Етика на живота и смъртта (фрагменти)

Етика на живота и смъртта

“Смъртта принадлежи на живота, както раждането му принадлежи. Повдигането на крака, както и неговото поставяне обратно на земята, правят крачката.” 

                                                                                     Тагор, Заблудени птици

“Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И ти ме изцеляваш и ме съживяваш.

Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението….

Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност.

Живият, живият, то ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност.” 

                                      Библия, Стар Завет, Исая 38:16-19, песента на Езекия

“Мъдрият човек живее колкото трябва, а не колкото може.”

                                                         Сенека, Нравствени писма до Луцилий

“Аз няма да дам никому исканото от мен смъртоносно средство и няма да посоча пътя за осъществяване на подобен замисъл.”
                                                                       Клетвата на Хипократ

“Като вземат децата от добрите, смятам, че те ще ги занесат в специално място при кърмачки, които живеят отделно в някоя част на държавата, а децата от по-лошите и всички родени с някакъв телесен недостатък, ще скрият в тайно и неизвестно  място, както е редно.” 

                                                                                            Платон, Държавата

“Самоубийството е изцяло непозволено, защото:

1. “понеже всяко нещо е естествено да обича себе си: оттук всяка вещ естествено се стреми да съхрани съществуването си и да устои, доколкото е възможно, на онова, което разрушава. Затова самоубийството е против естествената ни наклонност и против боголюбието, по силата на което всеки трябва да обича себе си.
2. “понеже всяка част, такава, каквато е, принадлежи на цялото. Всеки човек е част от общността, така че такъв, какъвто  е, той принадлежи на общността. Убивайки себе си, следователно, той извършва несправедливост спрямо общността….”
3. “понеже животът е дар предоставен човеку от Бога, и е подвластен тъкмо на оня, който отнема и дава живот. Затова, който лишава себе си от живот, прегрешава срещу Бога: също както убилият чужда слуга, е прегрешил пред господаря на въпросния слуга, и както прегрешава онзи, който си присвоява правото да съди, което не му е било предоставено. Единствен Бог може да отсъжда смърт и живот: съгласно реченото във Второзаконие: “Аз съм, който мори и съживява.”

                                                   Тома от Аквино, Сума на теологията