ЧОВЕКЪТ ПРОДУКТ НА НИХИЛИЗМА – СЕБЕТВОРЕЦ И ОТРИЦАТЕЛ

Философски дискурс върху текстове от Фридрих Ницше и идеите му за смъртта на Бога и свръхчовека

  “Безумният човек се втурнал сред тълпата и пронизал всички с поглед: “Къде е отишел Бог ли?” извикал той. “Ще ви кажа. Ние го убихме – вие и аз! Всички ние сме негови убийци.” (Фридрих Ницше) „Бог е мъртъв. Свръхчовекът е смисъл на земята. Нека вашата воля да каже: Свръхчовекът да бъде смисълът на земята!”  (Фридрих Ницше)

В настоящото разсъждение ще разгледам темата: човекът продукт на нихилизма- творец и отрицател. Анализът ми включва забелязване и обяснение някои основни понятия: “човек”, „Бог”, „свръхчовек”, така както ги намирам във философската ”програма” на Фридрих Ницше. Целта на краткото ми изследване е по-дълбоко разбиране критичната позиция на немския философ, която в някои случаи граничи с опустошителен нихилизъм. Линията на мисълта е както следва: 1. Ницше и нихилизма 2. Наистина ли „Бог” е мъртъв? Смъртта на Бога /аргумент/ 3. Човекът в проект: свръхчовека или зората на новия хуманизъм 4. Критична оценка на Ницшевата мисъл    

В книгата си „История на философията, живот и мнения на велики философи”, американският автор Will Durant отбелязва следното:  “Ницше взема Кант за основа, и продължава нататък. Неговото развеселяващо иконоборчество постави идващият век на нова философска фаза.”[1]    Епохата Познаването на историческата и културна ситуация на времето, в което е живял Ницше ни помага да разберем и същността на неговата критична философска позиция. Ето как самият философ характеризира епохата си: „Затова е виновно времето, в което сме запокитени, време на огромен вътрешен упадък и разруха, което с всичките си слабости и дори с най-добрите си сили се бори срещу духа на младостта. Разпадът, а следователно и неопределеността, са свойствени за това време: няма нищо, което да може да застане здраво на краката си, изпълнено със свободна вяра в себе си: живеем ден за ден, защото утрешният ден е съмнителен. Всичко по нашия път е хлъзгаво и опасно, и при това ледът, който ни носи, доста е изтънял, вече усещаме топлия иопасен дъх наразмразяването – там, където все още стъпваме, скоро никой няма да може да мине!”[2]  Следният коментар обяснява, защо Ницше критикува така остро културата от негово време: „Немският философ Фридрих Ницше критикува културата като декаденс /упадък/ на живота. Чрез състраданието, изкуственото поддържане и лицемерието на християнството, европейците губят силата си и трябва да се върнем към естествената борба за живота и победа на силните.Ницше негодува срещу културата на слабостта и състраданието, създадена от християнството. Той иска жизненост за нова култура, в която ще оцеляват само силните. Този вулканичен разрушител и вестител на свръхчовека е в действителност тежко болен човек, чийто сифилис го хвърля в бурен поток на болка и прозрения, а накрая го потопява в безумие. Така Ницше става критик на културата и в някакъв смисъл предвестник на упадъка на класическите ценности.” [3] Важно е да се отбележи, че с критиката си Ницше със силен замах отхвърля философските традиции на Античността, Средновековието и Новото време: „Немският философ, критик на своето време и великите си предходници във философията – Платон, Кант, Хегел. Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на Християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човечеството, започнало още със Сократ и Христос.” [4]                          

Биография и Творчество Фридрих Ницше /1844-1900/

Ницше е роден през 1844 г. в глуха немска провинция. Израстнал в пастирско семейство, той получава образованието си в знаменитата в Германия класическа гимназия в Пфорта. Завършва специалността класическа филология. След няколко годишно следване в Бон и Лайпциг през 1869 г., едва 24 годишен, е назначен за професор по класическа филология в Базел. Университета в Лайпциг му връчва докторска диплома. През 1866 г. е придобива срамна болест в един публичен дом в Къолн. Това му нанася непоносими болки, които слагат край на академичната му кариера. Ницше започва да живее като пенсионер в различни европейски курорти, пишейки сред мъките и страданията една след друга книги, студии, проповеди, размишления.  Някои от произведенията на Ницше са: Несвоевременни размишления, Човешко, твърде човешка, Зора, Веселата наука, Така каза Заратустра, Отвъд доброто и злото, Залезът на кумирите/боговете, Ессе Хомо, Воля за власт, Раждането на трагедията. Като популярен философ той написва девет книги за дванадесет години (1876-1888). Главната нишка в творчеството му е, че Бог не съществува. [5] Наистина ли Бог” е мъртъв?

Смъртта на Бога /аргумент/ 

Предстои да ви запозная със същността на философските разсъждения на Ницше за Бог, света и човека. Наложително е да се анализират оригиналните текстове на автора, за да се направят крайни заключения.  В творчеството на немския философ се очертават две главни идеи. Първата е: Смъртта на Бога причинена от самите хора. „Бог е мъртъв” като злокобен камбанен звън прокънтява от страниците на този мислител. Втората основна идея, последователно произлиза от първата и е: съдбата на човека и проекта за свръхчовека. След като „Бог” е мъртъв, дело сторено от самият човек, последният се намира напълно сам във вселената, „запокитен” в „упадък и разруха”, от които трябва сам самичък трябва да се избави. Така човекът трябва да се самонадскочи и да стори път на свръхчовека в себе си. Защото изявите на слабост и състрадание не са в състояние да му помогнат да се пребори с живота. Затова на световната сцена трябва да излезе новият тип човек – свръхчовека, който носи качества като силен, жесток, твърд и презиращ всичко, и именно той ще създаде ценностите или смисъла в света. Погледната от страни навярно философията на Ницше би се сторила на някой твърде мрачна, песимистична. Сякаш за човекът, такъв какъвто го описва той няма надежда освен ако не стане свръхчовек- безжалостен, жесток, и властващ. Нима това е единствената перспектива за надежда, която се открива пред нас? Наистина ли „Бог” е мъртъв както ни убеждава Ницше? Богът, който е погребан или Смъртта на Бога Идеята за смъртта на Бога е фундамента, на който Ницше постановява аргумента си за човека. Именно на тази „солидна”основа той развива цялостната структура на своя аргумент. Това се вижда в текста на „Тъй Рече Заратустра”[6]и притчата за „Безумният човек”[7] Да проследим логиката на аргумента в тези два текста. В едноименното му произведение „Тъй Рече Заратустра” авторът говори чрез главния си герой Заратустра. Заратустра е млад човек, мъдрец, който се е отдал на аскетичен живот в дълбините на планината. Там в своята планина, отделен от света на хората и удобния градски живот героят на книгата води самотен живот на самовглъбяване и „наслаждение на своя дух”. Подбуден от важното послание, което носи, той слиза от планината при хората. И така една ранна сутрин аскетът решава да слезе при своите простосмъртни за да „ги дарява” и да „раздава”. През десет годишния период на уединение и размисъл, той е придобил неимоверно много мъдрост за живота и смисълът на човека. Същевременно той чувства, че носи върху гърба си тежкия товар от мъдрост и просветление, които трябва да даде на обществото: „аз съм преситен от мъдростта си – като пчела натоварена с мед; трябват ми ръце, които да се протягат към другите. Аз бих искал да дарявам и да раздавам.” [8]   Веднага след като се спуска от планината в самото предверие на гората, Заратустра среща един старец светец. В разговора им се очертават два противоположни възгледа за света и хората. От едната страна е Ницшевият аскет, който обича хората. Той е загрижен за тях, защото им носи ценна истина: „Аз нося дар на хората”. От другата страна е светецът, който пък обича Бога повече отколкото хората. Той ги презира, защото са „несъвършенна твар”, и понеже по думите му „обичта към човека би ме погубила”. Тук се забелязва вече острата критика на Ницше спрямо Християнската традиция и култура. Искреният и пламенен интерес към Бога проявен от светеца е чужд на Заратустра. След като бързо се разделя със стареца останал сам той размишлява в себе си така: „Та мигар е възможно това? Този стар светец в своята гора да не е чул още нищо за това, че Бог е мъртъв?” [9] Точно тук се появява идеята за „Бог”, който е мъртъв. Оттук Ницше построява структурата на своя аргумент за Бога и човека. Бог не съществува, следователно и всички свръхземни надежди са измислици в ума на вярващия. Със смъртта на Бога си е отишло всичко свързано с него – вяра, святост, свръхестествен живот изобщо всякаква надежда за отвъден живот. Последствията от това за човека са злополучни – той е останал абсолютно сам в света и трябва да се бори да бъде самия себе си. В това именно бъдене на човека за смисъл се явява идеята за свръхчовека прокламирана от Ницшевия Заратустра. Немският мислител вижда човека сам по себе си като „кална река”, която трябва да се пречисти и потъне в „морето” – свръхчовека. Настоящият човек е „маймуна”, „посмешище или мъчителен срам”. Ето защо той трябва да отиде отвъд себе си и да въплъти новото – свръхчовека. Това би станало, когато човекът разбере долното си състояние и се самонадскочи или да бъде надскочен от свръхчовека, чийто път трябва да проправи. Защото свръхчовекът тук е смисълът на обществото и света! В притчата за „Безумният човек” поместена във „Веселата наука”, Ницше отново утвърждава идеята, че „Бог е мъртъв”! Искам накратко да се запознаем с този текст. Безумният човек е някой си, който през деня отишъл на пазара с запален фенер и непрекъснато крещял: „Търся Бога! Търся Бога!” Както може да се очаква това събудило в множеството хора смях и подигравки. Но ненадейно странникът накарал тълпата да замълчи като казал, че те са убийците на Бога: „Къде е отишел Бог ли?” извикал той. „Ще ви кажа. Ние го убихме – вие и аз! Всички ние сме негови убийци.” Да проследим и набележим основните идеи от текста: идея 1 - Безумният човек търси Бога, идея 2 - Подигравките на тълпата "Къде се е дянал? Бог се е изгубил, идея 3 - Убийството на бога от тълпата - "Бог е мъртъв"…"Ние убихме Бога", идея 4 - Смъртта на бога е бъдещо събитие, което предстои да се случи след време /20 век/,идея 5 - Чувството на вина у хората сторили това ужасно дело! "Как да се успокоим ние, убийците на всички убийци"! "Кой ще изтрие тази кръв от нас!" идея 6 - Хората стават богове! "Не трябва ли сами да станем богове!" Следователно според метафизичната перспектива на Ницше представена от горните текстове става ясно, че според него „Бог” наистина е мъртъв. Как да разбираме обаче това?

Под понятието „Бог” немският философ има предвид традиционната християнска ценностна система и визия за човека и света от негово време. Именно нея той обявява за „мъртва”. Само така би могъл да започне „на чисто” и да изгради философската си програма за човека като творец на нови ценности!   Критична оценка на Ницшевата идея за смьртта на Бога. Ницше и хуманизма Като се разграничава от традиционният образ за човека в предходните философски системи, Ницше избира този на Заратустра: „на това декаденство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности”. [10] В противоположност на разумното същество по образ Божии (обрисуван в класическата визия), той поставя образът на свръхчовека: „Вместо съчувствие и жалост – презрение и равнодушие, вместо обич към ближния – егоизъм и жестокост.” [11] „Само този „Свръхчовек” с безкрайната си „воля за мощ” е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане” на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безгранично време на света.” Така „стария човек” създаден от гръцките философи, Християнските теолози и рационалистите от Новото време е нещо, което трябва да бъде „преодоляно”. Понеже според Ницше този човек е „кална река”…. Преразглеждане на всички ценности от миналото означава преоценка и на традиционната метафизика (основана на идеята за Бога) и възгледа за човека! Очевидно „ Ницшевата мисъл е силно насочена към метафизиката и в това той е повече от просто Платонист.” [12] Философът построява нова метафизика, в която отрича всякакво по-висше от човека битие (както е в Платоновата метафизика и тази на Християнството) – Бог или свръхсетивен свят. В този смисъл „Ницшевата мисъл достига до „разграничаващият се конфликт и сблъсък между древността и модерността.” [13] Все пак ние трябва да забележим и отразим положителните страни от Ницшевата философия без да ставаме непременно ницшевисти или прекалено да я възхваляваме. Днес интерпрепатциите на Ницше и философските му идеи са твърде противоречиви. Консенсусът за значението на Ницшевата философия продължава да отбягва на изследователите. Внимание заслужава разбирането на философа за по-добър живот: ”Ницшевите „размишления за по-добър живот ни учат, че висшият живот е живот на човешко творчество, и че човешкото превъзходство може да бъде разбрано и изказано обективно.” [14] Ясното отграничаване сблъсъкът между древността и модерността може да се види в неговия наблег върху „неубозданата воля, свободната воля, която е господар по необходимост.” По такъв начин Ницше сериозно поддържа идеята за „себеобожествяване: след смъртта на Бога, човеците трябва д астанат богове.” Тук може ясно да се улови „постоянният конфликт и напрежение „неразрешеният антагонизъм” проникнат в Ницшевата мисъл. Именно тук ние осъзнаваме „страшното предизвикателство на неговите философски разглеждания.” [15] С проникновенният си анализ на проблема за човека, Ницше би могъл да се възприема за забележителен хуманист. Така и неговата философия, в чийто център стои човекът се причислява към хуманизма. Следвайки Християнската традиционна интерпретация на човека, (конкретно напрежението между стар, западнал и нов, възроден) немският философ диагностира проблема на настоящия човек. Понастоящем човекът, такъв какъвто го намираме в света, не ни удволетворява, защото е покварен. Оттук следва алтернативата – новият човек. Образите на двамата „нови човеци” предложени от Християнската философия и тази на Ницше обаче са диаметрално противоположни. Схемата на разглеждане на проблема е една и съща. Определено обаче Заратустра и Христос са твърде различни по характер. (според мен сравнението им е невъзможно) Според някои Ницше е философ на надеждата, защото на пръв поглед дава светлина в мрака на своето време. Със своят свръхчовек, той изгражда образа на човекът самотворец! Не можем да отречем положителните черти тук: непримиримост към технологичната и догматична ръжда, която е разяла човешкият свободен дух. Също така неуморим стремеж на Ницшевият дух да открие и съхрани духовното в човека изразено в смислотърсенето. В трагичната участ на неговите съвременници той търси и предлага изход: връщане към самия човек като самоценност (идеята му за свръхчовекът – смисълът на земята). Това е отчаян опит да се намери отново изгубения за човечеството смисъл. Неспокойният дух на философа се бори, вълнува, твори, сърцето му бие тревожно и търси избавление. Търси лъч на надежда. И все пак за нас остава без отговор въпросът: Свръхчовекът на Ницше мит ли е, реалност или лудост? Ще си позволя да приведа полезен коментар за Ницше от изтъкнатия български философ Владимир Теохаров поместен в неотдавна излязлата му книга Експерименталната метафизика на Фридрих Ницше.[16] Авторът прави анализ на “инициацитя ”Бог е мъртъв” и преспективите на Християнството” като обяснява значението на Ницшевата фраза и очертава перспективите на Християнството. “Хайдегер твърди, че словото на Ницше за смъртта на Бога има предвид пред и всичко Християнския Бог, но освен това Бог е името, с което се обозначава областта на идеите и идеалите.” Теохаров продължава така: “Ако Богът, който се има предвид в изказването на Ницше, е наистина Богът на Християнството, то съществено значение придобива проблемът, какво според Хайдегер Ницше разбира под християнство и какъв е истниския обект на неговата полемика. В това отношение се предлага следното обощение: “За Ницше християнството е историческото, световно –политическо явление на църквата и нейната претенциязавласт в рамките на процеса на образуванетона западноевропейското човечество и култура.” [17]   По-нататък в статията авторът привежда разсъждения и цитати за Ницше на големия съвременен философ Карл Ясперс: “В контекста на интерпретациите на отношениетона Ницше спрямо християнството особено място заема работата на Карл Ясперс “Ницше и християнството” (1938)…..Тук трябва да се отбележи категоричното твърдение на Ясперс, че полемиката на Ницше срещу християнството израства от неговата собствена принадлежност към християнството". Изводът му е следният: “враждебността на Ницше срещу християнството като действителност е неделима от неговата фактическа обвързаност с християнството кат опретенция. Следователно полемиката на Ницше срещу християнството желае да надмогне и преодолее последното, но само с тези сили и възможности, които то самото е развило.”[18] В този дискурс позовавайки се на Ницшевата мисъл Ясперс смята, че:  “ причината за смъртта на Бога е самото християнство.” Тогава какви са перспективите на Християнството след Ницше и как да се запази съдържанието на понятието “Бог”:“Единствената възможност да се съхрани някакъв смисъл на понятието “Бог” би била тази: Бог, но не като подтикваща сила, а Бог като екстремум, като епоха…”[19]          

Бележки

[1] Durant, Will, Thestoryofphilosophy. The lives and opinions of the greater philosophers. Garden CITY Publishing CO. Inc. New York, 1926. 

[2] Герджиков С., Мерджанова,Я., Философия за 11 клас, С., Екстрем, С., 2001 г., фрагмент, с. 82, 83, 88 

[3] Пак там. 

[4] Гочева, Д.,Колев, Иван, Паницидис, Х., Философия – хронологична антология. От Талес до Дарида. АНУБИС, С., 2001 г., с. 209. 

[5] Наков, П., Нихилизмът – същност, прояви и критика от Християнска перспектива, непубликуван текст, С., 2001, с. 4-13, 14-22. 

[6] Ницше, Фридрих. Тъй рече Заратустра. Изд. Христо Ботев, С., 1990 

[7] Ницше, Ф. Веселата наука, Университетско издателство, Св. Кл. Охридски, С., 1994 г., с. 122-123. 

[8] Философски текстове за кандидат студентски изпит, изд. Минерва, С., 1996 г., „Тъй рече Заратустра”, Ф. Ницше, с. 210 и сл. 

[9] Пак там. 

[10] Гочева, Д.,Колев, Иван, Паницидис, Х., Философия – хронологична антология. От Талес до Дарида. АНУБИС, С., 2001 г., с. 209.

[11]Хънекс, З. Милтън. Хронологични и тематични диаграми на философските системи. Издателство. „Новчовек,“ С., 1998 г.с. 43 и сл. 

[12] Werner J. Dannhauser, Nietzsche: the ethics of an immoralist. Article, internet, www.leaderu.com 

[13] Ibid. 

[14] Ibid. 

[15] Ibid. 

[16]Теохаров, В., Експерименталната метафизика на Фридрих Ницше. Библиотека 48. С., 2005, с.215 и сл. 

[17] Пак там. 

[18] Пак там. 

[19] Пак там.