Честта и достойнството в личността на Исус Христос

“Аз говорих открито на света.” Йоан 18:20

Двама събеседници разговарят за достойното посрещане на последните дни.

Ива пита: “Защо не ми каза истината, а трябваше от други да науча, че ми остават броени месеци живот?”

Стоян отговаря: “Исках да ти спестя страданието.”

Тя: “Ако беше отговорен към мен, щеше да разбереш, че лъжата ми причини по-голямо страдание.”

Той: “Не мисля, че спестяването на истината трябва да наречем лъжа. Аз съм бил честен с теб и не съм казал нищо, което да е било невярно.”

Ива отговаря: “Неведението за мен е сериозно препятствие за достойното посрещане на последните дни.”            

 В този разговор между неизличимо болната съпруга и нейния съпруг, ние откриваме темата за достойнството на човека. Какво е достойнството? Как някой да изживее достойно последните дни от живота си? Събеседниците търсят какви са измеренията на достойнството и как човек да осъществи себе си? Евангелските текстове ни представят събитието – Исус пред първосвещеника Каяфа /вж. Мт. 26:57-75; Мк. 14:53-72; Йоан 18:13-27/.

В поведението на Христос откриваме висша степен на човешка чест и достойнство, достойното посрещане на последните дни от живота му. Честта е отношението на човека към самия себе си и на останалите към него. Исус осъзнаваше себе си като Христос, Божият Син изпратен от Бога за да спаси света. Достойнството е преживяване на себе си като ценност. Христос показа, че е човек със собствено достойнство. Той самоопознаваше себе си като ценност /синът на Бога и човешки Син/. С това отношение към себе си като самоценност, той изискваше останалите да имат същото отношение към него – ученици, юдеи, религиозни водачи, римски прокуратор. Честта на Исус е в отстояване на вече създаденият облик пред другите /в изявлението “Да, Аз съм.”/. Честта на спасителя е проявена в чистотата на името и личността му неопетнена от недостойно отношение и поведение, той ясно заяви: “Да аз съм Христос, Божи Син, не престъпник и измамник за какъвто ме смятате.” Честният човек в лицето на Христос живее с истината – “Аз открито говорих на света”, “Аз дойдох да свидетелствам за истината, “Аз съм истината”, дори когато тя му носи страдание /съд, насилие, подигравки, смърт на кръст/. Достойнството на Исус се състои в представата му за собствената ценност като нравствена личност. В този смисъл той имаше ясно самосъзнание за мястото му в цялото, по отношение на останалите и общността. Като нравствена личност той попадна в ръцете на безнравствени хора /синедриона и неговите ръководители/. Той беше онази “светлина, която свети в тъмнината.” /общността на себеправедните и гладни за власт и почести юдейски религиозни водачи-учители на закона, фарисеи, първосвещеници/. Достойнството на Исус е взискателността му пред самия себе си и пред другите, юдейският съд да уважават неговата самоценност. Той смело се обърна да се защити пред служителя с думите: “Ако съм говорил зло покажи злото, а ако добро, защо ме удряш?” /Йоан 18:23/            В текста на Йоан 18 глава, събитието за Исус, който беше изправен пред първосвещеника Каяфа /или Ана/ може да се обобщи до следните три идеи: 1) Честта се храни с истината, 2) Защитената чест и 3) Предадената чест. Искам накратко да се спрем на тези идеи, защото те разгръщат главната тема за честта и достойнството в личността на Исус Христос. 

Честта се храни с истината. Честният човек в лицето на Христос живее с истината. Той беше юдейски учител, който поучаваше за Бог и Божието царство, представяше истината на народа и учениците си. Думите му го разкриват: “Аз говорих открито на света. Винаги поучавах в синагогите и в храма, където юдеите винаги се събират, и нищо не съм говорил скришно.” /Йоан 18:21/ Честният човек е открит, искрен и няма скрити мотиви. Той изпълнява публичните си дейности старателно и пред всички, “където юдеите винаги се събират.” Той съзнава кой e? и какво е мястото му като част от цялото-общността или обществото! Случва се честният човек да страда, когато стои зад истината. Историята на гръцката философия ни дава пример за това. Гръцкият философ Сократ бил обвинен /подобно на Исус/, че развращава младежта и не почита боговете. Присъдата била смърт, чрез отравяне. Преди да изпие чашата с отрова, мъдрецът провел следният разговор с жена си. В очакване на трагичната участ на нейния съпруг Ксантипа, жената на Сократ се вайкала, плачела и повтаряла: “Колко жалко Сократе, че умираш невинен.” В отговор мъжът й отговорил: “А какво, по-добре ли е да умирах виновен?” Изводът е: Лошо ли е да си невинен? Честният Сократ предпочел да остане на страната на истината независимо предстоящото страдание, която тя ще му донесе. Същото е и в живота на Христос. Честният човек живее с истината. Той има чест, която се храни с истината. Какво е истината според вас? Струва ли си да се жертваш заради нея?

Защитената чест е идея, която се открива ясно в Йоановия текст. /вж. Йоан 18:21-23/ Честта е външно проявеното достойнство, то е взискателността пред самия себе си и пред другите да уважават самоценността на индивида. Когато по нас хвърлят камъни, какво правим? Ние можем да построим дебели стени в отношенията ни с другите, или да изградим мостове. По Христос хвърляха камъни, лъжливи и несправедливи обвинения, както обикновено става с честните хора. Той обаче се защити пред своите обвинители като ясно подчерта границата между доброто и злото:“Исус му отговори: Ако съм говорил зло, покажи злото; а ако добро, защо ме удряш?” Исус категорично се присъедини на страната на доброто и истината, защото истината е само една. Той е Истината, Той дойде да свидетелствува за истината. Учителят умее да задава трудни въпроси на събеседниците си: “Ако съм говорил зло, покажи злото, а ако добро, защо ме удряш?”, въпросите за добро и зло, на които неговия противник не умее да отговори, защото не знае отговора. Ползвайки се от трагичната ситуация, в която се намираше, Исус построи мост между себе си и безнравствената общност. Той ги провокира да търсят и намерят за себе си отговор на въпроса: Какво е добро? Какво е зло? Те на коя страна са – на страната на доброто или на страната на злото? Какво правите, когато честта ви е наранена? Когато ви отвръщат зло за стореното добро? Как защитавате вашата чест, честност и достойнство пред другите? 

И накрая стигаме до идеята за предадената чест. Йоан ни представя тази идея в събитията - отричането на Петър и юдейското предателство на Исус. Честността е ненавиждана и убивана от лъжата. Честният човек е мразен и убиван от нечестивата общност. На честността се отплаща с безчестие. Прастара е истината, че индивидът не е разбран от общността. Показателни са примерите от живота на Христос и Сократ. Външно проявеното достойнство и чест беше презряно и убито от невежеството на тълпата. Последните думи на Исус на кръста бяха: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Диагнозата на философа Сократ за постъпката на неговите съвременници е невежеството. Надзирателят невежество принуди юдейската общност от дните на Исус и атиняните от времето на Сократ да презрат истината, да потъпкат достойнството на личността. Общността облечена в псевдозаконност понякога пренебрегва честността на индивида и го унищожава със средствата на държавната власт. Можем да помислим върху въпроса: религиозните водачи, които разпънаха Исус, какво мразеха в него? Същото ли е и днес? Какво мразят злите човеци в честните хора? Докъде стигнахме в нашите размишления върху честта и достойнството? Разгледахме измеренията на достойнството и честта в живота и личността на Исус Христос. В текста на Йоан отриваме три важни истини: Първо, честта се основополага на истината. Това се изразява в думите на Христос: “Аз говорих открито на света” и “Аз съм истината”. Второ, честта трябва да бъде защитена от честния човек и трето, честта и достойнството могат да бъдат предадени. Какъв избор ще направите вие? Избирате ли да бъдете човек със собствено достойнство /както Христос/ или недостоен човек – страхлив, неуверен, безотговорен, продажен?  Нека всеки сам да реши!       

  октомври, 2007 г.