Комуникация

Аполос – пример на вяра и слово

“И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в Писанията, дойде в Ефес.”  Деяния 18:24-26

Човекът е същество надарено със слово, език. По това той се отличава от животното. Кучето казва бау, котката мяу, а човекът казва „Ау, „Ох”. Също и християните говорят и използват език, слово. Защото както човека изобщо той е създаден по Божия образ. Това означава, че е  мислещо и говорещо същество. Библията ни свидетелства тази истина. В книгата Притчи 18:21 се говори за силата на езика: ”Смърт и живот има в силата на езика, и които го обичат ще ядат плодовете му”. Исус Христос също ни предупреждава за употребата на думите в Матей 12:36-37. Ап. Петър обръща вниманието ни на умението да говорим: „да знае всеки как да отговаря”. (1 Петър 3:15) Писанието набляга на правилната употреба на езика, думите. Въпросът е: Защо ни е речта, словото? Каква е причината вярващия да владее изкуството на речта? Християните имат специални причини да погледнат сериозно на словото и умението да говорят. Упражняването в говорене освен чисто човешка е и „духовна дейност”. Бог ни заповядва в Писанието да се стремим към добродетели на ума /развит ум или обновен ум; вж. Рм. 12:2/ и словото. Библията е ясна в това, че вярващите са настойници на ума си и езика (словото). Искам да спра вниманието ви на един християнин от ранната църква. Името му е Аполос. Аполос е пример на вяра и на слово, така както е написано за него в Деяния 18 глава. Заслужава си да проследим каква е връзката между вярата и умението да говорим? Вярата на Аполос (вж.  Деяния 18:24-26) Образът на Аполос е много интересен. Кой беше той? Аполос беше юдеи роден в Александрия (Египет). Очевидно е умен човек. Учен и силен в Писанията. С други думи високо образован мъж. Но това не беше всичко. Защото той стана християнин! Аполос беше “наставен” или обучен в Господния път, както ни свидетелства автора на книгата Дейния на апостолите, Лука. И така да обобщим: Аполос е юдеи роден в Александрия, Египет, учен и силен в Писанията (навярно Старият Завет). Той дойде в Ефес, където е бил наставен в Господния път от двама християни, Акила и Прискила. Тук можем да поставим въпрос, какво е вяра? Как идва вярата в човека? Ако разгледаме вярата на Аполос ще видим, че това е вяра, която търси разбиране! Както ни се казва в Исая: „Ако не вярвате няма и да разберете” (7:9). Знаем, че вярата идва от слушане. Аполос слушаше (четеше) Писанието и учителите си Акила и Прискила. И той повярва. В Римляни 11:20 се казва: „А ти стоиш поради вярата”. Вярата е свързана неотменимо с разбирането или мисленето, ума, словото, езика. Християнската вяра е вяра, която осветлява ума на човека и го просвещава /тоест образова/. И това е с цел той да може той да говори. Красноречието на Аполос (Деяния 18:27-28) Текстът посочва някои важни вътрешни качества на Аполос. Той „бидейки по дух усърден”. Този мъж е имал пламенен дух. Буден, просветен. Той е търсел да знае и да се упражнява в разсъждение. Усърден по дух, Аполос говореше и поучаваше прилежно за Исуса. Той е говорел смело в синагогата (мястото, където се събират юдеите). Силно опровергаваше юдеите и публично доказваше от Писането, че Исус е Христос. Изглежда, че Аполос е бил обучен ретор. Реторът в древния Гръко-Римски свят е човек, който умее да говори хубаво и увлекателно. Сладкодумен. Това е бил човек, който е владеел изкуството на речта, словото. Той е бил способен да демонстрира от Стария Завет, как Месията беше Исус Христос. Някои поставят знак на равенство между ретора и софиста в древна Гърция. Интересно е да видим, кой е ретора според древногръцкия философ Платон. В диалога си „Софистът” Платон описва софистът: „Софистът е свързан с творческото изкуство.” Изкуството да се възпроизвеждат образи или идеи. Това е бил занаятчия майстор, който е умеел да твори образи, идеи, слово, реч. Софистът е считан за различен от мъдреца. Той не е мъдрец, а само негов подражател. Също така „софистът е бил способен на кратки реплики в частен разговор като е заставял събеседника си да противоречи сам на себе си”. Той е бил пътуващ учител. Често е пътувал разстоянието до Атина, Коринт и други градове в древна Гърция. Необходимо е да се знае, че „изкуството на истинския софист се е смятало не като Божие, а човешко творчество в словото”. Нека отново да се върнем на Аполос. Какъв е той? Дали той е бил ретор, софист в разбирания от гърците смисъл? Аполос е наистина ретор, софист, но с тази разлика - той е бил християнин! Да го кажем “християнски ретор”. Ние трябва да знаем, че Бог си служи с човешкия талант и способност за да го използва в негова полза. Бог използва човешките талант и способности на Аполос за Негова прослава. Защото той (Аполос) говореше за Исус Христос! Той поучаваше прилежно за Спасителя. По-късно той замина за Ахая (Коринт), където помогна много на вярващите там. Доказателство за християнския обрат на Аполос е в това, че той силно опровергаваше юдеите, и то публично (явно е имал добро умение за това) като доказваше от Писанието, че Исус е Христос (Помазаник, Божии Син). Приложението от казаното дотук се свежда до умението ни да боравим със словото. Как боравим със словото, речта, думите? Защо вярващият е длъжен да умее /овладее/ изкуството да говори? Каква е причината той да се тренира в изкуството на словото?