Powered By Blogger

вторник, 19 декември 2017 г.

Суетата на човешкото битие и намиране на смисъл


Суета на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.”[1]  Еклесиаст


            Щастливи ли сте? Имате ли удовлетворение от живота? Какво ви прави щастливи? А нещастни? Защо? Представете си, че имате всичко в живота си, получили сте всички неща, които сте пожелали – богатство, мъдрост, удоволствия, известност. Как ще се чувствате тогава? Вярно е, че никой човек не може да избяга от основните въпроси на живота: “без значение статуса в обществото, всеки се изправя в лице с основните въпроси: Има ли Бог? Несправедлив ли е животът? Има ли смисъл той?”[2] Книгата Еклесиаст е полезно ръководство, наръчник, който ще ни води в откриване въпросите за смисъла на човешкото съществуване. Еклесиаст е “книга за нашето време”, която заедно с книгата Йов се определят като философски” задавайки трудни въпроси за живота. Авторът на Еклесиаст се бори с отчаянието поради конкретни причини. Той често изказва “отчайващи твърдения”, които противоречат на други части от Библията (например, твърдението “Всичко е суета.”) Ето защо читателят и изследователят на тази книга от Стария Завет трябва да е особено внимателен. [3]  “Суета на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.” (1:2; вж. 1:14; 12:8) е тезата на автора, но и заключението “всичко за човека е….”Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека-…” 12:13. Как така? Няма ли тук противоречие? “Еклесиаст съдържа много противоречиви и изолирани твърдения, които противоречат на неговите крайни заключения.”[4] И така, нека да разгледам тези две истини в книгата:
1.      Всичко е суета и 2. Не всичко е суета.
            Всичко е суета. Несправедлив ли е животът? Има ли смисъл той? На тези въпроси Учителят дава отговор в своята проповед: “Думите на проповедника, сина на Давид, цар на Ерусалим.” (1:1) Интересно е да се разгледа в книгата последователно: проповедника (Кой е той?), проповедта (Какво е съдържанието й?). Проповедникът се представя като “Еклесиаст” или син на известния цар Давид. Проповедникът е цар на Ерусалим. Знаем от историята, че тази личност е Соломон, мъдрият цар на Израил. (вж. 3 Царе 1-11) В основата на проповедта си, проповедникът поставя твърдението или идеята, че всичко е суета. Тази идея стои в книгата като разперен чадър под който се поместват други подтеми: трудът, знанието, удоволствието, богатството, човекът и др. Учителят или проповедникът излага своето разбиране за същността на битието. Същността на битието е суета, безсмислие, безполезност, нищожност. Битието, което живее отделно от Бога. Често разбирането естеството на съществуващото и живота – един безкраен кръговрат на появяване и изчезване (1:5-10), раждане и умиране (“Има време за всяко нещо…време за раждане и време за умиране.” 3:1,2)може да доведе човек до отчаяние. Времето като “ораз-меряване от лат. tempus, tempero, минало, настояще и бъдеще, едно пре-хождане и отмиране изпълват човешкия живот и дните му под слънцето. Времето се мисли като една шевна макара, която се върти и разтегля обвития на нея конец. Дните ни представляват отделни отрязъци от конеца на времето, които не са безкрайни. Макарата се разгръща, от-вива и конецът свършва. Това е човешкото битие от раждането във времето до смъртта му. Кога животът изглежда безсмислен? Известният английски автор Оскар Уайлд говори за две големи трагедии в този свят: “едната е някой да не получава каквото иска и другата е да го получава.”[5] Тази мъдра мисъл на писателя много точно открива живота на съвременния човек. Показателен е примера със световно известния богат мъж от 20 век Хауърд Хугс[6]. На 45 години Хугс е бил един от най-обаятелните мъже в Америка. Животът му е бил интересен и динамичен. Той е ухажвал известни актриси, пътувал е в екзотични страни, работил е в тайните служби. Хугс е притежавал верига хотели по целия свят. Пътувал е навсякъде по света с луксозни авиокомпании. Двадесет години по-късно на 65 години, Хугс все още е притежавал пари на стойност 2,3 билиона долара. Но този световно известен и богат мъж е станал един от най-прочувствените (патетичен) хора. Живял е в малка, тъмна стая в един от хотелите си, без слънце и без радост. Занемарил е външния си вид и прекарвал голяма част от времето си гледайки повторно и повторно филми. Хугс е лежал мръсен, обзет от смъртен страх. Животът загубил смисъл за него. Накрая, уморен и скапан от наркотиците той умрял на 67 годишна възраст поради липса на медицинска грижа. Така Хугс е краен пример за синдрома измъчващ повечето богати и известни хора. Неговото отношение към живота много се доближава до размишленията на друг преуспял мъж, велик цар, управлявал преди много време. Това е мъдрият Еклесиаст, цар Соломон. В книгата си той записва какво се случва на този човек, който има всичко. Сам авторът е човек, който е вкусил от всичко, което живота може да предложи: богатство, мъдрост, известност. Въпреки това той е разочарован и намира всичко за безсмислено (суета). Нищо няма смисъл – работата, добродетелта, богатството, удоволствието, защото и добрите и лошите ги постига една съдба – смъртта.[7] Животът изглежда безсмислен, когато човек има всичко както е с Еклесиаст. Но същото е и когато човек не получава всичко, тогава той губи смисъл в живота. Кога животът ни изглежда безсмислен? Защо? 
Не всичко е суета. Има ли Бог? Какъв смисъл на живота ни може да даде Той? Как да живея? Поуката от Еклесиаст е: вярата (Бог, вечността) дават смисъл в живота. Книгата изпълнява две важни функции: на първо място да стимулира състрадание към тези, които са уловени в отчаянието и живеят в безсмисления свят, САМИ, БЕЗ Бог; второ, в нея има мъдрост за живота, късчета самородно злато и съвети особено в края на 12 глава.[8] Животът без Бога води до безсмислие. Мъдростта (знанието) е живот за Бога. По думите на Августин: “Голямото знание е да знаеш, че сам по себе си човекът е нищо и че всичко е от Бога и чрез Бога.” Истинското знание (мъдрост) е да познаеш смисълът на битието, че всичко само по себе си е суета, и че всичко е от Бога и чрез Бога….Всичко за човека е ….(Екл. 12:13-14). Мъдър е човекът, който познава естеството на съществуващото! Битието е безсмислено (само по себе си), защото преминава и потъва в небитието. Както клечката от кибрит, която се запалва, гори и изгаря. Това е човешкото битие. Нищо повече! И накрая “Еклесиаст дава думи на надежда с крайното си заключение 12:13; Това е позитивно послание, “урокът” на Учителя.”[9] Това може да се обобщи с думите на Христос: “Понеже  какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби душата си?” (Мт. 16:26) Еклесиаст, Учителят “видя” и преживя един живот на безсмислие, но Христос обеща един живот на пълнота и смисъл: “Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10)          
   В заключение мога да кажа няколко неща. Философията на живот изключително популярна днес – безсмислието на живота и суетата на този свят, е брилянтно разпозната от Проповедника, Учителя, Еклесиаст. “Всичко е суета” – казва той, но и Всичко за човека е да познава и се бои от Бога. Ако във времето и живота тук на земята, живота “под слънцето”, човек намира безсмислието, то във вечността се открива истинския смисъл на съществуващото. Защото “Човекът е синтез на време и вечност.” С. Киргекор.   “Виж, жалки човеко, че всичко, що вършиш ти в тоя свят, суета е и глупост, нелепост – освен онова, що извършваш пред Бога, за Бога, за чест Божия. А онова, що извършваш без Бога, е злина, суета. Защото няма никакво благо без висшето благо. И голяма е нищетата човешка, ако не е в него оня, без когото човек и не може да съществува.”  Бернар от Клерво[10]    

 Бележки: 
[1] Библия, или св Писание на Стария и Новия завет, изд. Верен, С., 2001. 
[2] The New Student Bible, New International version, notes by Philip Yancey and Tim Stafford, Zondervan Publishing House, Grand Rapids, Michigan, 1992, p. 596-597.
 [3] Пак там. 
[4] Пак там. 
[5] Пак там. 
[6] Пак там. 
[7] Пак там.
 [8] Пак там. 
[9] Пак там. 
[10] Бояджиев, Цочо, Ренесансът на XII век, Човекът и Природата, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, С., 1991, с. 206,207.      
П. Наков  
 март, 2011 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар