Живеем
в свят на изключителен триумф на опитните науки (физика, биология, медицина,
астрономия и т.н.), и развитие на технологиите. Научното познание се превърна в
тайна магия, която породи техниката. С технологичните чудеса днешния човек се
почувства по-силен от всякога. Завладян от мисли за власт и могъщество, той
препуска в “спечелването на света”. В същото време въпросът за човешкото битие,
поставян и осветляван от философията и Юдео-Християнската традиция придобива
голяма значимост. По думите на Кант “какво е човекът?”, е един от основните
въпроси на философията. В цитирания текст от Евангелието също е поставен
въпроса за човека. В Лк. 9:18 сам Христос задава въпрос на учениците: “Кой
съм Аз?” Следват фразите: “Нека се отрече от себе си”, “ако изгуби или
ощети себе си”. Човекът днес е в надпревара за спечелването на света. А
“светът – това е всичко тук.” (К. Кастанеда) Всичко, което е налице. Днес
хората са обладани от треската да успеят на всяка цена. “Успех” в света и
живота е лозунгът на модерното общество.
В
съвременността съществува един “мощен глобален светоглед”, който макар и
неясен, тегне над всички нас. Представата за “идеализираната версия на
американския начин на живот, с неговата подчертана консумативност и парите,
които я улесняват.” (У. Макбрайт) Трагично е да гледаш как много хора днес се
стремят към т. нар. “американски начин на живот” – живот на богатство и лукс. В
надпревара за спечелване на света, ние ходим с убеждението, че “сме нещо отделно,
уникално и индивидуално”. В действителност обаче тази “индивидуалност изцяло
зависи от една безкрайна поредица външни неща – името, биографията,
партньорите, дома, работата, приятелите…” И ние подобно на Марта се безпокоим и
грижим за много неща, външните неща. Трагично е, че търсим подкрепа в тези
несигурни и преходни неща. Какво би станало с нас, ако ни ги отнемат? “Наистина
ли ще знаем кои сме в действителност?” “Този свят може да изглежда много
убедителен, докато смъртта не срути илюзията и не ни прогони от скривалището
ни. А какво ще стане с нас, ако не познаваме никаква по-дълбока реалност?” (С.
Ринпоче) За някои хора (ако не и за повечето) “спечелването на света” е
единственото състояние на съзнателност, което те познават. Но Исус – Учителят
запита: “Каква полза за човек, ако спечели целия свят?” Ами ако
светът изчезне или бъде унищожен? В известния си роман “Пътеводителят на
галактическия стопаджия” Дъглас Адамс представя злополучното събитие на
разрушаването на планетата земя. Същества от друга планета решават да построят
галактическа магистрала и за нещастие тя трябва да премине през земята. По план
планетата земя трябва да бъде унищожена. Това и става. Падането на човека е в
изгубване на себе си (Аза). Но как е възможно човек да загуби собственото си
аз? “Нека се отрече от себе си” (Христос). Според Ринпоче страхът ни от
смъртта се дължи на това, че ние не познаваме кои сме? Изгубването на себе си
става, когато човек не знае кой е?, не познава истинската си природа. Душата е
“ощетена” по думите на Христос (“Понеже какво ще ползува човек, ако
спечели целия свят, а изгуби или ощети душата си? или какво ще даде човек в
замяна на живота си?” Мт. 16:26), когато затворена в тялото, тя остава
анонимна. Окована във веригата на невежеството, душата не намира себе си и
собствената си същност в Бога. Невежеството е, когато човек гледа на себе си
през мнението на множеството или приятелите, а не според Божието знание.
“Понеже какво се ползува човек, ако изгуби или ощети себе си?” (душата си)
Човек изгубва душата си, когато се отвърне от Бога, Който я познава и се обърне
към спечелване на света. Ощетяването на себе си значи непознаването на една
по-дълбока реалност – Христос и Божието царство. Вярващият трябва да познава
по-дълбоката реалност - Христос и Неговото царство, така както и истинската си
природа на Божи образ! В своите “Изповеди” Августин пише: “Нека те позная,
познавателю Мой, нека те позная, както и бидох познат (1 Кор. 13:12). Сила на
моята душа, влез в душата ми и се съчетай със себе си, за да я имаш и да я
притежаваш без петно и порок.” “Но ако от Тебе чуят за себе си, няма да
могат да рекат: “Господ лъже”. А какво означава да чуят, ако не да се
познаят.” (Августин, “Изповеди”, 10, 1, 3) Бог ни е познал и иска,
ние да го познаваме. Всеки човек трябва да ЧУЕ за себе си от Бога или да се
познае. В противен случай насочен навън в света, той загубва себе си. Паралелно
с Августин са и мислите на Блез Паскал: “Трябва да познаваме себе си;
дори и да не стигнем до истината, поне ще внесем ред в собственото си
съществуване, а едва ли има нещо по-важно.” (Блез Паскал, “Мисли”)
Опитайте се си зададете следните въпроси и да си отговорите: Кой съм АЗ? Как
знам? Човек остава ли същия през целия си живот? Променям ли се? Как да
стигна до себе си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар