Powered By Blogger

вторник, 19 декември 2017 г.

ПРИМИРЕНИЕТО



  “А всичко е от Бога, който ни примири със Себе си чрез Христос и ни даде служение на  примирение….”    Ап. Павел                 

 Всеки от нас е чувал, а навярно и употребявал думата “примирявам”. Във всекидневното общуване ние познаваме изразите “Тежко е, но трябва да се примирим с положението”; “Бързо се примиряваш с мъчната ситуация в живота”; “Примирение със съдбата”. За съжаление подобни изрази често са натоварени предимно с отрицателен заряд и създават съвсем различна от истинската представа. И така, какво е примирението? В настоящата разработка бих искал да разгранича всекидневната употреба на термина, която в повечето случаи е негативна, от богословското значение на примирение. Разгледано в този контекст, понятието е заредено предимно с позитивен заряд и означава нещо твърде различно от обичайната си употреба!             Желанието ми е да се обърнем към Библията и по-точно в Новозаветния пасаж  2 Коринтяни 5:18-21, където да обясним богословската идея за примирението. Задачата ми е да отговоря на поставените въпроси: Какво е примирението? Защо е нужно то? Кой го осигурява? Какво е човешкото действие, когато Бог примирява света със себе си? Какви са последствията от примирението? Последствията за човека, природата и живите същества? Какви са измеренията на примирението – света на човека и на природата? Как е употребена думата свят? Дали примирението може да бъде изгубено? Какъв трябва да живота ни на примирение с Бога? Първоначално ще предложа дефиниция на примирението: Примирението е прекратяване борбата и враждебните отношения между човека и Бог, които са причинени от човешкия грях. Спиране на войната между двете борещи се страни и въдворяване на мир. Примирението е изцяло Божие дело, защото Бог в Христос примирява света със себе си (2 Кор. 5:19). Нека да цитирам пасажа от коринтяните: “А всичко е от Бога, който ни примири със Себе си чрез Христос и ни даде служение на примирение, тоест че Бог беше в Христос и примири света със Себе си, като не счете на човеците прегрешенията им, и че вложи в нас словото на примирението. И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос примирете се с Бога, който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.” (2 Кор. 5:18-21)[i]             В пасажа ап. Павел излага няколко идеи: Бог примири света със себе си (ст. 19); Бог в Христос примири всички нас със Себе си; Бог ни даде служение на примирение (ст. 18 б; 20); Човеците са грешни (ст. 19 б); Мисията на посланиците на примирението е да умоляват всички хора да се примирят с Бога (ст. 20); Бог направи грешен Христос, Който беше безгрешен, за да станем ние праведни(ст. 21). Така ключовите тези могат да се формулират по следния начин: Примирението, което Бог направи със света е да не счете прегрешенията на човеците; Бог е извършил примирение със света (или всички хора) вменявайки грях на Христос, за да станат човеците праведни пред Бога. Нека да разгледам значението на отделната дума в пасажа, която е примирение. Думата е използвана като глагол примири три пъти в ст. 18 а,19, 20, и като съществително примирение два пъти в ст. 18 б, 19б, или общо 5 пъти в целия пасаж от 18-21ст. Ако разделим думата при-мир-и ще видим, че коренът й е мир с представката „при”. Имаме идеята за мир. Бог въдвори мир между света и Себе си. В превод от английски, думата примирение е reconciliation, и глаголаreconcile – помирявам. Значението е помирявам, сдобрявам, примирявам, изглаждам конфликт, съгласувам. Думата reconciliation е употребена със синонима atonement, който и в превод означава изкупване, изкупление, компенсация. Какъв е произходът и значението на думата? “Английската дума “atonement” е изведена от думи, “at-one-ment”, да направя двете части една, да помиря две партии една към друга. По същество това означава помиряване (reconciliation). В съвременната употреба това има по-силно значение, именно, процесът, при който пречките за примиряване са премахнати. В настоящата употреба, фразата “to atone for” означава задачата, работата в курса на действие с цел премахване, унищожаване последиците от погрешното действие с идеята за възстановяването на взаимоотношенията, които са развалени от погрешния акт.”[ii] Понятието примирение има богословски смисъл и за да сме по-точни в религиозен и библейски контекст означава “работата на Христос с кулминацията на Разпятието.” Употребата на термина примирение може да се проследи в KJV на Ст. Завет от еврейския корен кафар (kaphar), но само веднъж в Н. Завет (Рм. 5:11), където е преведена думата katallage  със значение примирение (reconciliation). Въпреки че думата не се среща буквално, идеята е изразена в много форми и разнообразни библейски образи, което придава на примирението богословска комплексност на смисъл.[iii] Показателно е наученото от контекста, че животът на примирение с Бога е един нравствен живот. Примирението ни с Бога трябва да има за своя последица свят живот. Бог ни примирява със Себе си в Христос, нас които сме грешни, за да можем да станем праведни и да се усъвършенствуваме в святост и страх от Бога! Бих могъл да го кажа и така: доказателството за нашето примирение с Бога е нравствения ни характер и поведение. Дали ние живеем в духовна и плътска чистота? Уместно е да кажа, че темата за морално-нравствения живот е ключова в Павловото писмо до коринтяните (първото и второто послание до Коринтяните). Знаем, че някои от проблемите в Коринтската църква са били сексуална неморалност, спорове и разделение (вж. 1 Коринтяни 5:1; и 1:11).   “Ако този стих е обръщение директно към жителите на Коринт, то Павел умолява християните там, при съгрешаване да се примирят с Бога. От богословска гледна точка едно по-широко тълкуване означава, че всички ние ежедневно трябва да се стремим отново и отново да се примиряваме с Бога (Мт. 6:12; 1 Йн. 1:9). Целият пасаж от 16-21 стихове се отнася в по-широк смисъл, отколкото само за Коринт. Обръщане с мир към всички. Освен това в гръцкия текст няма местоимение “вас” след глагола” молим”. Затова много вероятно е Павел да предава тук своя призив на благовестие на всички народи: “Примирете се с Бога”. Примирението означава възстановяване общението в любов след дълго отчуждение.”[iv]            
В заключение на тълкуването на пасажа, бих разгледал възможните негови приложения. Пасажът в 2 Коринтияни 5:18-21, който има за основна идея примирението на Бога и човека, е приложим до следните съвременни ситуации и проблеми – споровете и разприте в църквата, семейните разделения и караници, конфликтите със съседи и колеги в работата, военните конфликти и граждански войни в държавата.   

Споровете в църквата            
Днес все още се намират църковни общности сред протестантските (и други християни) формации, които се карат и разделят по доктринални или социални въпроси. Историята на църквата свидетелства за непрекъснати спорове, несъгласия, разделения и множество фракции между християните. В модерното време Протестантските формации са се разделили на множество групи и църкви със специфични имена. Така например, съществуват петдесятни, харизматици, непетдесятни – баптисти, конгрешани, методисти, реформатори, свободни и т.н. Случва се всички тези партии да спорят и се карат помежду си по догматични въпроси като например, кръщението с вода и Дух, говоренето на езици, знамения и чудеса в съвременните времена и др. Често групите не приемат различията си и започват да изпитват неприязън или враждебност към своите братя по вяра. Подобни проблеми се срещаха и в Коринтската църква, до която Павел пише своето писмо. Библейското решение на тези проблеми е учението за примирението – Бог в Христос примири всички хора със Себе си. Бог не желае неговите хора да се карат и разделят поради различията си. Той е разрешил проблема с отчуждението в отношенията с човека поради неговия грях. Така и ние трябва да живеем в реалността на мирните отношения с Бога и ближните като избягваме караниците и разделенията. Ние трябва да се борим с греха и да живеем в мир с всичките човеци!

 Семейните разделения и караници            
 В семейството понякога стават конфликти, разправии и разделения. Съпрузите се отчуждават поради сексуален или друг допуснат грях и спират да живеят заедно. В някои случаи се стига до разводи, дори и сред християни. В ситуации на криза в семейството на помощ идва истината за Божият мир с човека. Съпрузите, които са отчуждени и разделени в отношенията си трябва да чуят словото на примирение, което проповядва Павел. Те трябва да се покаят и да приемат Божието прощение за сторения грях, защото грехът разяжда душите им и ги държи далеч един от друг. Библейското разрешение за семейните спорове, борби и разделения е примирение. Примирението, което Бог направи в Христос за мъжа и жената, за теб и мен и за всички хора. Съпрузите трябва да положат усилия да се справят с отчуждението, колкото и дълбоко да е то, отчуждение, което се е трупало с годините. След това трябва да вложат всички сили за да установят мир и любов един с друг. Така децата им ще израстват в уютен и красив дом.

            Конфликтите със съседи            
Както в семейните отношения има конфликти, така е и със съседите. Често съседите се изправят пред проблеми, които ги поставят във враждебни взаимоотношения. На някой му протекла тръбата и наводнила апартамента на другия отдолу. На съседа отгоре кучето му лае и вдига много шум. Веднага започва кавгата и споровете. Вместо да се настройват един срещу друг, съседите трябва да живеят в мир и хармония. Вярващите, които са примирени с Бога и познават Божия мир, са длъжни да дават пример на живот в разбирателство и мир. Когато възникнат непреодолими спорове и несъгласия водещи до материални щети, тогава те трябва да следват моралните норми на Библията за да се справят със ситуациите.
   
Колеги в работата            
 Когато вършат съвместната си работа между колегите възникват несъгласия и конфликти. Случва се някой да сбърка и да ощети другия и ето повод за кавга. В повечето случаи работата изисква умение и специално усилие от страна на работниците. Някои обаче решава да кръшне и прехвърли работата на другия си колега. Последният е ощетен и гневно се противопоставя на мързеливия си съработник. Става разпра, караница, разменят се гневни думи и погледи. Веднага двамата влизат във вражда и борба помежду си. Отново на помощ идва Божият призив за примирение. Човеците имат един творец и се приема, че са братя, следователно не трябва да враждуват помежду си. Когато колегите се мразят и отхвърлят, работата им заедно не върви. Те вървят към разделение и скоро могат да изгубят работата си. Затова е необходимо да поправят грешките си и да бъдат снизходителни към другите, които ги допускат. Примирението между тях трябва да следва образеца постановен от Бога, който “не счете на човеците прегрешенията им”, но им даде примирение в Христос.
 
 Военните конфликти и граждански войни в държавата            
 Идеята за при-мир-ение или по-мир-ение извиква образа или картината на бунтовници, които след дълго воюване и извършване на въоръжени нападения, насилие и убийство на невинни хора в държавата, предават оръжие и заживяват в мир. В нашето съвремие все още се водят войни и борби за власт и територии, насилват се хора и дори се отнема човешки живот. В някои държави за дълго има мир и хармония и хората живеят задружно и щастливо. Но има и други държави, които понасят на гърба си конфликтите, споровете, разделението и враждебността на своето общество. В страните от третия свят бунтовни групировки ежедневно водят граждански войни и предизвикват междуособици сред мирното население. Мисля, че в тази ситуация се разкрива актуалността на библейското учение за примирението. В делото на примирението Бог принуждава бунтовниците да снемат оръжието и да спрат да воюват. Вместо това те трябва да се помирят с Бога и човеците, за да живеят един мирен и спокоен живот! Точно тук е ролята и задачата на “служителите на примирението”, които трябва да умоляват от Христова страна тези хора да се примирят с Бога: “И така от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос примирете се с Бога.” (2 Кор. 5:20)  Християните са длъжни да бъдат съпричастни към конфликтите на нашето време и да изпълнят мисията, която Бог иска от тях – мисията на примирението.  

Бележки:
1. Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, изд. Верен, С., 2001, с. 1326. 
2. A Dictionary of Christian Theology, edited by Alan Richardson, SCM Press LTD, 1996, p. 18.       
3. Пак там.       
4. Новая Женевская учебная Библия, синодален превод, Библейска лига, 1998, с. 1608.




Няма коментари:

Публикуване на коментар