Powered By Blogger

вторник, 19 декември 2017 г.

Тайната на щастливия живот


 “…защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в тайната да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност.” Ап. Павел

  Икономическата ситуация в нашето съвремие ни поставя в следното положение. Мнозина от нас са скитници, които нямат дом, храна, вода, кола, банкова сметка и лукса на Западния жизнен стандарт. Думата, която подхожда на тази прослойка в обществото е бедни. Другата група от хора е тази на богатите. Те са гостите на бляскавия, луксозен и скъп хотел “Рич” (в превод от английски „богат”), които безгрижно и охолно се изтягат в широките си легла. А скитникът стои сам навън в уличната градина. Вече се стъмва, а той още не е вечерял и търси място сред дърветата, където да преспи. И тази нощ ще си легне гладен. Ослепяващата светлина струяща от хотела му помага да се ориентира в тъмното. Горният пример ни показва, че в съвременния свят съществува един “мощен глобален светоглед”, който макар и неясен, тегне над всички нас. Този възглед е проникнат от лозунга на кока-коловата култура, който представя една “идеализирана версия на американския начин на живот, с неговата подчертана консумативност и парите, които я улесняват”. (У. Макбрайт) Трагично е да виждаш как много хора днес се стремят към т.нар. “американски начин на живот”, живот в богатство и лукс. Така те смятат, че разковничето на щастливия живот е именно в това – богатството. Но дали това е наистина така? Имайки предвид това, ние можем да зададем въпросите: Какво е животът? Защо живеем? Какъв е смисълът на живота? Докога ще живеем? Животът – Божи дар или наказание? Страданието на живота? Защо има хора, които живеят в богатство, докато други тънат в бедност и мизерия? Търпението от живота? Неизвестността на живота? Дали сме в състояние да живеем, когато изгубим всичко – семейство, приятели, работа, икономическа сигурност, почит и уважение? Всички тези многобройни въпроси бих обединил в темата за тайната на щастливия живот. Защото тайната на щастливия живот е умението да се живее и в бедност и в богатство. Целта, която си поставям с тази проповед е, да стимулирам слушателите си да търсят и открият тайната на живота – доволство в ситуация на бедност, нищета, скръб, страдание, както и в ситуации на богатство, изобилие, успех, щастие. Човешкото състояние в света

“…защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм. “В каквото и състояние да съм…” казва Павел и посоча към битието на човека. Човекът стои, той е, или той съществува в света. Според философите това, че ние сме, ни придава особено място в природата. Но дали това е така? На пръв поглед изглежда, че нашето съществуване е нещо много важно. Но веднага възниква въпросът: Защо сме? Кой ни е направил да сме? И как така сме станали, след като преди не ни е имало? Какво сме били преди да станем? Какво е имало преди това “съм”? Теолозите ни отговарят на всички тези въпроси, без дори никой да ги е питал. Нали те са знаещите и намират отговор на всичко. Знаят ли обаче, че когато отговорят на един труден въпрос, се появява още по-труден. Когато отговорим, че Бог ни е създал, се появяват други два въпроса: Какъв е Бог и Как ни е създал? Незнайно как, отговорът поражда нови въпроси и така до безкрай. Затова се казва, че на върха на планината на познанието стоят теолозите, които са знаещите. От небето валят въпроси за човека, Бог, света, а те ги отбиват с щита на църковната догма.
Но да се върна на нашия въпрос: какво е състоянието на човека в света? Човешкото състояние в света е нищета. Нищетата се разкрива в човешката природа и нагласата ни към живота. Природата човешка е противоречива, изменчива и най-лошото, греховна. Каквото и съ-стоя-ние показва точно това. Променливите състояния на човека и живота му приличат на непрекъснато променящите се природни сезони. Есен, зима, пролет, лято. Както промените в климата – топло, студено, влажно, суша, тъмно и светло. Устойчива ли е природата човешка? Не! Когато се почувства самотен, изоставен човек започва да мрънка. Скръб завладява сърцето му. Случва се той да загуби работата си и ето депресията вече хлопа на вратата му. И той й отваря, за да го улови с грозните си ръце. Неусетно гъстия мрак се е промъкнал в клетата му душа. Тежка катастрофа сполети него или близките му хора. Умират невинни, без да са очаквали. Отишли да се радват, да се поклонят на празника и ето автобусът ги прегазва и загиват десетки. Радостта преминава в траур и скръб. Струва ли си да се раждаме, след като ще умрем? Струва ли си да идваме в живот, след като животът ни затрупва с нещастия и беди? Какъв е смисълът на живота – живот човешки, който носи и щастие и нещастия? “В каквото и състояние да съм” казва Павел и признава пред приятелите си филипяните, че се радва, но едновременно с това е и в скръб. Радостта на апостола обаче не е в земните, материални неща, а  в Господа съгласно ст. 10, “радвах се в Господа”. Павел е в скръб, защото е в затвора заради Господа. Как човек, който е зад решетките би могъл да се радва? Звучи неразумно, но цялото послание е осеяно с думата радост. Тонът на Павел е оптимистичен, радостен, светъл като казва: “Винаги се радвайте в Господа”. Как да се радваме след като живота ни изобщо не е за радост? Павловият живот ясно показва нищетата човешка. Той премина през множество страдания – корабокрушения, изтезания и затвор, “…в скърби, в нужди, в страхове, в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене….” ( 2 Кор. 6:4-10) “защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм.”              Научих предполага, че той не е знаел да бъде доволен. Как се е научил? Кой го е научил и кога? Защото все някой ни учи на живота. Колко време трябва да се уча да съм доволен?. Майка ми ме научи как да ходя, да играя и обичам. За всичко това се изисква време. Нищо не става за един ден, нали? Дали животът ще ми стигне? Възможно ли е да постигна научеността си в другия живот? Един живот не стига да се науча да бъда доволен от живота, защото не знам какво ме очаква в живота? Как бих знаел да съм доволен от живота, преди да съм срещнал целият живот? Как идва живота ми ден след ден? Всеки ден идва нова порция живот. Животът ми не идва изведнъж цял, за да го позная и се науча да го живея? Тогава как мога да се науча да изпитвам доволство от него? Но Павел казва “…защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм” в живота. Следователно, човек се намира в различни състояния в живота. Животът идва и го заварва в радост, скръб, гняв, страх, погнуса, любопитство… Аз стоя (от “съ-стоя-ние”) в присъствието на живота с определена нагласа. Посрещам живота понякога с усмивка, понякога с разкривено лице, гневни очи и стиснати зъби.
“Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея.” Зная, Зная повтаря Павел, зная как да живея. Малцина биха имали смелостта да кажат това. Моя милост е от тези, които нямат смелост да заявят както Павел, че знаят как да живеят. Наистина, как да живея? Въпросът веднага е следван от друг въпрос: как зная? Знанието ми за живота, моя собствен живот вродено ли е, или придобито от опита. Разбира се човекът, който казва Аз зная да живея е старец и е живял дълго. Значи той знае, защото го е преживял. Но как знае за живота преди да го е видял цял? Нали аз виждам сградата пред мен цяла и казвам: аз я познавам, защото съм я видял. Как така някой казва, че познава живота преди да е изчакал да вкуси и малкото, което е останало от него? Нима аз знам какво предстои утре? Нали животът се случва във времето. Какво е времето? Времето се състои от минало, настояще