Powered By Blogger

сряда, 2 ноември 2011 г.

Етика на живота и смъртта (фрагменти)

“Ако пък болестта е не само неизлечима, но и непрекъснато мъчи и терзае човека, тогава свещениците и управниците го подканят да се позамисли, щом вече не е в състояние да се справи със своите житейски задължения, станал е тежест за другите и досаден за самия себе си и вече преживява своята смърт, затова да се реши повече да не подхранва своята мъка и неволя и да не се колебае вече да умре.
Обхванат от добра надежда, нека той сам да се лиши от този тежък живот като карцер и мъчилище или да се съгласи доброволно други да го изтръгнат от живота. Постъпката му ще бъде благоразумна, защото ще тури край чрез смъртта си не на радости, а на мъки.” 
                                                                                          Томас Мор, Утопия


“Когато вече няма никаква надежда за спасение, и когато може да се направи смъртта по-лека и спокойна, евтаназията сама по себе си е вече немалко щастие.”
                                        Ф. Бейкън, За достойнството и напредъка в науката


“Всяко нещо, доколкото е в негова власт, се стреми да постоянства в неговото съществуване.”                                                                                       Спиноза, Етика


 “Какво значи живот? – Живот – това значи: непрекъснато да отхвърляш от себе си нещо, което ще умре. Живот – това значи: да бъдеш жесток и безпощаден към всичко, което е слабо и старо у нас. Живот – значи ли това следователно да не изпитваш страхопочитание пред умиращите, нещастните и старците? Непрекъснато да бъдеш убиец? И все пак старият Мойсей е казал: “Не убивай!”
                                                                              Ф. Ницше, Веселата наука


Свещена жестокост. – При един светец дошъл човек, който държал едно току-що родено дете. “Какво да правя с това дете?” попитал той, “то е жалко, уродливо и недостатъчно жизнено, за да умре.” “Убий го”, извикал светецът със страховит глас, “убий го и след това го дръж три дни и три нощи на ръце, за да запечатиш картината в паметта си – така никога вече няма да създадеш дете, докато не ти е дошло времето да го създаваш.” – При тези думи мъжът си отишъл разочарован и мнозина упрекнали светеца, защото го бе посъветвал да постъпи жестоко, като убие детето. “А не е ли жестоко да го остави да живее?” казал светецът.”
                                                                              Ф. Ницше, Веселата наука


“А тази тайна самият живот ми довери:
- Виж – каза той, - аз съм това, което трябва винаги само себе си да превъзмогва.”
                                                                 Ф. Ницше, Тъй рече Заратустра


Мисълта за смъртта. – Фактът, че хората изобщо не искат да мислят за смъртта ме прави щастлив. На драго сърце бих допринесъл с нещо за възможността да им внуша, че сто пъти повече заслужава да се мисли за живота.”
                                                                     Ф. Ницше, Веселата наука

Няма коментари:

Публикуване на коментар