Powered By Blogger

четвъртък, 21 декември 2017 г.

Изследване на произхода на нашите представи за красота и добродетел


Изследване на нравственото добро и зло
от Френсис Хътчесън

За Френсис Хътчесън добродетелта се състои в нравственото чувство, което най-добре оценява нещото /действието/ като добродетелно. В текста ясно се откроява спора на автора с предходните рационалистки традиции /Аристотел, Кант/, според които “добродетелта произлиза от разума.” В контраст Шотландският философ приема, че принцип на добродетелта може да се изведе и от това, което произлиза от инстинктите и от страстите. Търсейки някакво примирение или по-скоро баланс – разум, чувства той стига до следния фундаментален тезис: “И наистина предположението, че съществува всеобщ инстинкт към добро, ще предизвика любовта на добрия човек към човешката природа и нейния творец и ще предостави достатъчно възможности на разума както в създаването и утвърждаването на правото, законите, конституцията, така и в изобретяването и упражняването на изкуствата с цел да се удовлетвори по най-добрия начин това благородно предразположение.”
Хътчесън започва въвеждането на своето изследване за нравственото добро с “работни” определения за нравствено добро и зло, от които предварително става ясно какви въпроси и теми ще обсъжда. Определението за нравствено добро съдържа идеята за специфично качество в поведението, което подбужда към добро и любов към деятеля, докато нравственото зло напротив изразява идеята за противоположното качество, което предизвиква отвращение и неприязън към деятеля. Целта на автора е да открие една “обща основа за разграничаване на действията та нравствено добри и лоши.”
Още в самото въведение Френсис Хътчесън представя и ключовите понятия в текста, които са в основата  на неговата теза за морала. Те са нравствено добро и зло, естествено добро и зло, любов, добродетели, удоволствие. Накратко мога да кажа, че основният въпрос зададен тук е: Какво е нравствено добро и зло? Отговорът е както следва: Нравственото добро се разграничава от естественото добро. Според Хътчесън нравственото добро е качество на характера на човек – любов, честност, щедрост и др., докато естественото добро /благо/ е по-скоро външно притежание на материални блага /сила, практичност, къщи, здраве, лозя и др./ Ключовата теза тук е, че нравственото добро превъзхожда естественото добро /Нравственото добро – идеята за качество, което поражда любов на деятеля към другите превъзхожда естественото добро – притежанието от някои на естествени блага – къщи, земи, градини, здраве и пр./ Както вече забелязахме авторът различава доброто в неговите два модуса: нравствено добро и естествено добро. Нравственото добро обхваща добродетели на характера  честност, любов, вяра и др. В контраст естественото добро съдържа повече външни на характера блага -къщи, земи, градини, здраве. Вместилището на нравственото добро е сърцето, защото за доброто “хората трябва да се вслушват в собствените си сърца.” Както и  “но със сърцето трябва да се реши дали едни нравствени действия още от пръв поглед изглеждат привлекателни дори за хора, незаинтересувани за техните резултати.” Показва схващането на автора за нравствеността като чувство. 
Ще фиксирам някои от ключовите тези в текста.
Нравственото чувство в човека му е дадено от Бога за добро на другите и лично добро: “Той ни е дал нравственото чувство да насочва действията ни и да ни и да ни създава още по-благородни удоволствия; така че когато се стремим единствено към доброто на другите хора, ние непреднамерено осигуряваме своето най-голямо лично добро.”
Основните добродетели /кардиналните гръцки добродетели – мъжественост, умереност, мъдрост и справедливост/ носят названието си поради своя универсален характер: “защото обозначават склонности, които са универсално необходими за постигане на общественото благо” и са присъщи на разумни същества.
Нравственото добро не се възприема от житейският опит: “можем да заключим, че “възприемането на нравственото добро не поизтича от обичая, образоването, примера или обучението” Те не ни дават нови идеи.”
Когато обсъжда мотивите за добродетелни действия авторът разглежда два типа: мотиви: себелюбие и безкористност, които в етиката преминават в две фундаментални чувства – любовта и омразата. Авторът се впуска в подробно изследване на “любовта към разумни същества”, която се дели на: “любов от задоволство и уважение и любов от великодушие.” Проницателна е тезата за двата принципа – себелюбие и великодушие, които според Хътчесън работят съвместно при подбуждането човека към дадена  постъпка.
Оригинална е друга основна теза на автора, именно: “човешката природа е удивително творение.” Каква е човешката природа достойна за удивление? В човешката природа е заложено да зачита доброто на другите, да действа от безкористна обич. Преценявам тази теза като повлияна от Християнското учение за човека засилена с хуманизма на Просвещението. Да го кажем така: безкористната обич е свойство на човешката природа с универсален характер.
Добродетелният характер се определя според ясно установени нравствени принципи за добро: “Следователно това, което истински изгражда добродетелния характер, не са няколко случайни прояви на състрадание, искрено чувство или признателност, а последователен хуманизъм и стремеж към общото благо на всички онези, над които можем да имаме влияние; стремеж, който непрекъснато ни подтиква към благотворни действия, продиктувани от висше благоразумие и съобразяване с интересите на другите.”
Значима е тук връзката лично благо и общото благо!

Ключово понятие в текста е понятието нравствено чувство. Нека да го означим както е обяснено от автора. Нравственото чувство творецът Бог ни е дал него за да насочва действията ни и да създава по “благородни удоволствия” за човека. То представлява нагласа на съзнанието ни да получава приятни или неприятни идеи от сетивата, първоначалните външни впечатления. То не ни предоставя някакви вродени идеи, знания или практически умения, но “с него означаваме само готовността на нашето съзнание да получава приятни или неприятни идеи за действия, наблюдавани от нас още преди да имаме мнение за ползата или вредата от тях.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар