В
пиесата на Самюъл Бекет, съвременен писател-нихилист, “В очакване на Годо”, се
представя идеята за човека, който живее сам във вселената, без Бог. Тази е
истинската идея на автора скрита зад булото на актьорската игра.
Дългоочакваният господин Годо всъщност е неуловимо скритата характеристика на
Бога. Основната идея на драмата е, че модерният човек живее в отсъствието на
Бога. Той го чака, вика го, но той никога не идва. Една истинска пародия на
Богът, който не е там. Твърдото убеждение, че Бог е някаква човешка измислица,
всъщност Той изобщо не съществува. Нещастният и страдащ човек, изоставен и
забравен напълно само живее с идеята или илюзията, че Бог е там и ще се
появи. Бекет представя образът на човека без Бога, изобразявайки го
като глупаво, нелепо създание, което живее в безсмислие. Човекът е неразбран
във вселената. Потопен в безбрежния океан на безнадеждността, изхвърлен като
безпомощно бебе всред морето обречено да плува или да потъне. Оттук и чувството
на безсмислие и безнадеждност обхванали човешкото същество определят
отношението му към живота.
Виждането
за човека според нихилизма е, че той не е значим, той е нищо. Човекът е
подхвърлен от случайността в едно несигурно съществуване. Липсата на създател
го кара да се чувства нещастно създание, захвърлено без причина в един абсурден
свят, който не му принадлежи, и който поражда у него чувството на изоставеност
и безполезност. Личността не е значима, а е излишна. Тя е само една малка черна
точица всред другите прашинки, която никой не би сметнал за ценна. Сякаш
невидим магнит го е притиснал към този невидим свят, който постоянно му
напомня, че е излишен и не значим. Студеният камък би имал повече значение от
човека в този свят на безсмислие. Чувството на изоставеност и малоценност е
обхванало изцяло нихилиста.
Според
философията на Фридрих Ницше, наречен бащата на нихилизма или безнадеждното
съществуване, “човекът е въже опнато между звяра и свръхчовека – въже над
пропаст.” За Ницше човекът не е цел сам по себе си, по-скоро той е средство за
постигане на по-голямата цел – свръхчовека. “Човекът е нещо, което трябва да
бъде превъзмогнато”. “Свръхчовекът е смисълът на земята”, смисълът на живота. С
други думи Ницше представя възглед за човека, който самият не е нещо значително
или е значително дотолкова, че да бъде достигнат свръхчовека. Как може да стане
това? Логично, чрез отрицание на сегашния човек. Нихилизмът започва с отчаяние
(от констатацията, че Бог е мъртъв), и преминава в отрицание на
всичко ценно у човека- познание, етика, красота, реалност. Освен, че отрича
каквато и да било ценност, нихилизмът стига дотам да отрече дори
реалността на самото съществуване.
“Нихилизмът не е само
отчаяние и отрицание, но и предимно воля да отчайваш и да отричаш” (Албер Камю)
Но Ницше придава
маловажна стойност на човека единствено и само като следствие от смъртта на
Бога. Смъртта на човека е логическо последствие от смъртта на Бога, което е
главният наблег на философа. “Бог е мъртъв”, умъртвен от самия човек, човекът е
сам във вселената, поради това трябва сам да се справя с живота си. Така
човекът обрисуван от Ницше става един самотник. Според Самюъл Бекет
човекът е “безвредна черна точица сред бледите безкрайни пясъци”. Гениалният
абсурдист твърди, че “в човекът живее едно умъртвено същество, умъртвено преди
раждането “. Човешкият живот е: “мимикращ, въпреки себе си”; той
не е нищо друго освен: “стоене на едно пусто място и апатично ровене
в боклуците”.
Свръхчовекът
на Ницше и слабото разчувствано нелепо създание на С. Бекет? Две модерни
представи за човека, които засягат въпроса за неговата ценност. Дали аз съм
ценен? Дали аз не съм просто едно нищо? Личността не е ли само ненужен боклук
подхвърлен от вятъра? Убеждение, което може да бъде внушено от родителите,
училището, приятели, обществото. Подобна представата за Аза, може да се види
в стила на живот на много юноши днес. Човекът просто е произлязъл от
животното и затова всичко му е позволено. Много млади хора са обхванати от
такова отношение на цинизъм и груба откровеност в отричане на всякакви идеали
(младежкото предаване СПОКО, програма БТВ). Тях просто повече не ги
е грижа. Завладени единствено от безразличие. Животът е безсмислен, мъчен,
изнурителен. Наоколо има толкова млади хора, които прекарват времето си в
нереалния свят на наркотиците, музиката и секса. Безсмислието на човека формира
основата на нихилистичното мислене. Човекът е празен мехур плуващ върху морето
от безсмислие. “Човекът е безвредна черна точица сред бледите безкрайни пясъци”
(С. Бекет). Той е само “Дъх” (пиеса на Бекет траеща 35 секунди), вдишване и
издишване нищо повече. Нима нихилизмът не е реалност създадена от самия отчаян
човек, в която той се опитва да живее в един свят на мечтите? Нима нихилизмът
не е отчаян опит да избягаш от действителната истина и безсмислието на живота?
Основата
на нихилизма
Поколението
в България живяло по времето на комунизма се различаваше от младото поколение
днес. В комунистическото общество модерният човек вярваше, че чрез науката и
човешкото инженерство ще бъде развит по-добър свят. Вярваше се, че човечеството
ще стане по-добро, че мирът и напредъкът могат да бъдат постигнати.
Съществуваше убеждение, че накрая човеците са се научили
как да живеят заедно в хармония и изграждане на по-добър свят. Изграждането на
идеалното общество, където всички хора ще са равни, ще живеят братски, в любов
и хармония. Неоспоримо се подкрепяше възгледа, че човекът е добър и морален.
Комунизмът
обаче се провали. Стените, които отделяха “светият град” паднаха. Оказа се, че
понятия като “доброта”, “братство”, “обич”, “мир” и “хармония” са били само
една измамлива фасада на злото. Разочарованието и болката от разрухата сринаха
надеждите за светло бъдеще. Отвъд идеала за добър и щастлив живот, по който
съвременниците ни бленуваха, до някои дойде една нова философия на живота. Тази
философия, която се възприе отговаряше много точно на състоянието, в
което се намираха хората – изгубване надежда за живота си, наоколо цареше само
хаос, страдание и болка. Хората бяха изгубили надежда в каквато и да е основа
на живота. Възгледът им за живота стана възгледа на нихилизма. Ново отношение
към собственото им съществуване. Дълбокото отчаяние от живота и “воля да
отчайваш”, придоби нова ценност на техния живот.
Кои
сме ние? Откъде сме дошли на света? На къде отиваме? Това бяха въпроси, на
които нямаше ясен отговор. В обществото очевидно имаше също объркване по
въпроса за човека. Ценен ли е той или не? Ако е ценен и добър, защо му се
случват злини и нещастия в живота? В нашето общество днес съществуваобъркване и неяснота относно
човека. Какво е човекът? Кой е той? Каква е същината на неговото естество,
неговото мислене за нещата, позитивните аспекти, и негативни атрибути? Дали той
е добър, зъл или неутрален? Ценен ли е или не е? На какво ни учат
родителите, училището, обществото, културата за това кой е той? Отговорите на
тези въпроси се разглеждат от различни гледни точки от множество социални и
образователни теории. Нихилизмът е една от тях.
Корените
на нихилистичното мислене могат да се открият още в древността. Този възглед ни
връща в древния свят и е плод на античната философия наречен
Релативизъм. Според него Бог не съществува, природата е всичко, което
съществува и човека трябва да се разбира като част от променящата се
действителност. Всичко е относително. “Всичко тече”- Хераклит.
В
по-ново време релативизмът, според някои изследователи се вижда у Фридрих Ницше
изразен в неговото твърдение: “Бог е мъртъв, ние го убихме” в края на 19 и
началото на 20 век. Тази философска и светогледна позиция засегна, чрез
всичките си форми всички сфери на човешкия живот, и доведе до криза на
човешката идентичност.
Нихилизмът
се основава на натурализъм – той е естествена рожба (следствие) на натурализма.
“Нихилизмът произтичащ от един проникващ в културата ни светоглед (натурализма)
е проблем на нашата епоха” (Дж. Сайър, Вселената до нас). Поставен в една
изцяло натуралистична реалност – природата е всичко, което някога е било, е и
ще бъде, Бог не съществува, човекът изгубва своята стойност и е обречен на
безсмислено съществуване в света. Последствието е изпадане в нихилизъм.
Нихилизмът
наслоен в модерното общество и култура (възглед за живота, който може да
се научи от хората около нас)
Човекът
е социално същество, чиито стремежи и действия са социално обусловени. Всеки е
рожба на своята култура и социална среда. Осъзнаваме или не, ние сме проникнати
от културата, която ни заобикаля и ценностите, които е установило нашето
общество. А какво срещаме в модерната ни културата? Значителна доза нихилизъм.
Културен израз на нихилизма се наблюдава в театъра (например драми
- “В очакване на Годо”, “Вълшебна нощ”, “Краят на
играта” на театралните сцени), кино, ТВ, литература, музика (музикалното
предаване Джубокс), изкуство. Както казва Християнският апологет Джеймс
Сайър: “Голяма част от съвременното изкуство – литература, изобразително
изкуство, драма, кино – имат в сърцевината си нихилизъм”. Модерната култура и
заобикалящата ни среда явно се оказва просмуквана от безсмислие и отрицание.
Оттук и нихилистичното схващане за човека е прокарано до нашето съзнание. За
съжаление това, което наблюдаваме е безкритично и сляпо приемане на тези идеи
от много хора днес (и християни).
Нихилизмът
се сблъсква и противопоставя на библейския възглед за
човека
Какво
е да си човек? Живеем в свят, в който няма ясно виждане и твърда основа за
разбирането на човека. Много хора са забравили (или изобщо не са знаели), какво
означава да живееш, да бъдеш истински човек. Часове прекарвани пред телевизора
или компютъра в света на фантазията и бягство от реалността. Много хора са
лишени от човешка топлина и значимост отдадени на едно самотно виртуално
съществуване. Избягване в света на образите. Нима за това сме създадени?
“Създаден
по Божия образ” или “появил се от нищото, маловажен и безсмислен”?
Библейският
възглед за човека е, че той е създаден от Бога. Важна характеристика на
християнския възглед за човека е, че той е разглеждан повече в тясна връзка с
Бога, отколкото с природата. Нихилизмът третира човека отделно от Бога
притегляйки го здраво към природата. Логичното последствие е изгубване на
значимостта и изпадане в безсмислие за неговата (на човека) същностна стойност.
От библейска перспектива човекът е създаден от Бога по Негов образ и подобие.
Библейската книга Битие ясно ни казва това:
“И Бог каза да направим
човека по наш образ, по наша прилика; и Бог създаде човека по свой образ; по
негов образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде” (Битие 1:26-27).
Човекът стои в единни
взаимоотношения със своя Създател - Бог. Това подобие с Бога го прави различен
от животинския свят. В него има божествено естество. Любовта и рационалността
(способността му да мисли) са уникални човешки черти, понеже са част от Божия
характер. Човекът беше създаден със способността да има лични взаимоотношения
със своя Създател – Бог. Но поради своя бунт срещу Бога образът беше корумпиран
и помрачен във всички негови аспекти. Човекът отхвърли Бога и Неговия път и
избра своя път. В резултат той се отчужди от Бога и стана зависим от греховното
си естество и себичност както и от естествения свят. Библията представя човека
бунтовник, който е неспособен да открие сам своя Създател и в последствие се
лута в безсмислието на живота. Точно такъв е образът на човека изобразен от
нихилизма. Нихилистът вижда само този помрачен образ на човека без Бога в
света. Но това не е истинският облик на човека такъв, какъвто той е създаден от
Бога. Това е само едната част от човека резултат от Падението. Човекът е в състояние
да бъде възстановен отново по образа на Бога чрез изкупителната мисия на Исус
Христос. Исус Христос дойде за да изкупи човечеството от греха и покварата, в
която то тъне и да му даде спасение. Спасението е възстановяване на
първоначалния Божий образ у човека. Загубеният човек не може да напусне
собствената си безнадеждност, Бог е взел инициативата да му помогне
отвън в неговото погубление и да възстанови и поднови неговия образ
(Битие 3:10). Чрез Христос човек може да възстанови падналия образ и да стане
отново в хармония с Бога, със самия себе си, с другите и с естествения свят.
