Призвани за достоен живот

“…моля ви да живеете достойно за званието, на което бяхте призовани.” Еф. 4:1

  Днес често чуваме хората да се оплакват от работата, дома, съседите, приятелите, политиците, обществото. В действителност те недоволстват от живота си. В един смисъл  живота им отразява самите тях и това кои са те? Можем да кажем, че това е недоволство от самите себе си. Ние недоволстваме от недостойния си живот, загубата на нашето аз, достойнството ни и призванието, което трябва да изпълним в този свят. Човек търси отговор на въпросите за смисъла на съществуването си: Кой е в действителност? Защо е тук в света? Накъде отива? Всеки човек несъзнателно се стреми към достоен живот. Той е в търсене на собственото си достойнство. Но какво е достойният живот?   

В Посланието до Ефесяните ап. Павел моли вярващите да живеят достойно, на званието, на което са били призовани. Изглежда достойният живот е свързан с призванието на човека. Дългият пасаж в глава 4:1-13 може да се обобщи в следната мисъл: “Добрият характер трябва да се цени повече, отколкото изключителния талант. Повечето таланти до голяма степен, са дар от небето. За разлика от тях добрият характер не ни се дава даром. Трябва да го изграждаме стъпка по стъпка – с мисъл, грижа, кураж и решителност.” (Джон Лутър) Ефесяните е книга за човешкото състояние на обезсърченост. Тя представлява “добри новини за тези, които се чувстват изоставени и не обичани.” В писмото намираме няколко големи теми, които стоят в основата на Християнската вяра. Това са: тайната на Христос открита от Бога на хората в историята, богатството на Христос и тайната на църквата – Божието семейство, в което се разкрива достойнството но човешкия род. Накратко, основната идея на Павел в посочения текст може да се изрази така: призванието на вярващия е да живее достоен живот на добродетелност и да поеме мисията си на служение в тялото Христово.             Призванието на вярващия е да живее достоен живот. Какво значи “достоен живот”?

Достоен живот значи израстване в добродетелност. Добродетелният живот включва добродетелите смирение, кротост, дълготърпение, любов, единство, мир (4:1-3). Добродетелният живот се противопоставя на разпуснатия живот. В притчата на Христос за изгубения син (Лк. 15:11-13.), младият син се отдаде на разгулен живот пропилявайки имуществото на баща си. “В писмото Павел изразява едно особено чувство, богата книга, която развива посланието на Исус в притчата за изгубения син.” В книгата има едно голямо “добре дошъл!” отнесено до християнина. “Християните са осиновени в Божието семейство.” Те вече не са странници и чужденци в света. Това е добрата вест за тях. “Ако вие се чувствате обезсърчени, или се чудите дали Бог наистина го е грижа, или дали християнския живот си струва, четете Ефесяни. Тогава никога няма де се почувствате като сирак”, защото Павел описва богатствата на Христос за нас (вж. 3:8-10). Нравственият живот е белязан с любовта. “Любовта” е ключово понятие в пасажа и книгата и висша добродетел. Думата “любов” се превежда от гръцки agape със значение обич, любов. Понятието ни обрисува картината на братската трапеза у първите християни. Това не е семейната любов, нито приятелската, нито брачната, но една всеотдайна, саможертвена любов. Павел иска неговите читатели да проумеят “каква е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаят Христовата любов, която превъзхожда всяко знание.”(3:18) Достойният живот на вярващия се състои в откриване и изпълнение на неговото призвание или мисия. “И Той даде едни да бъдат апостоли, други пороци, други – благовестители, а други пастири и учители.” (4:11) Християнинът трябва да поеме мисията си на служение в Христовото тяло! В текста има две думи, които изразяват тази идея: “дар” и “служение”. Гръцката дума за “дар” в ст. 7 носи смисъл на дар, подарък, почетен дар, благодеяние. Бог в Христос ни е увенчал с почетен дар, чест, “Христовият дар”. На въпроса, защо сме тук? отговорът е: човекът е в света за да изпълни някаква мисия. Мисията е това, което човек трябва да извърши в живота си. На човека му е отредено да извърши нещо в живота си от по-висша власт (Бог). Призванието ни е да осъществим зададена определена повеля. Всеки човек има призвание, което да изпълни в живота си. Призванието ни се предлага неумолимо, не ни се налага. Затова всеки свободно избира дали да е верен или не на призванието му. (Ортега-и-Гасет) Павел е човек, открил призванието си. Той знае каква е мисията му в живота. В посланията си Божият избраник постоянно напомня, че е призван за апостол. Като апостол той направи четири големи мисионерски пътувания, проповядва евангелието сред езичниците и основа няколко църкви. Как е с вас? Какво е вашето призвание в живота ви? Защо сте тук?  Открили ли сте своето призвание? Може ли призванието да спаси човека от драмата на умирането, драмата на неговата греховност? Как?   

Накрая, нека да обобщя мислите дотук: всеки вярващ в Христос има призвание – призванието за достоен живот. Призванието за достоен живот е открито в добродетелния живот, така както и в служението на Христос в тялото (църквата).   Нека да се молим с Павловата молитва към ефесяните като я отнесем и до нас: Молим се на Бога…”като просветли очите на сърцето ви за да познаете каква е надеждата на Неговото призоваване…”(1:18)