и бъдеще. Какъв би бил животът ми в бъдещето, аз не зная и никога мога да не узная. Бих могъл да зная, какъв е живота ми в миналото, което е съхранено в моята памет. Защото този живот вече е изтекъл, пре-минал и не съществува вече, защото и миналото време го няма. Аз мога да зная за живота си, докато се случва в настоящето, защото нещата се случват пред мен. Но как мога да зная живота си в бъдещето, което все още не е дошло? Така както бъдещето е неизвестно, така и животът, който ще дойде с него е неизвестен. Тогава как се казва: Аз зная? Човек знае какво е живота и как да го живее само, когато Бог му открие. След като на човек не му е известно, откъде идва и накъде отива, това е известно само на неговия творец, значи смъртния не познава и живота си, освен ако създателят не му го разкрие. Така той ще има и сила за живот. Силата ти за живот е дадена от Бога. Както се казва: “и вдъхна в ноздрите му дихание и той стана жива душа.” Човекът е жива душа и е същество изпълнено с живот. Защо Павел може да намери радост във всяка ситуация от живота? Защото той знае как да живее и има сила за живот. Животът му е положен в Божиите ръце. Всичко е от Него – и добро и зло, бедност и богатство, скръб и радост, щастие и нещастие. Когато ти съзнаваш, че животът ти е даден от Бога и е в Божиите ръце, тогава твоята душа ще е спокойна. Тогава ти няма да имаш страх от собственото си състояние в света. От променливата си природа. Защото Бог е над живота. Той е по-голям от самия живот и неговите превратности. Житейската философия на Павел да се радваме при всякакви обстоятелства в живота би била много проста, ако той не си даваше сметка за човешкото състояние в света – нищетата и нещото, което стои над живота – Бог. Битието на Бога в света мощно пори водите на живота и си проправя уверено път сред вълните. Това е “сламката”, за която Павел се хваща за да не се удави – познанието за себе си и Бога, Който дава сила за живот. Кой и кога би могъл да извика: Бог е велик, Бог е добър както се пее в песента? Никой не може да го направи, когато над него тегне усещането, че светът му е обърнал гръб. “Живот без маска и без грим – озъбено, свирепо куче” казва поета. Такъв е понякога живота, с който трябва да се бориш неуморно. Но когато е в оскъдица, човекът е способен да каже уверено: Бог е велик, Бог е добър само в стаята на своето сърце. Сам Христос ни казва да се усамотим в скритата стая и там да срещнем Него. Както и пише един християнски учител: “Хайде сега, човече, избягай мъничко от твоите дела…Влез в скришната стая на ума си, прогони всичко, освен Бога и туй, което ти помага да го дириш, и като си заключиш вратата, потърси Го. Кажи сега, цяло мое сърце, кажи сега на Бога: търся лицето Ти, лицето Ти, Господи, диря.” (Анселм) В скришната стаичка на ума и сърцето си ти можеш да намериш утеха в Христос, Който е въздухът на нашата вяра както е въздухът за белите ни дробове. Само той ни дава живот и Той е животът: “Защото животът за мен е Христос…” (Филипяни 1:21)
      Тайната на щастливия живот. Доволството от живота “навсякъде и във  всичко съм посветен в тайната да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност.” Тайната на щастливия живот е умението да се живее и в бедност и в богатство. Но за да стане това човек трябва да познава себе си. И по-важно да вярва, че Бог дава сила за живот. Животът създава конфликти и човек влиза в разпра се него. По думите на поета: “С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него доколкото мога.” Често живота прилича на пъргав и усмихнат сервитъор, който ни поднася горчиво и блудкаво кафе или прокиснала супа. Вместо добре сготвено и вкусно ястие, животът-келнер ни сервира буламачи. Така ни връхлитат нещастия и беди. Защо ли? Да се чудиш какво да ги правиш! Тайната на щастливия живот не е нито в богатството, нито в бедността. И богатството и бедността са дадени от Бога на човека (Пр. 30:8). Докато Павел заявява, че е в състояние да живее и в бедност и богатство, древния автор се отказва и от двете: “не ми давай нито бедност, нито богатство, храни ме с насъщния хляб…” (Притчи 30:8) Той излага и своите основания: в богатството е възможно да отхвърли Бога, а в бедността има опасност да открадне и опетни Неговото име. Нима и ние, знаейки човешкото си съ-стоя-ние не сме склонни на същото? Но мъдрецът продължава “храни ме с насъщния хляб” или с Павловите думи: дай ми да съм доволен в каквото и състояние да съм, да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност. Нека това да е и нашата молитва към Бога. Щастливият живот не е в богатството, защото много богати хора и днес са нещастни. Нещастието ни не е в бедността, защото макар и в мизерия хората живеят и оцеляват. Щастието е да си се научил и да знаеш, Кой си? Какво наистина е животът? И какво е Бог за теб? Тайната на щастливия живот е да си доволен и радостен в Господа, въпреки изменчивите обстоятелства. Животът предоставя на човека сладки и горчиви неща. Но щастливият човек няма да взима живота много навътре, защото знае, че няма да излезе жив от него. Той може да извика силно: “Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепява.” (Филипяни 4:13)      


Май, 2009 г.    

Няма коментари:

Публикуване на коментар