Труден ли е трудът?

“Непосредствена последица от това, че човекът е отчужден от продукта на своя труд, от своята жизнена дейност, от своята родова същност, е отчуждението на човека от човека.” (К. Маркс)

Характеристики на понятието “труд”

            Понятието "труд" би могло да се опише с множество характеристики. Трудът се асоциира с изразходване на пот, нерви, умора, когато става въпрос за физически труд. В традиционното мислене, което изхожда от Християнската култура и Библията, трудът представлява наказание от Бога на човека за неговото непокорство на Божиите заповеди.[1] Трудът е мъка за работника. В световната литература има много препратки за труда във формата на поговорки и мъдри мисли. Познати ни са поговорките от рода на “Който не работи, не трябва да яде”, “Трудът с песен, е по-лесен”, “Трудът краси човека”, “За лудо работи, за лудо не стой”, “Учи за да не работиш” и т.н. Великият стожер на църквата и Християнската традиция, апостол Павел в своите поучения относно труда поместени в посланията му не забравя да вмъкне някое от мъдрите народни умотворения като “Не обвързвай устата на вола, когато се труди” или “всеки работник заслужава заплатата си” или “Трудът ви в Господа не е напразен”[2]. В контраст е възгледът на френския екзистенциалист Албер Камю. В неговия мит за Сизиф[3] той говори за безполезния и безсмислен труд. Абсурдът на човешкото съществуване в света е представен чрез образа на Сизиф – “абсурдният герой”. Сизиф е осъден от боговете на тежкото наказание да бута безкрайно голяма скала до върха на планината, откъдето камъкът отново се търкулва поради тежестта си. Така клетникът е изправен пред участта си на безполезен работник в ада. Според Камю трагедията в мита е в това, че героят е “съзнателно същество”. Понеже е самосъзнателно същество обреченият на безполезен труд работник съзнава абсурдното си положение: “Работникът днес работи цял живот, има все едни и същи задачи и тази съдба е не по-малко абсурдна. Но тя става трагична само в редките моменти, когато той я осъзнава.”[4]

            Но простия народ на труда си го е казал: “От работа се гърбавее, не се хубавее”. Затова работникът е усвоил максимата, че “работата няма да избяга”.

            Трудът се характеризира с качеството си на ниско квалифициран или високо квалифициран, ниско платен или високо платен труд. Често любовта към труда е възхвалявана, както и трудолюбивият човек и обратно, омразата към труда и мързеливецът са порицавани. На една къща в квартала ми има надпис: “Всеки трудовак, ударник”.  Трудовакът е войник, който прекарва военната си служба като трудовак или работник. Затова по мое време имаше “трудови войски” или “строителни войски”, където служих и аз.

Трудът би могъл да бъде и интелектуален труд. Това е всяко прилагане на разума в науката наричан още научен труд. Например, учените в университетите и институтите извършват главно интелектуален труд, преподавайки и чрез своите научни разработки. Интелектуален труд е прочита на книга, задаване на въпроси, мислене, писане на есе, реферат, статия, дипломна работа, дисертация и дори томове с книги. Настоящото есе върху труда е добър пример за интелектуален труд. Според английския философ и основател на емпиризма Франсис Бейкън, знанието е сила и бих добавил, но и труд. Въпреки че е крайно подценен, учителският труд е също толкова труд, колкото и този на работника в завода, защото учителят се труди да научи своите ученици на нови знания и умението да мислят.

Сравняване характеристиките на труда с тези в текста на Маркс

            Нека да помислим! В кои случаи трудът е труден? Трудът е труден, когато работим много, а получаваме малко. Поетът Никола Вапцаров пише в стихотворението си „Не бойте се деца”: „Работиме много, работим от сутрин до здрач. Но хлябът е малко, хлябът не стига, деца.”[5]

            Трудът е труден главно в два аспекта: първо, когато човекът се труди само и единствено за физическото си съществуване и пренебрегва дълбоко заложените в него духовни и умствени заложби; второ, когато на човека му се налага да работи труд, който мрази и същевременно пропуска да се реализира  в това, което обича и наистина може да прави! Постановявайки тези два проблемни момента на понятието “труд” бих искал да потърсим експертното мнение на философа, предизвикал полярни оценки със своите идеи и опитите на неговите последователи да ги осъществят. Името му е Карл Маркс (1818-1883 г.)

            Вярвам никой няма да оспори, че голямата тема при Маркс е „Отчужденият труд” на човека в съвременното общество и отричане на човешката природа. Маркс не отнася към труда всички характеристики, които аз очертах преди това. Той акцентира върху една характеристика: отчужденият труд[6], и я развива по-широко. Какво означава това? Труден ли е трудът или отчужденият труд, за който говори немския философ? Според текста отчужденият труд е действително труден за човека. Главната причина за това е, че при този труд става обезличаване на човешката личност. Това е труд, който засяга в дълбочина човешката същност, „труд, в който е заличена индивидуалността на работниците.”

Във фрагмента от “Икономико-философските ръкописи” със заглавието “Отчужденият труд”, Маркс дава една негативна и една позитивна характеристики на понятието „труд”. Трудът по думите му би могъл да бъде наложен отвън на работника и той да работи по принуда. Но трудът може и да бъде позитивен или свободен труд. Какво се има предвид с това ?

Анализ и коментар върху “Отчужденият труд” и други фрагменти

            Човекът и трудът

Бих искал да навляза постепенно в значението на понятието „труд” като преди това разгледам идеята на Маркс за човека. Защото трудът принадлежи на самия човек! И така, какво е човекът?

В „Икономико-философски ръкописи от 1844 г.” е представена идеята за човека и неговия труд. Тук авторът прави ясно разграничение между животното и човека: “Човекът обаче прави самата своя жизнена дейност предмет на своите искания, на своето съзнание. Той има осъзната жизнена дейност.” Човекът е “съзнателно същество, също има осъзната жизнена дейност.” Човекът е “родово същество” и неговият собствен живот е предмет, който той съзнава, не е така с животните. Човекът създава предметен свят, обработва  безкрайната природа като по този начин той се самоутвърждава като “съзнателно родово същество.” В това се състои същността му. Човекът произвежда “универсално”, докато животното произвежда “едностранно”. Човекът възпроизвежда цялата природа свободно без да е детерминиран от нея (човекът е природно същество). Животът на животното е изцяло предопределен от природата. Дейността на човека (или създателят човек) е свободна, защото той е съзнателно същество. Тук бих запитал: Ако човекът е природно същество, то как е свободно, независимо от природата? Дали е достатъчно наличието  на съзнание за да си свободно независимо същество? При Маркс наблюдаваме паралелни идеи: човекът е съзнателно същество; и човекът е природно същество. Той дава характеристиката “съзнателно” за да отграничи човека от природата и от животните. Това е смисълът, в който ние разбираме понятието “свобода”. Не е ясно как се съвместяват съзнателното и несъзнателното-природата? По какъв начин природата (безсъзнателното) създава съзнанието на човека?

Освен, че създава по законите на природата (като природно същество), човекът създава и по законите на красотата.

Заслужава си да обърнем внимание на идеята за човека във връзката му с обществото, защото отчужденият труд се заражда в обществото.  Всъщност текстът е своеобразна критика на Маркс на съвременното обществото. Човекът (“работникът”, “производителят”) се труди, произвежда стоки.Отчуждението на човека е в самият акт на производството, “вътре в самата производствена дейност”. Работникът е представен като стока: “Работникът става толкова по-евтина стока, колкото повече произвежда.”

Първоначално в семейството човекът е съзнателно, създаващо, свободно същество. Това е човешката му същност. Човешката същност е една, но при ставането (положена в опита) същата тази същност се обръща срещу него. Когато се явява в обществото сякаш същността на човека се изменя и става друга. Човекът произвежда стока трудейки се, но и сам става стока отчуждава се в и от своя собствен труд. Как така и защо? В обществото човекът създава за другите. Непредвидимо е самореализирането на човека в обществото и как може да се преобърне неговото съществуване. Примерът, който ми идва наум е малкото дете, което е силно и хвърля играчките си накъдето пожелае, но обича да замерва родителите си с тежки предмети – порцеланова чаша, стъклено шише и др. Силата в собствената природа на детето се обръща срещу самото него. Така то може да нарани себе си и другите. Човекът е трудещо се същество и трудът е в човешката му същност, но в съвременното общество човекът е отчужден от труда си и „за работникът трудът е нещо външно, т.е. не спада към неговата същност”, и поради това той е в състояние, в което „отрича самия себе си или изгубва човешката си същност”. Какво е последствието от това?

Човекът изгубва истинската си същност и се приравнява с животните: „човекът (работникът) се чувства като свободно действащ само при животинските си функции – ядене, пиене, размножаване, а в човешките си функции се чувствува повече като животно, животинското става човешко, а човешкото животинско.”Тук откриваме безпокойството на автора при заличаване границата между човека и животното в модерното общество. Основателна е критика му на тенденцията в труда си човекът да бъде приравнен до животинското: „животинското става човешко, а човешкото животинско.”

Какво причинява отчужденият труд на човека? (обобщение)

Човекът се самоотрича (отрича собствената си човешка същност) чрез труда си,  вместо да се утвърждава в труда си. В процеса на труда човекът е „извън себе си”. Всъщност, човешката личност се утвърждава чрез труда. Последствието: човекът се снижава наравно с животните. Човекът се отчуждава от себе си или „родовата същност на човека”, неговите „духовни родови възможности” му стават чужди. Става отчуждение от човешкото в него. „Отчуждаването на човека от човека” или отчуждаването на хората в обществото. На какво се дължи отчуждението на хората в обществото – работа, училище, съседи и т.н.? Според Маркс отчуждението в обществото се дължи на отчуждението на човека към самия себе си. Разгръщайки проблема с отчуждението на човека мислителят ни помага да разберем корена на злото в нашето общество: „Изобщо тезата, че човек е отчужден от своята родова същност, означава, че човек е отчужден от човека, като всеки от тях е отчужден от човешката същност.”

      Философът само поставя диагнозата на неговото общество и човекът живеещ в него, но не обяснява дълбоките корени на това отчуждение.

Интересно и полезно е да проследим степените на отчуждение описани от философа: отчуждение на човека-работника и неговия труд; отчуждението на човека от произведеното от него, стоката; отчуждението на човека от неговата човешка същност; отчуждението между човека и човека (обществото) (“…човекът е отчужден от продукта на своя труд, от своята жизнена дейност, от своята родова същност, е отчуждението на човека от човека.” )

            Друго последствие от отчуждението на човека е, че той изгубва свободата си, която е част от родовата му същност. Уместно е да попитам: всички хора в обществото ли са отчуждени (към тезата на Маркс) или само някои, класата на работниците? Капиталистът изпитва ли същото отчуждение? По-точната интерпретация на текста и проблема за отчуждението, ни кара да смятаме, че отчуждението засяга всички хора и главно започва в отношението между капиталистът и работникът или двете класи, които те представят – класата на собствениците (капиталистите) и класата на работниците (лишените от собственост).

            Какъв изход предлага Маркс на този съвременен проблем? Как човекът утвърждава себе си и другите в своя труд? Кога един труд е свободен? Отговорът на тези въпроси е даден в текста на Икономическите ръкописи. Свободният труд е възможен, в който човекът се удоволствува от продукта на своя труд. 1. В производството си човек се утвърждава в своята индивидуалност (или своеобразно на неговата индивидуалност), сила и висша проява на живот; 2. Човек изпитва истинска наслада от произведения с неговите ръце продукт и се удоволства от знанието, че е задоволил една човешка потребност. Произведенията, които хората  създават представляват „множество огледала, от които би се отразила нашата същност.”

            Разглеждайки проблема с отчуждения труд, Маркс предлага и своето решение: трудът като „свободна проява на живот” и „наслада от живота”. Тази теза е тясно обвързана с идеята на Маркс за човекът като природно същество, живо същество, извикано към живот и надарено с жизнени сили.

            Да обобщим казаното дотук. В текста трудът е представен в неговата негативна характеристика като отчужден труд. Отчужденият труд означава, че човекът се труди за обществото, но неговият труд е подценен – наемният труд на работника само увеличава капитала на буржоазната класа и последицата е отчуждаването на самия човек, отчуждаването на човека от човека. Решението на проблема, така както е видян от самия Маркс, е в труда си човекът да бъде субект. Производството на човека посредством труда трябва да утвърждава самия човек, да осъществява неговата истинска същност, “човешка, обществена същност.” В капиталистическото общество това решение не може да достигне своята крайна цел. Ето защо е необходимо създаването на друг тип общество – комунистическо. Комунизмът постулиран от Маркс се явява разрешението на проблема с човека в обществото или по-точно „разрешение на противоречието между човек и природа и между човека и човека”.

            Трудът става чужд на човека и отчуждава човека от самия него, когато работникът се труди само за физическото си съществуване, трудът  „не е задоволяване на потребност, а само средство за задоволяване на потребност извън самия труд.” „Също така отчужденият труд като принизява самодейността, свободната дейност до средство, превръща родовия живот на човека в средство за неговото физическо съществуване.”

            В текстовете си немският философ разграничава различни видове труд. Например,  всеобщ, среден и прост труд, сложен и обществен труд: „Но да се копае злато, да се добива желязо от рудника, да се произвежда пшеница и да се тъче коприна – това са качествено различни видове труд.” Съществува „абстрактно всеобщ труд”. Работниците са „прости органи на този труд („средният труд” – „това е определено производително изразходване на човешки мускули, нерви, мозък и т.н.” Работникът осъществява обществен труд в рамките на обществото в противоположност на частния труд – трудът е втъкан в „общественото отношение на хората” и се представя като „обществено отношение на вещите.”

            Друга характеристика на труда забелязана от Маркс е трудът като специфична форма на овладяване природата: „като целесъобразна дейност за усвояване на природното в една или друга форма трудът е природно условие за човешкото съществуване, независимо от всички социални форми условие за обмяната на веществата между човека и природата.”

            В “Икономическите ръкописи от 1857-1859 година”[7], Маркс приема възгледа на Адам Смит за труда на работника като жертва. Трудът на работника в „експлоататорските общества”, т.е капиталистическото е проблемен и извиква „отчуждение”, докато „действително свободния труд е при комунизма”.

            Трудът като удоволствие или товар! Трудът като товар е „труд по външна принуда”. Маркс проследява пътя на труда в различните общества –„робски, ангариен и наемен” и го определя като отблъскващ. Той вярва, че трудът може да бъде “свободен труд” и в материалното производство, но само: 1. „като е положен общественият му характер, и 2. като има “научен характер като е същевременно всеобщ труд, напрежението на човека не като определена дресирана природна сила, а като субект, който се явява в производствения процес не само в природна, самобитна форма, а като дейност, управляваща всички природни сили.”

            Човешкият труд и машината

            Маркс противопоставя трудът на машината (или умението и силата й в производствения процес) и „живият труд на работника”.  Показателно е описанието на машината в отношението й с човека, работникът: ”Сега, напротив, самата машина, която вместо работникът притежава умения и сила, е виртуозът, който притежава собствена душа в лицето на действуващите в машината механични закони,  и за постоянното си самодвижение потребява – както работникът потребява хранителни продукти – въглища, мала и т.н. (спомагателни материали). Дейността на работника, сведена до проста абстракция на дейност, е всестранно определена и регулирана от движенията на машините, а не обратно. Науката, която принуждава неодушевените членове на системата от машини да действува целесъобразно като автомат, посредством конструкцията си, не съществува в съзнанието на работника, а действува чрез машината върху него като чужда сила, като сила  на самата машина.”

            Прави впечатление задълбоченият анализ на автора относно отношението между човека и машината в процеса на труда. Нещо, което ние днес никак или малко осъзнаваме. Често работниците приемат машините за нещо дадено и техниката като служещи на човека. Ползваме машините и не съзнаваме, какво въздействие оказват върху нас – въздействат ни като”чужда сила”. Опредметеният труд на машините поглъща или подчинява живият труд на работника: „В системата от машини опредметеният труд противостои на живия труд в самия трудов процес като господствуваща над него сила, каквато по формата си е капиталът като присвояване на живия труд.”

            В нашето общество не се поставя под съмнение ролята на техниката като помощно средство в труда. Така в производствения процес живият труд на работника е изместен от чуждата сила на машините като накрая самият работник става излишен. Например, касиерката във веригата хипермаркети. Касиерката е изцяло в услуга на касовия апарат. Всъщност  машината е тази, която смята, а не самата служителка. Най-общо касиерката управлява ходовете на касовия апарат в реда: приема стоките на клиентите и ги поставя на скенера за отчитане на тяхната стойност (цената), машината сама запаметява цената  и изчислява общия сбор стойност (пари) на продуктите, машината дава разликата, касиерката съобщава дължимата сума и връща разликата на купувача. Служителят взема и връща банкнотите собственоръчно без да изчислява нищо; дори не му се е налага да запаметява цената на продуктите, защото това прави апарата. Служителят става слуга на машината, която извършва същинската (мисловна) работа вместо него! Работникът се труди без да влага нещо от себе си като работата му се състои в извършването на механични действия в „услуга” на машината.

            Механичният труд извършван от работника в манифактурата[8]

            Механичният труд прави работникът да  е пасивен – духовно и интелектуално: „Тази специализация на пасивността, т.е. снемането на самата специализация като специализация, характеризира механичния труд.” „Следователно това е съвсем прост труд, характерен със своята безформеност, безсъдържателност и подчиненост на машината, убийствен труд, който както при разделението на труда в манифактурата, изисква пълно подчинение от страна на индивида.”

            В капиталистическата форма на развитие на обществото „работникът е принуден да продава себе си, своя труд и човешкото в себе си”. Трудът за богатия и за работника не е еднакъв. Трудът „произвежда ум” за богатите, но..”но произвежда и тъпоумие кретенизъм за работника”.

            Омагъсаният кръг на съществуване на работника в капиталистическото общество описано от Маркс представлява следното: работникът се труди само за да получава заплата (доход), който му помага той да съществува за да работи отново и отново за увеличаване на капитала! Това поражда нищетата на човека: “Следователно нищетата се поражда от същността на самия днешен труд.”

            Какъв смисъл има в развитието на човечеството това свеждане на по-голямата част от човечеството до абстрактния труд? По-голямата част от човечеството (работниците в обществото) е сведено до абстрактния труд или отчуждения труд. Анализирайки отчужденият труд на човека от негово време Маркс има за цел да постигне разбиране за “ценността на хората и тяхното обезценяване.” Важният въпрос задаван от много философи е, какво е човекът? Дали човешкото същество е ценно или не? Каква е ценността на хората в съвременното общество (Марксовото и днес)?

Въпроси и отговори

            Накрая бих искал да обсъдя следните въпроси:  С какво се е променил трудът днес в сравнение със средата на 19 век, когато е писан текстът? Тези промени коригират ли по някакъв начин Марксовите представи или не? Валидно ли е описанието на отчуждения труд за нашата съвременност? До каква степен и за кои видове труд?

            Въпреки че трудът от края на 20 век се е променил много в сравнение със средата на 19 век, описаните от Маркс характеристики на труда в капиталистическото общество остават валидни и днес. Все пак, как се е изменил трудът? Днес модерният европеец работи по осем часа на ден пет дни в седмицата. Това прави около 40 часа седмично. Това строго регламентирано работно време е заложено в трудовия договор. Независимо от това все още има държави (като България), където работниците работят по 10-12 часа, шест или седем дни в седмицата. В кодекса на труда има регламентирано време за почивки и почивни дни, които с някои изключения се спазват от повечето работодатели. Всички тези неща създават някаква сигурност на работника. Капиталистическата форма на труда от Марксово време е същата и днес в реда- капиталист (собственик), работници, наемен труд, работно време, работна заплата. Маркс определя работникът както лишен от всякаква собственост. За разлика от онова време днес работникът е и собственик. Много от работниците притежават собствено жилище (с някои изключения), някои дори собствени автомобили, велосипеди и т.н., а повечето имат свой мобилен телефон. Е, все пак живеем в 21 век. Малцина обаче са тези, които притежават някакъв капитал. Ако беше така, то нямаше да са обикновени работници!

            Мисля обаче, че проблемът с отчуждения труд се среща и в нашата съвременност. И днес както и преди работникът произвежда стока, която не е негова, и до която той има ограничен (или няма) достъп, защото работната му заплата не му позволява. Например, служителят в хипермаркет е в непрекъснато съприкосновение със стоките, които са безкрайно много. Неговата работа е да познава всички артикули в сектора, да ги зарежда и подрежда във вид за продажба на клиентите. Но голяма част от тези стоки си остават чужди на човека, който отговаря за тях и ги предлага на купувача, в чийто ръце те попадат. Работникът също така  е третиран като стока наравно с всяка друга стока или по думите на Маркс “работникът става толкова по-евтина стока, колкото повече произвежда.” Ние все още живеем вкапиталистическото обществото, където „работникът е принуден да продава себе си, своя труд и човешкото в себе си”. Ужасно е да наблюдаваш как предлагайки се за продан работникът се чувства щастлив. Неговото “щастие” е от положението му на наемен работник, който мизерства на една заплата, с която изхранва себе си и клетото си семейство. Това фалшиво щастие обаче бързо изчезва, когато дебитната карта остане празна. Тогава идва същинското нещастие за човека.

            Същото е и с касиера в голямата верига хипермаркети.. Всекидневно през ръцете му минават стотици (и хиляди) банкноти, които не му принадлежат, но са собственост на капиталиста. Касиерът получава минимална част от многобройното количество пари, които той събира в касата на магазина.Трудът представен в неговата негативна характеристика като отчужден труд се наблюдава и в съвременните фирми, заводи, корпорации, институции. И днес човекът се труди за обществото, но неговият труд е отчужден и има за последица отчуждаването на самия човек, отчуждаването на човека от човека. Често производството на човека посредством труда вместо да утвърждава самия човек, да осъществява неговата истинска същност, “човешка, обществена същност.”, в противоположност го ограбва и лишава от тази негова същност.

            Проницателният анализатор на обществото лесно би забелязал обезценяването на човешката личност и труда на индивида. В случай, че попадне в “работническа” колегия по-интелигентния човек ясно открива “тъпоумие и кретенизъм” у работника. Често разговорите на колегите му се въртят предимно около простият труд, “характерен със своята безформеност, безсъдържателност и подчиненост на машината,” тежък труд, който напълно е подчинил индивида.

            И накрая, да се върна на първоначалния въпрос: Труден ли  е трудът? Да, трудът е труден, когато работата се извършва механично и човек не вижда плода от своя труд!

            Кога трудът би бил по-лесен и приятен за извършване? Какъв е този труд? Според мен можем да се научим от Маркс, какво означава истински труд?. Това е свободният труд. Да повторя още веднъж това великолепно описание на труда в текста на немския философ. Свободният труд е този труд, в който човекът се удоволствува от продукта на своя труд. В производството си човек се утвърждава в своята индивидуалност (или своеобразно на неговата индивидуалност) , сила и висша проява на живот. При свободния труд човек изпитва истинска наслада от произведения с неговите ръце продукт и се удоволствува от знанието, че е задоволил една човешка потребност. Само тогава произведенията, които хората създават биха били „множество огледала, от които би се отразила нашата същност.”

            Като финал на разглежданата тема, отчужденият труд би могъл да бъде изместен от труда като „свободна проява на живот” и „наслада от живота”. Обаче за реализирането на този вид труд, е необходимо и нов тип общество, различно от капиталистическото. Какво  е това общество и има ли то почва у нас?

БЕЛЕЖКИ

[1] Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, изд. Верен, С., 2001, Битие 3 глава.

[2] 1 Коринтяни 15 гл.; 1 Тимотей 5 гл.; 2 Солунци 3 гл.

[3] Камю, А., Чужденецът, Митът за Сизиф, Чумата, Падането, Народна култура, С., 1982.

[4] Пак там, с. 189-190.

[5] Вапцаров, Никола, Стихотворения, Български писател, С., 1965, с. 95.

[6] Маркс, К., Енгелс, Ф., Избрани произведения, Икономическо-философски ръкописи от 1844 г., с. 23 и сл. Икономически ръкописи  от 1857-1859 година, с. 361 и сл., Икономически ръкописи от 1861-1863 година, с. 378-380, том 9, Партиздат, С., 1985.

[7] Маркс, К., Енгелс, Ф., Избрани произведения, Икономически ръкописи  от 1857-1859 година, с. 361 -376, том 9, Партиздат, С., 1985.

[8] Пак там, Икономически ръкописи от 1861-1863 година, с. 378-380.