“Суета
на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.”[1] Еклесиаст
Щастливи ли сте? Имате
ли удовлетворение от живота? Какво ви прави щастливи? А нещастни? Защо?
Представете си, че имате всичко в живота си, получили сте всички неща, които
сте пожелали – богатство, мъдрост, удоволствия, известност. Как ще се чувствате
тогава? Вярно е, че никой човек не може да избяга от основните въпроси на
живота: “без значение статуса в обществото, всеки се изправя в лице с основните
въпроси: Има ли Бог? Несправедлив ли е животът? Има ли смисъл той?”[2] Книгата Еклесиаст е полезно ръководство, наръчник, който ще ни води в откриване
въпросите за смисъла на човешкото съществуване. Еклесиаст е “книга за нашето
време”, която заедно с книгата Йов се определят като философски” задавайки трудни
въпроси за живота. Авторът на Еклесиаст се бори с отчаянието поради конкретни
причини. Той често изказва “отчайващи твърдения”, които противоречат на други
части от Библията (например, твърдението “Всичко е суета.”) Ето защо читателят
и изследователят на тази книга от Стария Завет трябва да е особено
внимателен. [3] “Суета
на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.” (1:2;
вж. 1:14; 12:8) е тезата на автора, но
и заключението “всичко за човека е….”Нека чуем свършека на цялото
слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека-…”
12:13. Как така? Няма ли тук противоречие? “Еклесиаст съдържа много
противоречиви и изолирани твърдения, които противоречат на неговите крайни
заключения.”[4] И
така, нека да разгледам тези две истини в книгата:
1.
Всичко е суета и 2. Не всичко е суета.
Всичко е
суета. Несправедлив ли е животът? Има ли смисъл той? На тези въпроси Учителят
дава отговор в своята проповед: “Думите на проповедника, сина на Давид, цар на
Ерусалим.” (1:1) Интересно е да се разгледа в книгата последователно:
проповедника (Кой е той?), проповедта (Какво е съдържанието й?). Проповедникът
се представя като “Еклесиаст” или син на известния цар Давид. Проповедникът е
цар на Ерусалим. Знаем от историята, че тази личност е Соломон, мъдрият цар на
Израил. (вж. 3 Царе 1-11) В основата на проповедта си, проповедникът поставя
твърдението или идеята, че всичко е суета. Тази идея стои в книгата като
разперен чадър под който се поместват други подтеми: трудът, знанието,
удоволствието, богатството, човекът и др. Учителят или проповедникът излага
своето разбиране за същността на битието. Същността на битието е суета,
безсмислие, безполезност, нищожност. Битието, което живее отделно от Бога.
Често разбирането естеството на съществуващото и живота – един безкраен
кръговрат на появяване и изчезване (1:5-10), раждане и умиране (“Има време за
всяко нещо…време за раждане и време за умиране.” 3:1,2)може да доведе човек до
отчаяние. Времето като “ораз-меряване от лат. tempus, tempero, минало, настояще
и бъдеще, едно пре-хождане и отмиране изпълват човешкия живот и дните му под
слънцето. Времето се мисли като една шевна макара, която се върти и разтегля
обвития на нея конец. Дните ни представляват отделни отрязъци от конеца на времето,
които не са безкрайни. Макарата се разгръща, от-вива и конецът свършва. Това е
човешкото битие от раждането във времето до смъртта му. Кога животът изглежда
безсмислен? Известният английски автор Оскар Уайлд говори за две големи
трагедии в този свят: “едната е някой да не получава каквото иска и другата е
да го получава.”[5] Тази
мъдра мисъл на писателя много точно открива живота на съвременния човек.
Показателен е примера със световно известния богат мъж от 20 век Хауърд Хугс[6].
На 45 години Хугс е бил един от най-обаятелните мъже в Америка. Животът му е
бил интересен и динамичен. Той е ухажвал известни актриси, пътувал е в
екзотични страни, работил е в тайните служби. Хугс е притежавал верига хотели
по целия свят. Пътувал е навсякъде по света с луксозни авиокомпании. Двадесет
години по-късно на 65 години, Хугс все още е притежавал пари на стойност 2,3
билиона долара. Но този световно известен и богат мъж е станал един от
най-прочувствените (патетичен) хора. Живял е в малка, тъмна стая в един от
хотелите си, без слънце и без радост. Занемарил е външния си вид и прекарвал
голяма част от времето си гледайки повторно и повторно филми. Хугс е лежал
мръсен, обзет от смъртен страх. Животът загубил смисъл за него. Накрая, уморен
и скапан от наркотиците той умрял на 67 годишна възраст поради липса на
медицинска грижа. Така Хугс е краен пример за синдрома измъчващ повечето
богати и известни хора. Неговото отношение към живота много се доближава
до размишленията на друг преуспял мъж, велик цар, управлявал преди много време.
Това е мъдрият Еклесиаст, цар Соломон. В книгата си той записва какво се случва
на този човек, който има всичко. Сам авторът е човек, който е вкусил от
всичко, което живота може да предложи: богатство, мъдрост, известност. Въпреки
това той е разочарован и намира всичко за безсмислено (суета). Нищо няма смисъл
– работата, добродетелта, богатството, удоволствието, защото и добрите и лошите
ги постига една съдба – смъртта.[7] Животът
изглежда безсмислен, когато човек има всичко както е с Еклесиаст. Но същото е и
когато човек не получава всичко, тогава той губи смисъл в живота. Кога животът
ни изглежда безсмислен?
Защо?
Не всичко е суета. Има ли Бог? Какъв смисъл на живота ни може да даде Той?
Как да живея? Поуката от Еклесиаст е: вярата (Бог, вечността) дават смисъл
в живота. Книгата изпълнява две важни функции: на първо място да стимулира състрадание
към тези, които са уловени в отчаянието и живеят в безсмисления свят,
САМИ, БЕЗ Бог; второ, в нея има мъдрост за живота, късчета самородно злато и
съвети особено в края на 12 глава.[8] Животът
без Бога води до безсмислие. Мъдростта (знанието) е живот за Бога. По думите на
Августин: “Голямото знание е да знаеш, че сам по себе си човекът е нищо и че
всичко е от Бога и чрез Бога.” Истинското знание (мъдрост) е да познаеш
смисълът на битието, че всичко само по себе си е суета, и че всичко е от
Бога и чрез Бога….Всичко за човека е ….(Екл. 12:13-14). Мъдър е човекът, който
познава естеството на съществуващото! Битието е безсмислено (само по себе си),
защото преминава и потъва в небитието. Както клечката от кибрит, която се
запалва, гори и изгаря. Това е човешкото битие. Нищо повече! И накрая
“Еклесиаст дава думи на надежда с крайното си заключение 12:13; Това е
позитивно послание, “урокът” на Учителя.”[9] Това
може да се обобщи с думите на Христос: “Понеже какво ще се ползва
човек, ако спечели целия свят, а изгуби душата си?” (Мт. 16:26) Еклесиаст,
Учителят “видя” и преживя един живот на безсмислие, но Христос обеща един живот
на пълнота и смисъл: “Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.”
(Йоан 10:10)
В заключение мога да кажа няколко неща. Философията на живот изключително
популярна днес – безсмислието на живота и суетата на този свят, е брилянтно
разпозната от Проповедника, Учителя, Еклесиаст. “Всичко е суета” – казва той,
но и Всичко за човека е да познава и се бои от Бога. Ако във времето и
живота тук на земята, живота “под слънцето”, човек намира безсмислието, то
във вечността се открива истинския смисъл на съществуващото. Защото
“Човекът е синтез на време и вечност.” С. Киргекор. “Виж, жалки
човеко, че всичко, що вършиш ти в тоя свят, суета е и глупост, нелепост – освен
онова, що извършваш пред Бога, за Бога, за чест Божия. А онова, що извършваш
без Бога, е злина, суета. Защото няма никакво благо без висшето благо. И голяма
е нищетата човешка, ако не е в него оня, без когото човек и не може да
съществува.” Бернар от Клерво[10]
Бележки:
[1] Библия,
или св Писание на Стария и Новия завет, изд. Верен, С., 2001.
[2] The
New Student Bible, New International version, notes by Philip Yancey and Tim
Stafford, Zondervan Publishing House, Grand Rapids, Michigan, 1992, p. 596-597.
[3] Пак
там.
[4] Пак
там.
[5] Пак
там.
[6] Пак
там.
[7] Пак
там.
[8] Пак
там.
[9]
Пак
там.
[10] Бояджиев,
Цочо, Ренесансът на XII век, Човекът и Природата, Университетско издателство
“Св. Кл. Охридски”, С., 1991, с. 206,207.
П. Наков
март, 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар