“Аз
говорих открито на света.” Йоан 18:20
Двама
събеседници разговарят за достойното посрещане на последните дни.
Ива
пита: “Защо не ми каза истината, а трябваше от други да науча, че ми
остават броени месеци живот?”
Стоян
отговаря: “Исках да ти спестя страданието.”
Тя:
“Ако беше отговорен към мен, щеше да разбереш, че лъжата ми причини по-голямо
страдание.”
Той:
“Не мисля, че спестяването на истината трябва да наречем лъжа. Аз съм
бил честен с теб и не съм казал нищо, което да е било невярно.”
Ива
отговаря: “Неведението за мен е сериозно препятствие за достойното посрещане
на последните
дни.”
В
този разговор между неизличимо болната съпруга и нейния съпруг, ние откриваме
темата за достойнството на човека. Какво е достойнството? Как някой
да изживее достойно последните дни от живота си? Събеседниците търсят какви са
измеренията на достойнството и как човек да осъществи себе си? Евангелските
текстове ни представят събитието – Исус пред първосвещеника Каяфа /вж. Мт.
26:57-75; Мк. 14:53-72; Йоан 18:13-27/.
В
поведението на Христос откриваме висша степен на човешка чест и достойнство,
достойното посрещане на последните дни от живота му. Честта е отношението на
човека към самия себе си и на останалите към него. Исус осъзнаваше себе си като
Христос, Божият Син изпратен от Бога за да спаси света. Достойнството е
преживяване на себе си като ценност. Христос показа, че е човек със собствено
достойнство. Той самоопознаваше себе си като ценност /синът на Бога и човешки
Син/. С това отношение към себе си като самоценност, той изискваше останалите
да имат същото отношение към него – ученици, юдеи, религиозни водачи, римски
прокуратор. Честта на Исус е в отстояване на вече създаденият облик пред
другите /в изявлението “Да, Аз съм.”/. Честта на спасителя е проявена в
чистотата на името и личността му неопетнена от недостойно отношение и
поведение, той ясно заяви: “Да аз съм Христос, Божи Син, не престъпник и
измамник за какъвто ме смятате.” Честният човек в лицето на Христос живее с
истината – “Аз открито говорих на света”, “Аз дойдох да свидетелствам за
истината, “Аз съм истината”, дори когато тя му носи страдание /съд, насилие,
подигравки, смърт на кръст/. Достойнството на Исус се състои в представата му
за собствената ценност като нравствена личност. В този смисъл той имаше ясно
самосъзнание за мястото му в цялото, по отношение на останалите и общността.
Като нравствена личност той попадна в ръцете на безнравствени хора /синедриона
и неговите ръководители/. Той беше онази “светлина, която свети в тъмнината.”
/общността на себеправедните и гладни за власт и почести юдейски
религиозни водачи-учители на закона, фарисеи, първосвещеници/. Достойнството на
Исус е взискателността му пред самия себе си и пред другите, юдейският съд да
уважават неговата самоценност. Той смело се обърна да се защити пред служителя
с думите: “Ако съм говорил зло покажи злото, а ако добро, защо ме удряш?” /Йоан
18:23/ В
текста на Йоан 18 глава, събитието за Исус, който беше изправен пред
първосвещеника Каяфа /или Ана/ може да се обобщи до следните три идеи: 1)
Честта се храни с истината, 2) Защитената чест и 3) Предадената чест.
Искам накратко да се спрем на тези идеи, защото те разгръщат главната тема за честта
и достойнството в личността на Исус Христос.
Честта
се храни с истината. Честният човек в лицето на Христос живее с истината. Той
беше юдейски учител, който поучаваше за Бог и Божието царство, представяше
истината на народа и учениците си. Думите му го разкриват: “Аз говорих
открито на света. Винаги поучавах в синагогите и в храма, където юдеите винаги
се събират, и нищо не съм говорил скришно.” /Йоан 18:21/ Честният човек е
открит, искрен и няма скрити мотиви. Той изпълнява публичните си дейности
старателно и пред всички, “където юдеите винаги се събират.” Той съзнава кой e?
и какво е мястото му като част от цялото-общността или обществото! Случва се
честният човек да страда, когато стои зад истината. Историята на гръцката
философия ни дава пример за това. Гръцкият философ Сократ бил обвинен /подобно
на Исус/, че развращава младежта и не почита боговете. Присъдата била смърт,
чрез отравяне. Преди да изпие чашата с отрова, мъдрецът провел следният
разговор с жена си. В очакване на трагичната участ на нейния съпруг Ксантипа,
жената на Сократ се вайкала, плачела и повтаряла: “Колко жалко Сократе, че
умираш невинен.” В отговор мъжът й отговорил: “А какво, по-добре ли е да умирах
виновен?” Изводът е: Лошо ли е да си невинен? Честният Сократ
предпочел да остане на страната на истината независимо предстоящото страдание,
която тя ще му донесе. Същото е и в живота на Христос. Честният човек живее с
истината. Той има чест, която се храни с истината. Какво е истината според вас?
Струва ли си да се жертваш заради нея?
Защитената
чест е идея, която се открива ясно в Йоановия текст. /вж. Йоан 18:21-23/
Честта е външно проявеното достойнство, то е взискателността пред самия себе си
и пред другите да уважават самоценността на индивида. Когато по нас хвърлят
камъни, какво правим? Ние можем да построим дебели стени в отношенията ни с
другите, или да изградим мостове. По Христос хвърляха камъни, лъжливи и
несправедливи обвинения, както обикновено става с честните хора. Той обаче се
защити пред своите обвинители като ясно подчерта границата между
доброто и злото:“Исус му отговори: Ако съм говорил зло, покажи злото; а ако
добро, защо ме удряш?” Исус категорично се присъедини на страната на
доброто и истината, защото истината е само една. Той е Истината, Той дойде да
свидетелствува за истината. Учителят умее да задава трудни въпроси на
събеседниците си: “Ако съм говорил зло, покажи злото, а ако добро, защо ме
удряш?”, въпросите за добро и зло, на които неговия противник не умее да
отговори, защото не знае отговора. Ползвайки се от трагичната ситуация, в която
се намираше, Исус построи мост между себе си и безнравствената общност. Той ги
провокира да търсят и намерят за себе си отговор на въпроса: Какво е
добро? Какво е зло? Те на коя страна са – на страната на доброто или на
страната на злото? Какво правите, когато честта ви е наранена? Когато ви
отвръщат зло за стореното добро? Как защитавате вашата чест, честност и
достойнство пред другите?
И накрая стигаме до идеята за предадената
чест. Йоан ни представя тази идея в събитията - отричането на Петър и
юдейското предателство на Исус. Честността е ненавиждана и убивана от лъжата.
Честният човек е мразен и убиван от нечестивата общност. На честността се
отплаща с безчестие. Прастара е истината, че индивидът не е разбран от общността.
Показателни са примерите от живота на Христос и Сократ. Външно проявеното
достойнство и чест беше презряно и убито от невежеството на тълпата. Последните
думи на Исус на кръста бяха: “Отче, прости им, защото не знаят какво
правят.” Диагнозата на философа Сократ за постъпката на неговите
съвременници е невежеството. Надзирателят невежество принуди юдейската
общност от дните на Исус и атиняните от времето на Сократ да презрат истината,
да потъпкат достойнството на личността. Общността облечена в псевдозаконност
понякога пренебрегва честността на индивида и го унищожава със средствата на
държавната власт. Можем да помислим върху въпроса: религиозните водачи, които
разпънаха Исус, какво мразеха в него? Същото ли е и днес? Какво мразят злите
човеци в честните хора? Докъде стигнахме в нашите размишления върху честта и
достойнството? Разгледахме измеренията на достойнството и честта в живота и
личността на Исус Христос. В текста на Йоан отриваме три важни истини:
Първо, честта се основополага на истината. Това се изразява в думите на
Христос: “Аз говорих открито на света” и “Аз съм истината”. Второ, честта
трябва да бъде защитена от честния човек и трето, честта и
достойнството могат да бъдат предадени. Какъв избор ще направите вие? Избирате ли
да бъдете човек със собствено достойнство /както Христос/ или недостоен човек –
страхлив, неуверен, безотговорен, продажен? Нека всеки сам да реши!
октомври, 2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар