„Често, събуждайки
се от тялото и връщайки се към себе си,
изоставяйки
външното и ставайки аз самият,
съзирам някаква
чудна и всеобхватна прелест и вярвам,
че ми е отредено
по-висша участ,
че животът, който имам да живея, е по-достоен,
че съм
тъждествен с божественото и съм вкоренен в него,
понеже съм
стигнал до отвъдната действителност и съм укрепил себе си
отвъд всяко
друго умопостигаемо,
и след тази
успокоеност в божественото, като низходя в разсъждението на ума,
питам се, как
така и сега се спускам надолу,
а и как някога е
встъпила в тялото същата тази душа,
която макар да е
в него, пак ми показва истинската си същност.”
Плотин, Енеади
Няма коментари:
Публикуване на коментар