятели в смисъла на тази висша възможност. – И така, нека вярваме в нашето звездно приятелство, дори и да сме принудени на земята да бъдем врагове!

Ницше, Фридрих, Веселата наука.

Има ли звездно приятелство?

Приятелите се отчуждават. Глупаво е да се прикриват или преструват, сякаш не е така. Кого заблуждават? От какво се срамуват? Ако са истински приятели, ще го признаят – отчуждението. По-добре е и двамата да разберат причините за отчуждението си.

Приятелите са два кораба, всеки има своя цел и свой път в живота. Понякога се случва пътищата им да се пресекат, което е наистина радостно. Тогава те могат да акостират в едно пристанище, да стоят “под едно слънце”, сякаш имат общ курс на плаване. Времето обаче е техният най-голям враг. Времето показва различните цели и задачи на приятелите, те пътуват в “различни морета и слънчеви пояси”. И се разделят, навярно за да се срещнат отново.

Има закон по-силен от нас хората, закон, който повелява приятелите да се отчуждят Но макар и отчуждени, приятелите трябва да се уважават и ценят. Заради доброто старо време, когато са били близки. Навярно в нашата безкрайна вселена и “слънчева орбита” има линия, в която техните толкова “различни пътища и цели са включени като малки отсечки от пътя.” Може би нашите пътища, на приятелите, ще се обединят отново. Самата тази мисъл ни дава надеждата. 

Надеждата ни е в звездното приятелство. Макар и принудени да са неприятели тук на земята, отчуждените приятели могат да се надяват на звездното приятелство!

 П. Наков

13.09. 2011 г.

“Върни се при мен със цялото си сърце…”

http://www.youtube.com/watch?v=dac-v_cfc2Q

Фрагменти, любов

“И така под предлога на научните занимания ние изцяло се отдадохме на любовта си, а тайното уединение, към което любовта се стреми, ни предоставиха уроците ни. И над отворените книги се произнасяха повече думи за любовта, отколкото за учението и целувките бяха повече от мъдрите изречения. Ръцете се протягаха по-често към гърдите, отколкото към книгите; очите по-скоро отразяваха н себе си любовта, отколкото следваха написаното.

За да будим по-малко подозрения, понякога я биех, но с любов, а не с ярост, с нежност, а не с гняв, и тези удари бяха по-приятни от всички целебни балсами.” 

Пиер Абелар, История на Абеларовите нещастия.

"О, жалък човек е тоя, дето нивга не е изпитвал потребност да пожертва от любов, да пожертва всичко от любов, който значи не би бил способен на такова нещо! Но ако човек някак си открие, че тъкмо тя, че е възможно тъкмо неговата пожертвователност в любовта да стане за другия човек, за любимия, най-голямото нещастие: тогава? Тогава или любовта в него би загубила своята дееспособност, от това, да бъде самия живот на могъществото, би се снизила до някакво затворено под ключ основание за едно горчиво чувство, /той би се отказал от любовта, не би дръзнал да извърши делото на тази любов, изнемогвайки, но не под тежестта на делото, ами под тежестта на оная възможност."

                                                                                                           С. Киркегор

 “Ти, суверен на моето сърце, пазен в най-дълбоките крепости на моите гърди, в пълнотата на мисълта, там... незнайно божество! Ах, дали ще мога да повярвам на приказките на поета, според който някой вижда обекта на любовта си и си въобразява, че го е виждал много отдавна, така всяка любов, като всяко знание е припомняне, че любовта също има своите предсказания за човека... на мен ми се струва, че трябва да притежавам цялата красота на всички момичета, за да съм способен да обрисувам красота подобна на твоята, и трябва да избягам от света, за да открия мястото, което ми липсва, нататък ме води най-дълбоката мистерия на цялото ми същество, в следващия момент ти си до мен, изпълвайки духа ми с невероятна сила, аз съм преобразен за себе си и чувствам, че е прекрасно да си тук.”

– Сьорен Киркегор, Дневници (2 февруари 1839)

"Тази е причината за тези чувства – че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно, че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов."  Платон. Пирът

"Свързването между мъж и жена е раждане, а то е божествено и в смъртното същество безсмъртно е това – зачеване и раждане…целта на любовта не е красивото…Създаването и раждането в красота…А защо именно раждането? Понеже вечното съществуване и безсмъртието за смъртния е раждането. От това, което вече установихме, щом като любовта е стремеж завинаги да притежава доброто, то по необходимост следва, че заедно с доброто тя е стремеж към безсмъртие."  Пирът, Платон

"Тези, които носят плодовитостта в тялото си, се обръщат повече към жените и по такъв начин те осъществяват любовта, като чрез създаване на деца си спечелват “во веки веков”, както те мислят, безсмъртие, спомен и щастие. А пък тези, които носят плодовитостта в душата си – да, има и такива – каза тя, - които оплождат в душата – и то много повече отколкото в тялото – това, което е присъщо и да го зачене и да г ороди. А какво е присъщо?- Мисъл и останалите добродетели. Между тези хора са без съмнение и всички поети, които са творци, а между занаятчиите и тези, които наричат изобретатели."            

                                                                      Платон. Пирът. Диалози,т.21 С. 1982

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее."  Библия, 1 Коринтяни 13 гл.

“Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.

Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми.

Потърсих го и не го намерих.”   Пес.3,1

“да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.” Песен

"Остава любовта. Тук проблемът е по-важен, щом, както смятам аз, именно в любовта и в нищо друго ние намираме не само висшата стойност на живота, но също и висшата реалност на живота и, наистина, на вселената…"   Дж. Е. Мактагарт

"За да изградите чувството на любов към другите, трябва да знаете, какво означава да обичате себе си."    Далай Лама

"Любовта е споделено страдание, тя е състрадание, обща болка. Живеем в нея, без да се досещаме за това, както не си даваме сметка, че живеем от въздуха, докато не почнем мъчително да се задушваме. Да чакаш Любовта: чака любовта само онзи, вика я само онзи, който я крие дълбоко в себе си, който, дори без да знае, живее от кръвта й." 

                                                                                           Мигел де Унамуно

"Да живееш в любовта като че ли изключва всичко останало. Действителната любов ни дава увереност в нравствената истинност на делата, произтичащи от нея. Затова Августин казва: обичай и прави каквото искаш. Но за нас, хората, е невъзможно да живеем само благодарение на любовта, на тази сила от третото стъпало, защото постоянно се отклоняваме и объркваме. Затова не бива сляпо и във всеки момент да се уповаваме на нашата любов, а трябва да я просветлим." 

                                                                                                      Карл Ясперс

 "Любовта  е радост, която човек, доколкото може се стреми да запази." Спиноза

"Любовта и желанието могат да стигнат до крайност."  Спиноза

"Следователно, който живее по указанията на разума ще се стреми да отвърне на омразата на другиго спрямо него с любов, т.е. с великодушие."  Спиноза

"Духовната любов към Бога, е...вечна; Бог обича самия себе си с безкрайна духовна любов."                                                                                                                                                                                                                                    Спиноза

“Любовта дълго търпи и е милостива…” ап. Павел

Има една история за светеца, който се оженил за проститутка. Господ му казал да си вземе жена блудница и да има деца от нея. Светият човек се покорил, отишъл и намерил в града една блудна жена. И за почуда на всички вдигнал голяма и пищна сватба. Но след като му родила три деца, жената започнала да ходи и да се среща с други мъже. Тя си подбирала най-богатите и красиви любовници в града, падала си по изтънчени неща – украшения, накити, бижута както и по просторни и луксозни къщи и мебели. Светецът живеел скромно и се грижел за своите деца, които майка им изоставила. Той търпеливо понасял изневерите на жена си и се отдавал на пост и молитва. Клетият човек търпял блудствата на съпругата си, защото я обичал от цялото си сърце. Ставал и отивал да  я търси в многолюдния град. Откривал я при някой от нейните любовници и я молел да се върне у дома при него и децата. Но тя отказвала и се отдавала на веселие, разкош,охолства и срамен живот. Накрая светията изгарян от любов отишъл, потърсил жена си и я намерил на пазара за роби. Любовниците й я изхвърлили там след като й се наситили. Човекът я разпознал сред другите робини – изложена пред очите на всички хора, гола, мръсна, гладна, с изранено тяло и тъжни очи. Клетникът извадил последните си пари и я откупил от господарите й. Прегърнал я нежно, целунал и й казал през сълзи: “Моля те, остани при мен за дълго време, не блудствай и не се отдавай на друг мъж, бъди моя и аз ще бъда твой.”   Книга Осия, Стар Завет

Това е най покъртителната история, която съм чел през живота си. Тя показва, какво е наистина любовта - от любов човек пожертва всичко и открива своята нищета.....но и величие обичайки!
Нима човекът не е за да обича, защото човекът е човек, когато обича?