Отхвърлянето
на Библейската истина неизбежно води до отчаяние (отчаянието е естествено
последствие от отхвърлянето на библейската истина и отказ
от личен Създател – Бог)
Важно,
което може да се отбележи е, че кризата, объркването и неяснотата относно
човека е последствие от отхвърлянето на Християнството и Библейското виждане за
човека. Това се случи през късния 19 век, когато учените атакуваха
библията и християнските вярвания. То е естествена и логическа последица от
отхвърлянето на Бога от модерните мъже и жени, на които не се хареса
идеята да се покоряват на Създателя. Следователно те отричат историческата
валидност на Библията. Това отрицание беше основано на еволюционният модел за
човешката природа, човешката същност и човешката история. Еволюционният модел
за човека измести валидността на Библията. Вместо да се доверяват и приемат
библейския възглед за човека създаден по Божий образ и подобие, модерните учени
след “висша критика” на библейските твърдения и истини, възприеха Дарвиновия
модел за човека –маймуна.
В
наши дни е много популярна вълшебната приказка за възрастни, приказката за
маймуната. “Човекът е роднина на маймуната,” отразява намиране на родство с
маймуните по произход. Тази чудновата история е всъщност една вълшебна
приказка. Вълшебната приказка за “слепият часовникар”. Най-общо тя
разказва, че светът и животът са се появили от несъзнателни и безлични сили на
спонтанен биологичен процес, НЕ от разумен Създател. Естествен природен процес,
двигател на живота и всички живи същества (включително и на човека) е слепият
часовникар, сляп е защото не вижда, не чува, не мисли и планира, няма цел и
посока.
Модерната
материалистична митология на създаване живот от нищото, без Бог е вълшебна
приказка за възрастни (съчинена от натуралистите), разказвана на
обикновенните хора днес. Много хора са измамени да повярват, че тази идеология
е разумна и трябва да бъде приета. “Натуралистичното мислене е много широко
разпространено днес и проникнало в нашия светски свят и в
християнските среди.” (Ф. Джонсън) Тази съвременна история за живота
(Дарвиновата теория) има за цел да утвърди, че нецеленасочен сляп естествен
процес може да заеме мястото на Бога, разумния Създател. За съжаление много
слушатели на тази история я приемат безкритично без да проверят дали тя е
истина , като я анализират и осмислят (за съжаление тук попадат и много
християни). Получава се противопоставяне и напрежение от една страна човекът е
създаден по Божият образ, и поради това е ЦЕНЕН, и от друга страна
човекът е маймуна и НЕ Е ЦЕНЕН. (защото кажете колко ценна е маймуната или
животното).
Това движение беше
духовно наследство от Просвещението, което постави твърденията на религията
извън сферата на разума. Естественият закон основан само на човешкият разум
бавно измести библейския закон. Фокусът на всички изучавания беше променен и
обърнат от Бога към човека. Следователно модерният човек започна пътя на
безнадеждния и безсмислен живот, когато се усъмни дали може да познава Бога.
Той се усъмни даже в Божията способност да общува с човека и това
накара нихилистът да запита: “Ако Бог е мъртъв, човекът не е ли също мъртъв?”
Тази
екзистенциална смърт на човека води до апатия, абсурд и неяснота. Последствието
е улавяне в капана на заблудата и измамата на абсурдни и не истинни вярвания
относно човека. Последствието е изгубване на стойността на човека и
смисъла на неговото съществуване. Така модерните мъже и жени се оказват: “Запленени
в светска философия, и праздна измама, по човешко предание, а не по Христа.”
(Послание към Колосяните 2:8)
Като
отхвърля християнското разбиране за човека създаден по Божия образ, нихилистът
погребва човека в собственото му безсмислие и безнадеждност. Скептикът погребва
Бога и се лишава от всякаква светлина в живота си като измества Бог
и отказва да повярва в убеждението, че Бог съществува и е създал вселената и
човека в нея. Така той възприема убеждението, че ние сме продукт единствено на
природни сили и затова не се нуждаем от Създател. Ето как той навлиза в
непрогледния мрак на отчаянието и загубва всякаква ориентация за собствената си
същност.
Отхвърлянето на Божията
благодат създаде света на безнадеждност и отчаяние. В противовес на това
християнската надежда за вечен живот е основана на вяра в живия личен Бог,
Когото ние познаваме лично с целия си ум, тяло и дух.
Може
ли възприемането на нихилизма да бъде алтернатива на човешкия живот?
Да
живееш начин на живот според вярванията на нихилизма е абсурдно и невъзможно.
Защо? Понеже нихилизмът се оказва неприложим.
Първо, и преди всичко нихилизмът е едно себеразрушение.
Нихилистът цели да отрича всички ценности и значимостта на собствената си
персона. Той цени своята свобода и иска да поддържа светогледа си като не би
желал да поддържа друга позиция. Твърденията на нихилизма са основани на
собствения му индивидуален авторитет. Така отричайки всичко човек се затваря в
своята килия, плътно залостена.
Второ, дори Ницше не е
могъл да помогне, правейки стойностни мнения, които имат някакъв здрав смисъл.
Например той смята Християнството за “най-голямота от всички възможни поквари и
разлагащи човека система”. Но чрез какъв стандарт той изказва това мнение? След
като отрича всички етични норми, на каква основа прави своето собствено предположение? Човекът
е създаден с определени ценности и ако той ги отрече той се обрича на себе
унищожение (Спроул). Нихилистът крещи: “аз съм нищо и съм безсмислен”, но в
същото време сяда да се храни, облича се, къпе се, изобщо грижи се за себе си.
Само по себе си това е противоречие, с което проповедниците на тази философия
не могат да се справят. Дали Самюел Бекет, Фридрих Ницше и много други са
поддържали до край тяхната позиция? Самият Самюел Бекет не е живял живот
съобразен със собствените си възгледи за човека като аскетичен самотник. В
неговата биография той е описан като човек обичащ уискито и хубавите жени.
Ницше се е побъркал и завършил живота си в лудница. Смята се, че причината е
несъответствието на неговата философия и реалността. Това, което нихилизмът
може да причини на човека са вътрешни психологически проблеми в личността
възприела в живота си философията на отчаянието. Отчаяние, повредено общуване,
негативни чувства – празнота и безнадеждност, самота, не значимост, страх и
безпокойство.
Познавате ли хора,
които са отдадени в живот на лично отчаяние и апатия, правейки само това, което
им доставя непосредствено удоволствие? Дали живота им се състои в това да
прекарват времето си пред телевизора гледайки филми, спорт, слушайки рок или
техно музика и други развлечения, които ги откъсват от истинската реалност и
същинските проблеми на живота? Дали ние водим живот на надежда или живот на
отчаяние? Предвид направените твърдения нихилизма не оставя стая за надеждата.
Християнството
предлага разрешение на проблема. Основата на цялото евангелско послание на
Християнството е, че Исус Христос, Божият син умря за да могат всички да бъдат
спасени. Бог подсигури на отчаяното човечество надежда. Нихилистът може да
знае, че не е сам в света. Той има възможност да разбере Христовата изкупителна
любов и изкупление и да ги приеме в живота си. Думите на Спасителя са отправени
към всички, които са отчаяни и са загубили надежда:
“Елате при мене всички,
които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя”
(Ев. От Матей
11:28)
Прекрасно е да знаем,
че Бог е там и Той не мълчи. Ще приемеш ли това предизвикателство срещу твоето
безсмислие и отчаяние в живота? Сега е благоприятно време да го направиш.
Използвана литература
Книги на кирилица:
1. Бекет,
Самюел, Молой. Издателство ФАМА, София – 1994.
2. Божкова,
Евелина, Концепцията за човека разгледана в светския екзистенциализъм.Дипломна
работа пред Библейска Академия ЛОГОС, София – 1996.
3. Бъом,
Хайнц, Ърнест Хемингуей. Статия, сп. Слово и Дело, ВЕРЕН, София, год. 14
1`00.
4. Камю,
Албер, Разбунтуваният човек. Изд. Лик, С. 1994.
5. Ницше,
Фридрих. Тъй рече Заратустра. Изд. Христо Ботев, София – 1990.
6. Русев,
Станислав, Размишления върху някои фрагменти на постмодерната култура и
християнска вяра. Есе. С. 1999.
7. Сайър,
Джеймс, Вселената до нас. Справочник за различните светогледи. Нов
Човек, София – 1993.
Книги, статии на
латиница:
1. Cotton, Ray, Ethics:
Pick or Choose? Essay.
2. Johnson,
Phillip E., Reason in The Balance. The case against Naturalism in Science,
Law and Education. Illinois: INTER-VARSITY PRESS, Downers Grove,
1995.
3. Knight
R. George, Philosophy and Education – Introduction from Christian
Perspective. 1980
4. Pearcey,
Nancy R. Reason in the Balance, Books in Review.
5. Sproul,
R. C., Lifeviews. Make a Christian impact on Culture and Society. New
Jersey: Dlemina H. Revell company old Tappan – Powers Books, 1986.
Няма коментари:
Публикуване на коментар