Powered By Blogger

понеделник, 27 април 2015 г.

Свети Петър ключарят

Досетих се отново за вратата. Днес най-накрая сложиха бравата нова. Ключ лъскав тикнаха ми в ръцете и станах аз новият светител Петър. Не райските врата, вратите адови щях да отварям. Отидох плахо при вратата. Лицето криех в полумрака. Побутнах леко. Не се отвори. Заключена е значи. И кой ли щеше да отваря таз врата зловеща. Ключарят Петър, то се знае. Ключът единствен беше в мен. Каква заслуга имам за това? Нима аз искал съм да бъда тоз вратар? Момчето нямаше го в къщи. Излезе рано, зърнах го за в час. Но ще се върне знам през тази нощ. Тогава и ще му отворя.  Отново трябва да будувам цяла нощ, а вече тъй съм уморен. Нали ключарят аз съм сам едничък, друг няма като мен. Ключът единствен е у мен. Не зная точно, кога ще стана. Кога стопанинът рече да дойде! Дали в десет или в полунощ, или пък рано сутринта? Не знае никой, а само той. Какво пък, ще го чакам. Затуй съм турен тука – за да бдя. Това е моето призвание. Та когато господарят сам потропа, да стана и да му отворя. Не съм ли аз ключарят – Петър?

«Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.
 То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
 И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
 та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!» (Марк 13:33-37)

25.04. 2015 г., 23 ч.


Няма коментари:

Публикуване на коментар