“Върни се при мен със цялото си сърце…”

http://www.youtube.com/watch?v=dac-v_cfc2Q

Етика

Добро-зло и познаването на Бога

бележки върху Етика на Спиноза

     От учението за целевите причини – това, че в природата има цел, всичко е сътворено от Бога, човекът е създаден, за да (с цел) почита Бога, се развива стройна етическа система. Учението за доброто и злото, правилното и погрешното произлиза от този възглед за Бога, който е представен от Юдео-християнската теология. На тази основа хората си “образуват понятия, чрез които да обясняват природата на нещата, като добро, лошо, ред, безредие, топло, студено, красота и грозота.” Нравствената категория Бог определя двете противоположни етически направления – “всичко, което допринася за здравето и почитането на Бога, людете нарекли добро, а това, което и е противоположно – зло.” Първоначалните наблюдения ни посочват, че в природата има ред, нещата са добре разположени, дето се казва "на мястото си са". Тези, които не ни пасват на възприятията и не са разположени добре, ние наричаме "зле положени". Спиноза поддържа тезата, че хората се водят предимно от сетивата и не познават истинската природа на нещата. Обаче това не им пречи да изказват оценъчни твърдения и да категоризират нещата в дуалната схема – добро-зло. По такъв начин хората казват, че Бог е създал всичко в ред. Човешкият разсъдък страда от голям недостатък. Сетивата предават нашите впечатления за нещата  в съзнанието,затова “всеки съди за нещата според състоянието на своя мозък, или по-скоро е взел възбудите на въображението за самите неща.” (с. 102) По отношение на моралното добро, “ хората съдят за нещата според състоянието на своя мозък и повече си представят нещата, отколкото ги разбират.” Ще се спра за малко на тезата, че ние съдим за добро и зло от нагласата на  мозък ни и степента на възбуда на въображението. Какво е състоянието на въображението при отсъждане добро и зло? Например стопанката и кучето. Стопанката на кучето съди, че не е добро входната врата на двора, в който живее да се оставя отворена, защото нейното куче ще избяга. Моралното отсъждане е от състоянието на нейния мозък и въображеине. Навярно тя си представя как любимеца й е избягал през отворената врата и го е сполетяло нещо лошо – бутнало го е кола или се изгубило, или е откраднато. Подбудена от страх да не изгуби кучето си като нейна собственост, тя прави морални отсъждания с твърдение (или поведение) от рода: “Добро е вратата да бъде затворена”. В ума си тя е формирала едно “добро” според нейната представа и лична полза. Добро е вратата да се затваря, защото нейното куче...... Но нейното “добро” не е “добро” за другите жители на жилищния комплекс, които минават бързо през вратата, без да си правят труда да я затварят. Някои изобщо не смятат, че е “добро”  вратата да бъде затворена всеки път, когато излизат или влизат. Съседите гледат с безразлочие, защото нямат куче, затова състоянието на мозъка  и въображението им при възприемане на нещата е различно. Така представата им за добро и зло няма да е същото, както стопанката на кучето. Тази е причината хората да спорят за добро и зло. И Спиноза отбелязва:

“ Поради това не е за учудване (нека забележим и това покрай другото), че между людете са произлезли, както знаем от опита, множество спорове, от които най-после скептицизмът. Защото, макар и човешките тела в много отношения да са сходни помежду си, при все това повечето от тях са различни и затова, което на едного изглежда добро, за другиго е лошо…” (с. 102)

      Спиноза смята, че добро и зло са само модуси на мисленето и понятия, които образуваме от сравняването на нещата. Например има доказателство как едно и също нещо може да бъде в едно и също време добро или лошо или безразлично. Авторът дава пример с музиката Музиката за натъжения е добра, а за скърбящия лоша, за глухия безразлична. Оттук можем да заключим, че доброто и злото са въпрос на възприятие – мислене и преценяване.

      Сещам се за един пример. Изпитът е добро за изпитващия, защото той ще провери наличните познания на учениците. За учениците изпитът не е добро, а лошо, защото трябва да учат усилено и да усвоят трудните знания, за да ги изложат на изпита пред учителя. За неучащия изпитът е безразличен, нито добро, нито зло, защото той няма отношение към ученето.

Доброто – разумното

Доброто е усъвършенствуване на разума като  най-висше щастие на човека:

“Нашите действия, т.е. тези желания, които се определят чрез мощта на човека или чрез разума, са винаги добри, а другите могат да бъдат както добри, така и лоши.” (с. 291)

Злото е “всичко това, което пречи на човека да усъвършенствува своя разум и да се наслаждава на един разумен живот.” (с. 292)

П. Наков

Deep Purple

http://youtu.be/oovbKFWf9qU

Етика - добро и зло (фрагменти)

Аристотел

“…вроденото чувство за желание трябва да се подчинява на разума.

Затова трябва у благоразумния вроденото чувство за желание да бъде в съгласие с разума; защото и при двете целта е прекрасното и благоразумният желае тези неща, които трябва и както трябва и когато трябва, а точно така предписва разумът.” (Аристотел, Никомахова етика).

Сенека

“Да уголемим живота си; смисълът на живота и неговото доказателство е действието.

Благо има само там, където има място за разума.

Върни се към своето благо. Какво е то? Дух безукорен и чист….съвършеният разум.” (Сенека, Нравствени писма до луцилий)

“И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие  правете на тях; защото това е законът и пророците.”         Исус Христос

Съорен Киркегор

“само чрез абсолютния избор може да се избере етическото; винаги е важно да избираме правилно.

Цялото твое същество представлява противоречие. От него ти си в състояние обаче да се измъкнеш единствено посредством едно “или-или.”

Самият избор е от решително значение за съдържанието на личността, чрез избора, тя потъва в избраното, а когато не избира, линее и загива.

Това, което трябва да се избира, се намира в най-дълбоко отношение с избиращия…

Следователно трябва да се живее или естетически, или етически.

Колко е тъжно, когато наблюдаваш човешкия живот, че толкова много хора живеят в пълна изолация като прокълнати; те сякаш изживяват себе си извън себе си, чезнат като сенки, безсмъртието на душата бива отнесено от вихъра и те не се страхуват от въпроса за нейната безсмъртност, тъй като са се разпаднали още преди да умрат физически. Те не живеят естетически, но и етическото не им се е показало в своята същност.”

Този, който избира етическото избира доброто, но доброто тук е изцяло абстрактно, неговото битие е самоположено и от това в никакъв случай не следва, че избиращият не може отново да избере злото, макар да е избрал вече доброто.”

Следователно това, което излиза наяве посредством моето или-или, е етическо.” (Киркегор, Или-Или)

Мигел де Унамуно

“…неувереността, съмнението, постоянната битка срещу тайната на нашата крайна съдба, духовното отчаяние и липсата на солидна и стабилна догматична обосновка, могат да послужат за основа на морал.”

“нашите теории са чисто  и просто едно апостериорно оправдание на нашето поведение или начинът, по който се опитваме да си обясним ние сами за себе си.”

“Може да се заключи следователно, че всяка философска теория служи, за да обясни и оправдае една етика, една норма на поведение, която се поражда в действителност от интимното морално чувство на нейния автор.” (Мигел де Унамуно, Трагичното чувство за живота)

Макинтайър

Моралните системи са различни, хетерогенни, те си съперничат и състезават за нашето признание, ние можем да съдим за тези морални теории и да ги приемем или отхвърлим!

Днес ясно се наблюдава нравствена катастрофа: моралният език в обитавания от нас свят е в пагубно състояние на безредие. Ние сме загубили разбирането си както теоретическо, така и практическо или нравствеността си.

В историята ни се е случила “катастрофа, способна да хвърли в пагубно безредие езика и практиката на морала.” (Макинтайър, След добродетелта)

Спиноза

“Нашите действия, т.е., тези желания, които се определят чрез мощта на човека или разума, са винаги добри, а другите могат да бъдат както добри, така и лоши.”

Доброто е самоусъвършенстване разсъдъка или разума, “това е най-висшето щастие на човека или блаженството.”

Зло

“Всичко това, което пречи на човека да усъвършенства своя разум и да се наслаждава на един разумен живот.”

“от правилния начин на живеене произлиза най-висшето самодоволство на духа.”

“И тъй няма разумен живот без разумно познание и нещата са само дотолкова добри, доколкото способствуват на човека да се наслаждава от живота на душата, който се определя чрез разумното познание.” (Спиноза, Етика)

фрагменти

Ученето

"За учения човек един ден е по-дълъг от най-дългия живот на невежата."  Поседоний

Сенека

“Добрата книга трябва да грабва ума и да вдъхновява.”

“Четенето подхранва ума и, когато е уморен от духовни занимания, но не пак без духовни занимания.”

Четенето е необходимо за да не се задоволявам само със себе си; “веднъж научил какво са изследвали другите, хем да преценя откритото, хем да помисля, какво още трябва да се открие.”

“Полза допринася четенето по план, безразборното е за развлечение. Когато човек иска да стигне, закъдето се е запътил, следва един път, а не броди по много: иначе не пътува, а скита.”

За книгите

“Не е важно колко са много, а колко са добри.”

“Но каквито и са моите книги, чети ги с мисълта, че и до този момент продължавам да търся истината, без да я зная – все пак упорито продължавам да я търся.”

“Много вярвам на мнението на великите мъже, но претендирам и за нещо свое. Понеже те са ни оставили не открития, а въпроси, на които трябва да се даде отговор. Може би щяха да стигнат до необходимото, ако не се занимаваха с излишни неща. Много време са им отнели игрите на думи, шлифоването на едно безплодно остроумие в празни диспути. Заплитаме нещата, придаваме двуяк смисъл на думите, а после разплитаме.”

Направляване стремежът към учене

-         Нещата не бива да се човкат безразборно, нито пък ненаситно да им се нахвърляме

-         Нужно е достигане цялото част по част

-         Натоварването с познание трябва да е според силите: “Трябва да поемеш не колкото искаш, а колкото побираш”, “Колкото повече духът побира в себе си, толкова повече се разширява.”

-         “Една и съща трябва да е и целта на преподавателя, и на ученика: първият да иска да помогне, вторият – да напредне.”

-         Благополучие от ученето: “Защото на млади години можем да се учим, можем да напътим податливия и лесноуправляем дух към доброто; защото това време е подходящо за работа, подходящо е ума си да раздвижваме с духовни занимания.”

-         През старостта човек не учи; болест  старост са едно до друго: “старостта е неизличима болест”,  тя е “печална”;

-         “в един и същи текст всеки намира подходящ материал за своята теза, на една  и съща ливада кравата намира трева, щъркелът гущер, вълкът заек.” Така философът историкът филологът подхождат различно към знанието:

“когато книгата на Цицерон за държавата попадне в ръцете било на филолог, било на философ, било на граматик, всеки насочва вниманието си към различно нещо.”

-         Съвет: “приложи чутото и прочетеното у философите към целта си – блажения живот; нека издирваме не стари или измислени думи, необичайни метафори и фигури на речта, а НАСТАВЛЕНИЯ, които веднага да въплътим в реалност. Да ги изучаваме така, че което е било думи, да стане дела.”

Еклесиаст

“Аз говорих в сърцето си и казах:

Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

Защото в многото мъдрост има тъга, и който умножава знание, умножава печал.”

“И освен, че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.

Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.

И освен това сине мой, приеми поучението: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.”

Философията, абстрактното мислене (фрагменти)

"...Пълна неутралност във философията нито е възможна, нито е желателна. Философската работа винаги рефлектира върху дълбокото посвещение на личността." C. Stephen Evans


Киркегор
Философията и действието
"Философията се обръща към миналото, към цялата изживяна световна история, показва как дискурсивните моменти се сливат в едно по-висше единство, тя разграничава."
"Действието по своята същност е бъдеще."
Философът е антиквар- изцяло е обгърнат от миналото, само дрехата му е останала в настоящето. Философът е винаги "вън", той не участва в настоящето, той сади и старее.
Съхраняването на философията
Философията е запазила признанието, че съществува абсолютна медитация, а това е важно, защото с медитацията идва и спекулацията.

Философът  е индивид, който изразява двойна екзистенция. Екзистенцията обърната "навън" преживява историята и свободата. Индивидът обърнат "навътре" към личното действие само на него.
"Насоченото навътре действие е истински живот на свобода."
Философията разглежда външното действие или екзистенция, философът насочен навън губи себе си.

Отчаянието на философите
Немските философи са отчаяни въпреки че се "разсейват чрез обективното мислене." (има предвид Хегел и Кант).  "Тяхната мисъл е успокоена, обективната логична мисъл е приведена в покой в съответната й обективност..."
"Човек може да се разсейва по много начини."

"Абстрактното мислене (философията) е силно "упоително средство" за разсейване, "защото при него важното е да бъдеш колкото е възможно по безличен."

"Истинската изходна точка за намиране на абсолютното не е съмнението, а отчаянието."
"Избирам абсолютното, а какво е то? Това съм самия аз в своята вечна валидност."

Поетите и отчаянието
"по принцип съществуването на един поет е човешко жертвоприношение."
"поетичната екзистенция като такава се намира в онзи мрак, който се  дължи на обстоятелството, че отчаянието не е осъществено докрай, че душата продължава да тръпне в отчаяние и духът не съумява да намери своето истинско просветление. Поетичният идеал е винаги неистински, защото истинският идеал е винаги действителният."

Мигел Де Унамуно

Философията се отнася до цялото ни съществуване, до цялата ни съдба, до нашето отношение към света и живота.

“Философията е също наука за трагедията на живота, отражение на трагичното чувство за него.”

“И тъй хората обикновено философстват, за да убеждават сами с себе си, макар и безуспешно. Този техен стремеж да убеждават сами себе си тоест стремежът да се насили самата човешка природа, е обикновено истинската дълбоко изходна точка на не малко философи.”

“Откъде идвам аз и откъде идва светът, в който живея и от който живея? Накъде отивам и накъде отива всичко, което ме заобикаля? Какво означава това? Това са въпросите, които си задава човек, щом се освободи от притъпяващата необходимост да трябва да се издържа материално.”

"защото самият абстрактен мислител или мислител на абстракции мисли, за да съществува, за да не престане да съществува, или може би мисли, за да забрави, че ще трябва да престане да съществува."

"защото без разум нищо не може да съществува."

Философията според Цицерон е “наука за божественото и човешкото и за причини, в които те се съдържат.”

"Философията може да има и действително има индивидуален произход; теологията е непременно колективна."

"Самият наш език като всеки културен език съдържа в себе си една философия. Езикът е в действителност потенциална философия."

Сенека

“Философията нито отблъсква някого, нито избира: тя свети за всички.”

“Философията дава сила да победиш неизбежното, да се освободиш от него. Обърни се към нея, ако искаш да си здрав, безметежен, щастлив, и накрая – а това е най-важното – ако искаш да си свободен.”

“Ако искаш всичко да ти се подчини, подчини себе си на разума, ще управляваш мнозина, ако теб те управлява разумът. То ще те научи какво и как да предприемеш, няма да се движи наслуки.”

 Философията използва разговорът за да обучава и прониква в душата: “Философията просто е добър съвет.”

“Ако във философията има нещо хубаво, то е, че тя не гледа родословието. Ако се върнем към първоначалата – всички произлизат от боговете. Пътят към правилния начин на мислене е открит за всички, за него ние всички сме достатъчно знатни.”

Философията е спасителна и приятна, тя ни лекува от нашите недостатъци и пороци – алчност, корист, блудство и т.н.

Науката философия

“Всъщност една единствена наука е действително свободна – тази, която ни прави свободни: науката философия, възвишена храбра, благородна. Останалите са повърхностни, детински. “

“Трябва да се предадеш в робство на философията, за да постигнеш истинска свобода.”

“Ако й се подчиниш и предадеш, и ден дори няма да чакаш свободата: тя ще ти се даде веднага. Защото самото служене на философията е свобода.”

“И така философията ще ти даде това, от което според мен няма нищо по-важно: да не се разкайваш за постъпките си.”

Damien Rice - Cold Water

http://youtu.be/md0mP6bHGl8

безкрайност (фрагменти)

“От необходимостта на божията природа трябва да следват безкрайно много неща по безкрайно много начини (т.е. всичко, което може да бъде обект на безкрайния разум).”                Спиноза, теорема 16, За Бога

Бог съществува по необходимост, казва Спиноза, така както съществуват по необходимост природните и математическите закони. Понятието за Бога включва една безкрайна природа, от което следва, че посредством Бога съществуват безкрайно много неща, неща, които ние дори не подозираме, че съществуват, безкрайно много неща, които не можем да обхванем с нашия разум въпреки че се опитваме. Освен, че съществуват безкрайно много неща породени от Божията природа, тези безкрайно много неща съществуват по безкрайно много начини. Безкрайно много начини и свойства, но и реалности. Божият разум както и човешкия са безкрайни. Ние можем да мислим безкрайно, безкрайно много неща по безкрайно много начини.

За мен това твърдение на философа е озарено с особена светлина. От него строят лъчи и ми дават надежда! "Безкрайно много начини" да мислиш битието човешко, безкрайно много начини да възприемаш един обект. Мисля, че е време да се обърна към себе си и да позная една безкрайна природа.

ЕЗИК, ДУМИ (фрагменти)

"Във думи най-добре се вярва." 

“Едно те моля, Луцилий: да приемеш философията дълбоко в сърцето си и да не мериш напредъка си с изречени или написани думи, а с твърдостта на духа, с намаляване на страстите. Думите доказвай с дела. Философията ни учи как да постъпваме, а не как да говорим и изисква всеки да живее според собствения си закон; да няма разминаване между думи и живот…

Основната задача и основният белег на мъдростта е думи и дела да са в съгласие, човек да е верен на себе си и винаги да бъде един и същ.”          Сенека

                                                                                                              

“Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.”                            Еклесиаст

                                                                                                                     

“Езикът на праведния е избрано сребро, сърцето на безбожните не струва нищо.”

“Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.”

“дума на време – колко е добра!                          Притчи 9:20; 16:24;15:23

                                                                                            

“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.

Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.”

                                                                                                  Исус Христос

“И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;

Но езикът никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.” 

                                                           Яков 3:6-8

“Границите на моя език означават границите на моя свят…

Това, което изобщо може да се каже, трябва да се каже ясно, а за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи.”          Лудвиг Витгенщайн

                                                                                                          

Студент

  “Към богословието пак се пристрастявам.

Мефистофел

  Не искам да ви заблуждавам:

 Каквото се касай до таз наука,

 Не лесно се избягва кривий път,

 Отрова скрита има много тука,

 Едвам се различава от церът.

 Във едного да вярваш – най върви,

 За негови слова на облог се лови;

 А дръжте се изобщо вий за думи само,

 Така ще влезете през сигурни врата

 На твърдото познание във храма.

Студент

  Но всяка дума ще си има смисълта.

Мефистофел

  “Знам, Знам! Това не трябва толкоз да ни трови,

  Че тъкмо мисли дето няма,

 Там всякога са думите готови.

 Със думи препирните си води,

 От думи цяла философия гради,

 Във думи най-добре се вярва.

 От думата ни точка се изкарва.”

                                                 Гъоте

“Затова езикът е едновременно дом на битието и обиталище на човешката същност. Само защото езикът е обиталището на същността на човека, исторически съществуващите човечества и хора могат да не са у дома си в своя език, така че той се превръща в черупка на техните скрити промени.”              Мартин Хайдегер

                                                                                                       

“Светът не говори, единствено ние правим това. След като сме вече самопрограмирали с даден език, светът може да ни тласне към определен и вярвания. Но той не може да ни предложи език, на който да говорим.”           Ричард Рорти

                                                                                            

“Аз владея окото на истинското учение, сърцевината на Нирвана, истинската форма на безформеното и чародейното встъпване в дхарма. То не се обяснява с думи, а се предава по особен начин встрани от сутрите. Това учение предавам на Махакашяпа.”         Буда                                                                                                                                                               

                                                                                                                            

“Голям залък лапни, голяма дума не казвай!”

 

Sad Violin

http://www.youtube.com/watch?v=gIuotFZnBtk

Nature

http://www.youtube.com/watch?v=hedTqhf5sLs

Природа (фрагменти)

"Пролетта засмяна
над света ликува,
зимата престана
тука да царува.
С дреха пъстроткана
Флора се обкичи-
слуша песента
на хоровите птичи.

Над полята цветни
 Феб се появява
и в лъчи приветни
всичко засиява,
а ветрецът лек е
и ни упоява
и жадува всеки
в любовта прослава.

Пее недалече
славеят упойно
и пъстреят вече
дебрите усойни.
Пълна е гората
с птици сладкопойни,
пълни са сърцата
с радости безбройни.
                        Алан от Лил


Природа
"Природа! Обкръжени, обхванати от нея, ние не можем да й се изплъзнем, нито можем да проникнем по-дълбоко. Незвана, неочаквана, тя ни въвлича във вихъра на своя танц и се носи заедно с нас, докато уморени не изпаднем в ръцете й. Тя вечно твори нови форми: каквото е налице сега в нея, никога преди не  е било; каквото е било, вече няма да бъде, всичко е ново, а всъщност всичко си е старо. Ние живеем сред нея; без да й бъдем чужди. Тя вечно говори с нас, ала не ни открива тайните си. Ние непрестанно й въздействаме, но власт над нея нямаме.
Децата й нямат брой. Към всяко тя е еднакво щедра, но има и любимци, с които разточителства и дори често ги пренася в жертва. Всичко велико тя поема под свое покровителство.
Тя обкръжава човека с мрак и постоянно го подтиква към светлина.
Тя създава потребности...
Тя позволява на всяко детенце да хитрува с нея;
Тя самата няма слово и език, но създава хиляди езици и хиляди сърца, с които говори  и чувства.
Тя е всичко.
Тя е премъдра и тиха.
Тя е хитра...
Тя е цялостна, но все недовършена.
Тя ме е въвела в живота и тя ще ме изведе от него. Аз напълно й се доверявам. Нека да прави с мен каквото иска. Тя няма да намрази собственото си творение. Аз още нищо не съм й казал за нея. Тя обаче вече е казала, кое е истинно и кое не. В това е цялата й вина и заслуга."
                                                                                                                                      Гъоте

Човекът е....(фрагменти)

“Човекът е зоон политикон или социално животно.” Аристотел

“Човекът е мислещо същество.” Сенека

“Човекът е разумно смъртно същество.” Августин

Човекът е свободно, духовно същество.” Хегел

“Човекът е усъвършенстващо се животно.” Бердяев

“Човекът е смеещо се животно.” Хердер

“Човекът е животно, което прави оръдия.” Б. Франклин

“Човекът е лирическо животно.” Ортега-и- Гасет

“Човекът е същество, стремящо се да излезе извън своите предели.” Ясперс

“Човекът е животно надарено с култура.” Верн Грант

“Човекът е животно, стремящо към истина.”  М. Вартофски

 “Мирозданието цяло

ни е книга, огледало

На живота и смъртта ни,

на дела и участта ни

вярно означение.

Розата рисува ясно

участта ни и прекрасно

всичко се разбира.

Всяко цвете разцъфтява

отцъфтява, прецъфтява,

вехне и умира.

Сутрин цветето ухайно

се разлиства и нехайно

ражда се в смъртта си.

Старецът и младенецът,

грозният и хубавецът

следват ориста си.

Във живота на човека

младостта напъпва леко

със цъфтеж неверен.

А накрая слага край на

всички утринни омайни

сумракът вечерен.

Още щом се изявява

красотата преминава

с възрастта изтича

На човека битието

от страдание обзето

към смъртта отива.

В смърт животът, в плач смехът ни,

в бряг морето, в нощ денят ни

винаги загива.

Първо удар ни нанасят

скръб и болест, а това са

на смъртта лицата.

И обхванати от горест

свикваме със свойта орис,

краят й познат е.

Този е законът, който

впримчил е, човеко, твойто

битие човешко.

Как роден си, кой ще бъдеш,

кой си - трябва да отсъдиш

и да схванеш вещо.

                       

Този е законът, който

впримчил е, човеко, твойто

битие човешко.

Как роден си, кой ще бъдеш,

кой си - трябва да отсъдиш

и да схванеш вещо.

Над съдбата си да плачеш,

страстите си да оплачеш,

да сведеш главата.

Мисълта си да напътстваш

 и да водиш и упътваш

 в пътя прав душата.

                        Алан от Лил

“Човекът е сама тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика…Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно, защото го съзнава.

 Загрижеността на човека към дребните неща и равнодушието му към най-важните е безспорно странно извращение на човешката природа.”         Блез Паскал

“Човекът е въже опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст…Великото у човека е това, че той е мост, а не цел. Това, което заслужава обич при него е, че той е преход и залез.”         Ф. Ницше

“Войнът уравновесява ужаса да си човек с чудото да си човек.”

                                                                                  К. Кастанеда

“Човекът е синтез на време и вечност.” С. Киркегор

http://www.youtube.com/watch?v=kAiyaCRbKlY