Израстнах в християнско
семейство. Родителите ми се грижеха добре за мен. Спомням си неделите, когато
всички отивахме с колата на църква. Знаех много факти от Библията включително и
случки от живота на Исус Христос. Когато слушах песните в църквата аз често
плачех. Проповедите ме отегчаваха. Не мога обаче да забравя този
страх, който изпитвах от смъртта и ада.
В училище не бях много
добър ученик. Страдах от комплекс за малоценност и чувството, че няма да успея.
Ниското ми самочувствие и чувствителност се засилваха, когато съучениците ми се
подиграваха на физическите недостатъци.
Родителите ми започнаха да се карат. Баща ми закъсняваше вечер и
аз често стоях буден в леглото, за да чуя шума от външната врата. В нас се
надигна омраза вследствие недоверието и честите спречквания. Родителите ми бяха
толкова ангажирани със собствените си проблеми и войни, че изпускаха децата си.
Започнах да подражавам на приятелите и улицата. Придобих вредни навици за
живот. Лошият ми характер започна да се проявява все повечеи повече. Когато
нашите се разведоха, аз вече окончателно мразех живота си и целият свят.
Обърнах гръб на Бога, когато бях на 16 години. Взех решение да се
справям сам с живота си и да сложа някои неща на мястото им. Както повечето
младежи и аз си падах по музиката, хубавите момичета и щурите купони.
Забавлявах се до полуда като търсех душевно спокойствие. Въпреки всичко
достигнах до безсмислие и отчаяно съществуване. Замислях се за самоубийство.
Чувствах се изоставен от всички. Сякаш бях сам на необитаем остров. В ума ми
често изникваше мисълта: “Трябва да има нещо съществено в този живот, нещо,
което да го запълва и осмисля”. Питах се: Как мога да бъда свободен? Какъв е смисълът
на живота ми? Но за жалост не намирах отговор.
Веднъж стоях безгрижен
на една автобусна спирка. Внезапно видях пред мен надпис, който гласеше: ”Исус
те обича и той желае да дойде в живота ти”. Това пишеше на един афиш залепен на
спирката. Плакатът канеше хората на някакво публично събиране. Заинтересувах се
и взех решение да отида. Приятелите ми не бяха много съгласни с мен, но все пак
се уговорихме да отидем. И така, ние отидохме. На площадът имаше много хора. За
наша изненада бяха дошли хора с различни увреждания на тялото (хора с патерици,
на колички и други). На сцената пред нас стоеше мъж, който говореше познати за
мен неща. Поучаваше от Библията. Но сега тези истини добиха за мен смисъл и
важност. Той говореше за нарушените взаимоотношения между Бог и човек. Наблегна
на непослушанието и бунтът проявен от човека, вследствие на което той е
достигнал до отчуждение и безсмислие за живота си. В този момент аз
започнах да плача, понеже осъзнавах, че това се отнасяше точно за мен. Спомнях си
за моят пропаднал живот. Мислено пътувах през моментите и случките в него на
неуспех и неудовлетвореност. Приятелите ми стояха до мен, допушваха поредната
цигара и ставаха нервни. Никой от хората наоколо не знаеше какво става в душата
ми. Шумът и глъчката бяха големи. Някои болни хвърляха патериците и ставаха на
крака. Други хора просто се молеха, пееха или слушаха. Проповедникът говореше с
висок глас Словото на живота. Думите му ми дадоха надежда, че аз също мога да
се ”изправя на краката си”. Той казваше, че Исус Христос е заплатил
висока цена за моя разрушен от греха живот и ми предлага нов живот. Мъжът
говореше за характера на тази личност. Представи го като Един, Който ме обича
силно както никой друг на света. Най-много ме впечатли истината, че Христос е в
състояние да създаде от мен нова личност и да ми даде нов живот. В този момент
разбрах, че сега се решаваше моята съдба. Дойде и последният ден от това
събиране (евангелизацията). Много хора вече си тръгваха за дома. Стоях
безмълвно на улицата в големия град. Чувствах дълбоката нужда от промяна.
Нуждаех се от прощение на греховете и от Божията любов. Човекът беше казал, че
според Библията аз трябва да искам прошка от Христос-Спасителят и да го поканя
да влезе в живота ми, за да ме дари с вечен живот. Тогава там аз свободно
избрах. Помолих се. В молитвата си поканих Христос да дойде и да управлява
живота ми. Признах голямата си грешка. Бях разрушил живота си и помолих Той да
се заеме с неговото възстановяване.
Оттогава животът ми
коренно се промени. Поех нов курс на мислене, действие и живеене. Вярвах на
казаното от Христос:
“Истина, истина ви
казвам, който слуша моето учение, и вярва в Този, Който ме е пратил, има вечен
живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живота”.(Евангелие от
Йоан 5:24) Осъзнавах, че тези думи са се изпълнили в моя живот. Чувствах се
преминал от смърт в живот. Вярвах също в казаното от апостол Павел:
“Който ни избави от
властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен
Син.” (Посланието към Колосяните 1 гл.)
Постепенно разбрах,че
нещата, които преди съм считал за ценни всъщност изобщо не са такива. Тъкмо
обратното те нямаха голяма стойност, но са ме ограбвали и отдалечавали от
истинските стойности на живота. Сега по-важно и главно за мен беше, че
притежавах нов живот и Исус Христос. Той обещава да ми помага в изграждането на
този живот. Радвах се много, защото знаех, че този имам вечен живот.
Изпитвах вътрешна пълнота и удовлетворение. Знаех, че ми предстои едно истинско
взаимоотношение с уникалната личност Христос – Синът Божии.
Изминаха години, но Той
продължава да бъде с мен и да ме учи как да живея достойно в свободата, в която
Той ме освободи (Посланието към Галатяните 5:1). Посветих се да изучавам
Библията, която е Неговото Слово и пътеводител за истински живот в този свят.
Ценното сега за мен е да предавам наученото от Неговото слово за смисъла на
човешкия живот и пътят ни в света и на други, които също като мен да могат да
открият Пътят - Христос. Самият той каза за себе си: “Аз съм пътят,
истината и живота” (Йо. 4:6) Исус ме учи да бъда реалист. Знам, че
имам много проблеми със себе си, има проблеми и вън от мен. Но Той е, Който ми
дава сили да ги преодолявам, дарява ме с мир и ми вдъхва увереност. Той ме кара
да се чувствам щастлив.
В Библията намирам
обещанието, на което се крепи моята надежда:
“Уверен съм именно в
това, че оня, който е започнал добро дело във вас ще
го усъвършенствува до деня на Исус Христос (Посланието към
Филипяните 1:6).
Петър Иванов
Наков
Март, 2007 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар